КОГА СТАНАХМЕ ТАКИВА ЗАДНИЦИ?

Ставам сутринта рано, пускам си компютъра, щото ми е по-приятно от тез лигни по телевизиите и кво да видя – една жена, която ми е симпатична обижда друга жена, която също ми е много симпатична. Ама гадно я обижда. Аха да се намеся, пък си викам, че понякога такива намеси влошават работите. Стана ми много гадно…

Но продължавам да чета. Други пък хора тук викат, че младите са неграмотни, прости, слушат чалга. С една тъга – егати колко са прости, викат. Стана ми много гадно. Но пак продължавам, викам си, е се нещо ще ме разсмее или пък нещо ще ми хареса….

И попадам на една жена, която е болна и понеже „приятелите“тук не са реагирали някак си на това за лекарствата, ги проклина и те, т.е. и аз да преживея същото като нея. Прочетох и колко сме прости българите и кви задници сме…

Кога станахме такива задници? Ето – и аз сега….Как ни превърнаха в такива злоби невиждани?

Виктория Тинтерова