КОГАТО ПРЕЗИДЕНТЪТ ГОВОРИ…ЗДРАВИЯТ РАЗУМ СЕ СКРИВА ПОД МАСАТА.

Извън всички макрополитически и микроикономически анализи, замисли ли се някой какво означава това вето не за социално слабите, не за цената на тока, не за ГЕРБ и Прокопиев, а за хората, които всъщност движат тая държава напред – дребния и средния бизнес. Нека ви го кажа простичко – това беше последното му причастие.

Сега до края на годината ще станем свидетели на верижни фалити на малки и средни фирми. Факт, който ще се използва с гигантски крясък от ГЕРБ и останалите новосформиращи се партийни фракции. Сега ще настане времето, в което всички ще запеят в един глас: „Вижте как комунистите разсипаха бизнеса“.

Никой няма да добави задължителното уточнение, че това е станало поради факта, че няма пари в бюджета за изплащане на задължения, за възстановяване на ДДС и за развитие на икономиката.

Днес България беше търкулната към нов икономически срив.

Страшното е, че докато това бъде преодоляно с политически средства – протести, служебни правителства, избори, нов парламент – нуждата вече няма да е от 1 милиард, а от 2. Защото ще са се натрупали нови дългове, защото събираемостта ще е намаляла рязко поради фалитите, защото просто няма да има потребление.

Моля ви, не мислете в политически категории. Представете си оня дребен вносител на резервни части за товарни камиони, който има да получава от свои контрагенти около 20 хил. лв, а освен това чака да му бъде възстановено ДДС за още десетина. Смешни суми на фона на този огромен милиарден заем. Само че за него тези суми са жизнено важни, животоспасяващи. Надеждата, че ще ги получи е единствената му надежда, че ще може да продължи да работи. Днес президентът му каза, че няма да ги вземе, не и в следващите 2-3 месеца. Всъщност, евентуално след половин година. А най-добре изобщо да не се надява, защото дотогава ще има избори и бюджетът няма да се пипа.

Утре този човек ще уволни тримата си служители. Вероятно ще им плати по една последна заплата, но не изцяло, защото няма откъде да вземе пари за това. В личната си сметка не е оставил почти нищо, защото миналия месец плати тока и наема на склада с лични пари. Тримата му служители ще започнат да си търсят работа, но от познатите им фирми три ще затворят веднага, а още три съкращават последните възможни работници, защото и те чакат възстановяване на ДДС неясно кога. А иде зима…

Само едно решение на президента, мислено в рамката на партийните интереси и политическите ежби, ще съсипе толкова много животи. При това на хора от същата тази средна класа, която протестира по улицата и смята, че правителството ще й открадне парите, които още не е изработила.

Пресиян Антонов