КИБИЦИТЕ СЕДЯТ ОТСТРАНИ НА ВЛАСТТА И СЕ ОБАЖДАТ, НО САМО, АКО Е БЕЗОПАСНО. КОГАТО БЕШЕ ОПАСНО, ТЕ СИ МЪЛЧАТ.
Фашизмът е в нетърпимостта към чуждото мнение и в залепянето на клеймото „фашисти“ („комунисти“, „червени боклуци“ и т.н.) на хора с различно от твоето мнение. Гледам, че днес медиите отделят напълно ненужно ОГРОМНО внимание на един скандал, свързан с наши депутати. Да им беше за пръв път – да ги обсипем с внимание. Да вземе някой от тях да се стресне и да си подаде оставката от това внимание – тогава бих признал, че от подобно внимание има нужда.
Но покрай конкретния казус на бял свят наизлязоха и дежурните кибици*, които откриха виновния за невъзпитаното поведение. Виновникът, според тези кибици е… правителството на Орешарски!
Учудвам се как някой може да е толкова заблуден или да си мисли, че може да заблуди хората, така че да повярват на подобна глупост. Явно опорните им точки на тези кибици са прекалено старомодни.
Нека бъдем – както се опитваме да бъдем винаги на моята стена – честни: ксенофобията и фашизмът не се надигат заради правителството, а защото има едни десетина процента от активните граждани на Републиката, които… вкарват в Парламента такива депутати.
Освен това се надигат не само ксенофобията и фашизмът, надигат се и всички останали фобии – хомофобията, циганомразството, антисемитизмът и т.н. Специално за хомофобията са налице нееднократно посочвани (и от мен) факти за това, че в продължение на години тя беше – и продължава да бъде! – разпространявана от най-високото място в държавата, а журналистите нито веднъж не посмяха да попитат премиера Борисов не го ли е срам да проповядва хомофобия от екрана. Но знам, ще ми кажете, че винаги соча миналото, Борисов и Цветанов. Така е – соча ги, защото все пак не съм чул някой от днешните министри да твърди, че „ще се бори да предотврати влизането на хомосексуалистите във властта“, че в „тяхната партия всички са нормални“ (сиреч, нямало хомосексуални хора), че лекарите-акушери са детеубийци и др.п.
Ако някой от днешните министри каже това, бъдете сигурни, че ще съм сред първите, които ще направят това, което по времето на Бойко във властта правехме само неколцина: ще настоявам не само за оставка, но и за сериозна критика. Ще пиша писма и ще действам така, че да разберат: така не може. И не бива! Бойко го разбра, когато му отмениха лекцията в Харвард. Румяна Желева го знае, защото ѝ се наложи да пише обяснения като ученичка с ниско поведение до председателя на ЕНП.
Затова, преди да се пуснем по наклонената плоскост и да нарочим правителството за виновно, нека помислим какво направихме ние, за да спрем ксенофобията.
И хомофобията. И антисемитизмът. И омразата срещу различните.
И дали когато обявяваш, че човекът с различното от твоето мнение е гадняр, враг на прогресивното човечество, фашист и сталинист, това не е подклаждане на онези чувства, благодарение на които в Парламента попадат скандалджиите.
Дали когато сложиш в един черен списък журналисти и общественици, чиято „вина“ е, че имат мнение и го защитават със слово, това не е проява на същия фашизъм, от който днес се оплакваш.
За мен фашизмът не е просто да си чел „Моята борба“ или да се правиш на Хитлер. Фашизмът е да обявиш своята идеология за единствената правилна. Фашизъм е да наречеш други хора отвратителни, грозни, без стойност, бедни, окаяни и мизерни. Фашизъм е да направиш заложници своите колеги под заплахата от това, че ще ги наречеш фашисти.
______
* – Преди им казвах „лидери“, но някои от тях ми направиха забележка, че не били лидери. И активисти не били. Не се сещам за друга дума, която да ги характеризира по-добре от „кибици“ – седят отстрани на властта и се обаждат, но само, ако е безопасно. Когато беше опасно, те си мълчат.
Вени Марковски