Кметските избори „2011” във Варна са пълна порнография
Три поредни мандата Кирил Йорданов работеше за каузата – „Аз съм незаменим”. (И е прав за себе си!) От години пишем, че „елитните” във Варна дори и не помислят за алтернатива на К.Й. – „наследници” и „приемници” им се въртят в главиците. Някои дори иронизират „алтернативните” – Кирил Йорданов нямал бил проблем със заявката за пето поредно явяване на кметски избори. Лошо няма. Варненци печелят ли от това?
Градът има ли полза от „бавенето на топката” – то не бяха кандидат-кандидатури, не беше чудо: Данчо Симеонов, Павел Димитров, Красимир Петров, Свилен Нейков, Иван Портних, Данаил Папазов, Борислав Гуцанов, Росен Колелиев, Николай Недков, Веселин Марешки, Добромир Джиков.
Списъкът, разбира се, не е пълен. Все някой ще стане кмет на Варна. Но да се превръща в „сензация” повреда в лимузината на кмета, това вече е в повече. Отчаяни дописници, които години наред цицаха от яслата в Билдинга, хихикаха гузнярски. (Разбираме колежката Веселина Томова да пише за лимузини и аварирали леки коли, но дописници…) Бойко Борисов се гаври с местните „отворковци”. Може и да плати висока цена наесен, но пък изкара наяве мърсащината в морската столица. Закачените на хонораропотока „писачи” си намериха медийна дъвка за уикенда – повредено-ремонтираната лимузина на кмета; 300 000 лева струвала на данъкоплатците; суперскъп ремонт и прочие дребнотемие. А милионите, с които бяха ощетени варненци за последните 20 години – некачествените плочки на площада, докарани от Италия, кратерите по улиците?! И никой (В.Т. е изключение.) не брои хотелите, сметките в чужди банки и далаверите с общински фирми на директори и замове. Никой не пита кмета как бори корупцията в Билдинга…и защо си отидоха знакови фигури през годините.
Преди десет години реднахме култово заглавие на първа страница в „НАБЛЮДАТЕЛ” – бопаджиите да метнат крадльовците в Билдинга. И? Ами нищо! Дали не е добре дописниците от „гилдията” да попитат знакова фигура като о.р. ген. Веселин Петров какво е сторил като „превенция” по темата?! Сега различни кръгове са се наточили да овладяват Варна. И прикриват хищната си паст с омайни словеса – всички били поборници за интересите на варненци. Как пък никой не си призна, че поне е кариерист, ако приемем, че ВСЕ ПАК няма как сам да си каже, че е (кандидат)-крадец?!
На 4 май 2003 г. президентът Георги Първанов за пореден път алармира, че трябва да бъдат хващани „акулите”, големите „босове”, а не дребните риби. Прав е. Години наред пишем, че някои от неговите „олигархични фенове” са сред най-големите „акули”, но принципно е прав – трябва да се хващат „акулите”. Но защо ли се таи за Варна? Или да му припомним как грееше на една трибуна до ФКЦ на 20 ноември 1998 г., когато беше пристигнал за форум на партията на д-р Петър Дертлиев, а същия ден мониторна газета гърмеше, че на „Позитано” 20 не могат да си плащат парното? Ръмеше студен дъждец. На трибуната се кипреха „брат” Петър, Бояна, Кирил, Добромир, Апостол и Георги Първанов като смирен лидер на БСП. Никакъв Бойко Борисов нямаше тогава на манежа. В дъното на Заверата за „схемата” с БСП-врътката с „независим” кандидат-кмет бяха съратниците Апостол и Георги. Не е ли време да се поеме отговорност? И да се разобличат „кашалотите”?!
Сега Бойко Борисов щял бил да сезира ДАНС за скандали покрай завода в Езерово, ако му дадяли документи. Когато разследващи журналистки като колежката Веселина Томова влизат в ролята на компетентните институции, по-добре да я закриваме държавата. (Поне такъв лаф редеше Иван Славков по подобен повод след брифинг през ноември 1994 г. във Варна.) Ами да сезира дружеството на „трактористите”-дансаджии, ако иска Борисов. Чий го крепяха досега дансаджиите? О, да – като бопаджиите и Икономическа полиция за Билдинга (Емил Михайлов от РЗ БОП не обясняваше ли, че бопаджиите не можели да разследват общинари, защото това било работа на Икономическа?!) през последните 20 години.
Междувременно Бойко Борисов и Кирил Йорданов за пореден път няма да се разберат за бъдещия кмет на Варна – нито в слънчево бунгало, нито на лунна светлина, нито на свещи, нито на пури. Няма как. Колкото и да се усмихват протоколно и куртоазно пред наведени репортерки. Бойко Борисов иска Варна – мераклия е да постигне успех тук. Без Йорданов и в овъртяна игра с корпоративните играчи. Спомняме си идването му на 5 октомври 2007 г. в морската столица. Очевидно не всичко е разбрал тогава. Изглежда и датата вече не му говори достатъчно. (Като се присетим за Папазов и дружката софийска на единия от корпоративните лидери…) Еманципирането му е повече от проблематично. Стоторните му комбинации – също. Време е за вземане на мъжко и отговорно решение, а не за инкяр и манкиране. Варна не е учебен полигон и киностудия за кандитат-кметска порнография.
www.bgsniper.com