Когато истината е с мазна коса и черно под ноктите
Малко неща могат да провокират епистоларен ентусиазъм в неделя следобед. Усещането за клада, без съд и присъда обаче вбесява. По което и време на денонощието да се развива етюдът. Не съм адвокат на Калин Руменов, нито съм негов фен.
В неделя дори журналист не бях, докато кротко по пижама пиех кафе и наблюдавах няколко озверели интелектуалци, нахвърлили се върху автора на в. „Новинар”. И да не беше автор на "Новинар", пак бих се вбесила също толкова качествено. Каква е ситуацията – във второто издание на предаването „Отпечатъци” група добре изразяващи се, образовани и интелигенти хора, сред които Харалан Александров и професор Ивайло Дичев решиха, че е уместно в стил озверели ветерани да се нахвърлят върху Калин Руменов.
Причината – текстовете на Калин, в които той уж се изразявал със слово на омразата и прочие сложни словосъчетания. Това, видите ли, било „модерна журналистика”, кавичките бяха натъртвани от водещата, а Калин е едно подло и черно същество, изпълзяващо от обществената канализация, за да хвърля слюнка и фекалии по бедните роми, чиито ореоли са свалени пак от подлия автор, натрошени на малки парчета и предадени за старо желязо, да кажем.
Циганите в България са си цигани. Имат тъмна кожа и лилавеещи венци. И това не е дискриминация, а голата истина. Истината винаги е с мазна коса, черно под ноктите и мирише кофти. Ако някой не иска да знае истината, ходи по проветриви, лъскави заведения, в които ароматите са приятни, а местата… празни. Истината ходи по улиците, спъва ни, посинява ни очите. Когато едното ни око се подуе от юмручния удар на истината, хората, организиращи подписки в защита на циганите, избират да си затворят и другото око. Тогава едни хора се появяват по телевизора, за да кажат как циганите са мили, симпатични и достигнали всевъзможни висини в развитието си. А хора като Калин Руменов са злосторници, които само се чудят в каква плюнка срещу циганите да впрегнат омерзението си от едрите бизнесмени, срещу които не могат да пишат.
Това излезе от предаването. Идеята обаче е друга. Ако един циганин гепи 10 кила желязо, той според вас може и да е ром, откраднал 10 килограма желязо, но това не променя нищо. Ако българин ги открадне, няма нищо различно. Ако турчин стори същото – отново. Факт е, че 10 кила желязо липсват. И да, професор Дичев, доста българи отмъкнаха много повече от релса, както вие казахте. Но пропускате, политически коректно, че повечето българи си скъсват гъза от работа.
Говорим за обикновените хора. Обикновените българи бачкат, обикновените цигани със странни приспособления крадат ток. Необикновените българи или, иначе казано, супербългарите, които са една шепа, крадат еврофондове, суперциганите завършват висше образование и стават реализирани журналистки. Такъв е и случаят с Виолета Драганова. Имала е шанс и се е измъкнала от гетото. Обикновените цигани гонят по улиците обикновените българи, крадат им релсите, петте лева от джоба, тока и прочие.
Необикновените цигани пък, вместо да видят тези неща, скачат и те върху обикновения българин, който псува и гласува за „Атака”, щото му е писнало да го ебат на черно. На необикновените българи, онези с еврофондовете, пък им е все тая какво мислят всякакви видове българи и цигани.
Няма политическа коректност, госпожо Баджева и вие господа Александров и Дичев. Нещата имат истински имена. Възпитанието е друга работа. То също така изисква да не говорите пренебрежително към даден автор само защото не споделял вашата възвишена коректност.
Засадата, която му беше спретната, засенчи най-смелите ми представи за политическа коректност. У зрителя се потвърдиха две тези: едната е, че циганите не само че ни крадат, ами ги и защитават. За тази теза допринесе старателно и Виолета Драганова, която го изигра реализирания ром.
Есенцията беше – ето, вижте, има и такива хора. Защо, след като циганите не са крадливи и не раждат като кучки (съжалявам, ако не цитирам коректно Калин), каните ром, който парадира с висшето си образование? Ами и съседът Пешо от петия етаж е с висше, ама не хлопа по хорските врати да си показва дипломата. И втората много важна теза, която произлезе от „Отпечатъци”.
Без значение дали същият комшия с висшето харесва как пише Калин Руменов, след вашето предаване той вече ще му симпатизира. Не за друго, а защото едночасовата клада, която той възпитано изтърпя, остави у хората само чувството за несправедливост. Иначе не знам каква беше целта на предаването.
Полина Паунова
В. “Новинар”