Когато „ухото” започне да говори

Нали все пак бяха други времена. Друг строй.
За какво говорим сега. Отново за ушко. Този, който ни следи, слуша, проследява, преследва, потиска, презира, защото му пълним главата с глупости, но той нали трябва да слуша, мрази и иска да контролира.     
И въпреки, че вече тотално сме скъсали с онзи строй, отново на мода у нас излезе милиционерщината. Гадната досадна, корумпирана, жалка, милиционерщина. И пак основна роля в държавата има ушко. Но не анимационният герой. Ушко вече си има и официална професия – „ухо”. Има и, колко казаха, май 25 млн. лева на година, за да „слуша”. Как слуша ушко…

Всъщност той подслушва. Скрит зад ъгъла, вдигнал яката си залегнал в колата, свил се на топло в сивия ван пред дома ви, на който пише „Доставка на цветя – Цветан Цветанов”. Не приемайте цветя, ако видите този ван. В цветята ще има имплантирани чипове, които ще предават и образ от дома ви.

Май се разпрострях. А уж основната работа на ушко е да пази държавата от врагове. Слушането е едно. Я има какво да чуеш, я няма. Страшното става после. Страшното идва с гръм и трясък, когато ушко започне да говори за това, което е чул.

Тогава настава паника, когато ухото се разприказва. И причината е прозаична. Просто тогава има хора, които с чест и достойнство признават думите си, и други, които в безсилието си започват за отричат. Притиснати в ъгъла, омерзени и изцапани, изпаднали в срамното положение те крещят истерично, че са били въвлечени в някаква конспирация.

Съжалявам, това е България днес – една голяма конспирация, която родният ушко е длъжен да следи.
Професия чудо, нали.

Калин Каменов
http://kalinkamenov.blog.bg