КОЕ Е ТОВА НАЙ-ВИСОКО МЯСТО, ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ? ТАМ ЛИ Е АРШИНЪТ, С КОЙТО СЕ ИЗМЕРВА ЕФЕКТИВНОСТТА НА НАЦИОНАЛНАТА НИ СИГУРНОСТ?

„Искам да видя какво предлагат, нека да сложат на масата си идеите за реформиране на службите.

Ще ви дам един пример:

Това ръководство на ДАНС получи миналата година наградата „Джордж Тенет“ от САЩ, която се дава само веднъж годишно и само на една държава за изключителен принос за националната сигурност на САЩ и на нашите съюзници.

И сега излиза, че тези, които искат да правят реформа, тоест да обезглавят службите, искат да премахнат това ръководство.

И така обезсмислят оценката, дадена от най-високо място. Нека се разберат, когато говорят за съгласуване с посолството, те всъщност срещу посолството ли тръгват?“, посочи президентът Радев.

Кое е това най-високо място, господин президент?

Там ли е аршинът, с който се измерва ефективността на националната ни сигурност?

„По-лесно е да откриеш десет хиляди войници, отколкото един генерал“, гласи стара японска поговорка.

Да, но в нашата земна шир е друго.

У нас всяка мишка се смята за достойна да е генерал и има самочувствието да бъде.

Генералитетът и политиката ни вървят ръка за ръка.

Даже не вървят, а като мишка и бълха, скачат ли скачат.

Кадърният днес е като загубеният и забравен лъв, по който скачат бълхите.

Някой да е видял лъв да скочи на бълха?

 Няма как и да види.

Бълхите у нас разбират от всичко, още повече от национална сигурност.

Всеки втори вече завършва нещо свързано с националната ни сигурност и става експерт… най-голям експерт.

Няма никакво значение до колко и каква реална оперативна дейност е имал през годините.

И имал ли е изобщо.

Върлият методист няма спирка.

Реформите за него са като сутрешното му кафе.

Всяка сутрин – с очакване на нов каймак…

И благ да е, като за ходжата, та рахатът да е по-голям.

Да не забравим още нещо съществено: – важното е каймакът да е признат от „най-високото място“ в сладостта си.

Достоен да е за наградата му, а народът и реалното състояние на сигурността му, във всяка една сфера – кучета го яли.

Съпредседателят на ДБ днес даде пример за неефективността и капацитета на службите ни като посочи:

 „Липса на достатъчно надеждни източници на информация – основно в ДАНС…

На един оперативен работник, който сега се нарича агент … се падат между един или двама сътрудници.

Давате ли си сметка какъв е капацитетът?

Тоест в рамките на пет работни дни този човек трябва да се срещне с двама души, които да му донесат много надеждна информация”.

Не бих коментирал казаното дали е истина или не.

Но, от разсъждение никой не може да ни лиши.

Повече от болно е състоянието на ДАНС, ако това е вярно, пък ако ще и вселенска награда да е дадена на ръководството му.

Възможно е на един оперативен работник да не се пада по един или някъде по двама секретни сътрудници.

Дай Боже, да има оперативни звена, в които те са повече. 

Хубаво би било, ако ефективността на агентурната дейност носи надеждна информация.

Но, наблюдавайки състоянието на цялостната оперативна обстановка у нас, подобно съждение предизвиква съмнение.

Реалното състояние на подобна статистическа бройка може да се оцени, ако се дадат данни за съотношението оперативен състав, работещ със секретни сътрудници и т.нар. помощни  звена, известни с иронията „по-мощни“  структури.

Ако реалният оперативен състав на службата вече е паднал под 55-60 %, а същевременно са създадени кухи работни места и позиции, с възможности за получаване на добри заплати от редица близки на статуквото дами и господа, тогава един оперативен работник би могъл, чисто статистически, да има и повече от двама секретни сътрудници.

Друг е въпросът каква е тяхната надеждност.

По обясними причини, подобна картина за вътрешното състояние на службата няма как да стане известно на суверена.

 Ат. Атанасов е прав за едно – ако в службата има, да речем, 100 оперативни работници, а секретните им сътрудници са около 150 (това разбира се е само елементарна, примерна статистика) – всяка хвалебствена позиция идва малко повече.

Системата ни за сигурност не винаги ще е в това състояние, в което е сега, колкото и това да е удобно за някои представители, считащи себе си за лидери от висш клас, както и за изявени, върховни специалисти в областта на правоохраняването.

Заобиколени сме навсякъде от суета, лъжа и непостоянство.

И службите ни са отражение на това.

„Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден“, казва св. апостол (Иак. 1:8)

А двоедушието сега е навсякъде.

Без него кариерата е трудна, а и властта не спори.

Казано е:

„Не давай съвети, ако не знаеш духовното състояние на любимия човек.

Вашият съвет може да го съсипе.“

Затова не бих си позволил да давам не само съвети, но и да се бъркам в избора на който и да е, ако  духовното му състояние е отворено повече за награди с очаквания за просперитет от „най-високото място“.

Когато „най-високото място“ не е Бог… нито пък е собственият ни народ, за когото воинът ни винаги е молил Бог да укрепва духа му, за да му служи самоотвержено, всичко губи смисъла си.

Предпочитам мъж, твърд като диамант, колкото двоедушник, стърчащ като тръстика, люляна от вятъра.

Да, вятърът днес е един, утре друг.

Всичко се променя.

 По-добре е да търпиш тези изкушения с отдаденост на Божиите повели – като лъв – макар и отритнат, отколкото със задоволеността в амбициите на оядена бълха, непрестанно подскачаща в услуга на други…

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС