Кеворк Кеворкян: Министър Гагаузов с пъпката на носа е личен пиар на разследван за корупция!

Вече има досъдебно производство, което е следващата фаза на историята с подкупа на Гергов. Необичайното в случая е, че досъдебното производство е направено срещу неизвестен извършител, казва в студиото на "Отзвук" по ТВ7 известният български журналист.

– Поканила съм в студиото журналиста Кеворк Кеворкян да говорим за едно от знаковите дела, за които стана дума. Това специално знаково дело, г-н Кеворкян, май не е в списъка от десетте знакови дела…

– Демек, за казаното от Миглена Тачева.

– Да.

– …която каза, ако я цитирам правилно, че Европейската комисия (ЕК) следи десет знакови дела. Това е цитат.

– Това дело, за което ние сега ще говорим…

– Обаче тя не знае кои са деветте, знае само за Митьо Очите, което не е много учтиво към ЕК.

– Че един министър на правосъдието не знае кои са…

– ..не знае кои са десетте знакови дела, което означава фактически, че думата, както винаги, в устата на българските политици е нещо като една уличница, тя просто е готова да услужи на всеки. Лесно е.

– И забравящи се след това…

– Да. Казала е нещо в един тежък за България момент. Аз имам предвид едно от делата, което само по себе си е най-лесно. Това е делото за подкупа на Красимир Гергов, за което сме правили тук два разговора и фактически този епизод има за цел да внесе някои поучителни подробности.

– И все пак става дума за солидна сума.

– Да, но то е лесно дело, защото всичко е ясно. Целият проблем е, че никога няма да влезе в полезрението на Миглена Тачева. За Тачева и, общо взето, за държавните хора у нас, е много по-интересен и много по-лесен Митьо Очите. Той е поставен на дръвника и те се занимават с него. Какъв успех ще имат с него, е отделен въпрос. Аз разбрах, че ти си озаглавила разговора ни „Едно от десетте дела”…

– Да. И какво стана с него…

– Аз нали пиша едни дописки за вестник „Труд”.

– Чета ги винаги с интерес.

– Тази, която ще излезе във вторник, съм я озаглавил „Пъпка на носа”.

– Защо?

– Това е носът на министър Гагаузов, който може да бъде герой сега на нашия разговор. По време на парламентарния контрол, понеже нашите държавни хора, освен че не се отнасят с уважение към думите, те не се отнасят с особено уважение и към жестовете, са много лесни за камерата. Камерата го хвана по време на един важен въпрос към него (отнася се за магистралата „Тракия”) да си чопли една пъпка на носа. Една такава пъпка стои непрекъснато, в което поискаш поприще у нас, ако искаш го гледай във формата на цирей, в правосъдието и във всяка друга сфера. Тук чух, говориш за взаимоотношенията ни с Евросъюза (ЕС) след писмото на еврочиновника. Аз разбира се, не съм човек пенкилер и мога да говоря само за медийни въпроси в някаква степен. Но ми се струва, че основното, което сега е проблем за България, е един трафик на нелоялност, което върви от нас към Европа, а за жалост и от Европа към България. И в този трафик на нелоялност например се включва доста инфантилното изказване на министъра на правосъдието. Включва се и историята с прословутия подкуп. Ако този подкуп е извън полезрението на българските власти и те упорито го заобикалят, те проявяват една нелоялност към ЕС, към ЕК.

– Само да изясним какво стана с това дело?

– Ще изясним. Когато аз казвам, че има обратен трафик на нелоялност, искам да дам и един-два примера. Например разбрах, че в края на миналата седмица посланик Байърли се е сбогувал и е имал пространно интервю в една телевизия и е говорил за валутните магазини. Това е любимата му тема, изглежда. Той е говорил за валутните магазини, но не говори за подкупа, който един отговорен консултант на американската телевизия и приближен на нея – Красимир Гергов, е предложил на държавен служител. Байърли при това получи писмо от един български всекидневник с приложени записите на заповед за близо половин млн. лв. и той за две години не си направи труда дори да отговори. Ето една нелоялност от вън на вътре. Подобен беше случая и с Майкъл Хъмфрис, бившият шеф на представителството на ЕК в София. През юни м. г. депутатът Яне Янев му написа едно писмо, знам за това, защото то беше публикувано по повечето български печатни медии. Оказа се, че Хъмфрис не само не го е препратил, ами дори в представителството не знаеха, че такова писмо от Яне Янев е получено.

– Това е много необичайно, свръх бюрократично…

– „Необичайно” е много любезна дума. Ако си близка с Хъмфрис, би могла да използваш думата необичайно. Това е абсурдно просто.

– Какви са тези обвинения сега…

– И сегашната представителка Зинеида Златанова? Каза в един разговор, че сега писмото вече ще бъде препратено. Но ето ти един трафик на моралност от Европа, която много настоява да бъдат въведени в порядък взаимоотношенията между Европа и България, механизмите на правосъдието. Изобщо, да се създаде съответствие между Европа и България. А нейният представител тук си позволява да задържи едно писмо. Това е скандално, макар че тази дума не ми харесва. Ти искаше да ме попиташ…

– Какво стана с това дело?

– То има определен напредък. През април след дълги проверки и многократни протакания и прочее, най-после ние сме в една нова фаза, да не ми се сърдят от прокуратурата, на дългата театрализация на тази история. Вече има досъдебно производство, което е следващата фаза на историята с подкупа на Гергов. Необичайното в случая е, че досъдебното производство е направено срещу неизвестен извършител.

– Защо реши, че е срещу Гергов!?

– Защото аз разполагам със съобщението на Софийска градска прокуратура (СГП) до медиите и там става ясно, но въпреки това е формулирано срещу неизвестен извършител. Между впрочем така беше формулирано и досъдебното производство за издаването на Алексей Петров, но Румен Петков, за негова чест, каза, че е готов да му се свали имунитета. Той се е припознал веднага, макар че случаят е спорен, защото и Ваньо Танов би могъл да го е издал, би могъл да бъде обект… А тук при едни съвършено ясни обстоятелства, аз тук в твоето студио прочетох постановлението на прокурорката Трифонова за прекратяването, при съвършено ясни обстоятелства, се говори за неизвестен извършител. Да припомня на твоите зрители, защото може да не са чули този разговор. В това постановление, това е сериозен, важен документ, се казва, че г-н Гергов (и той си е признал пред проверяващите органи), е написал собственоръчно два записа на заповед за 425 хил. лв. на името на генералния директор на Българската национална телевизия (БНТ), който е отговорен държавен служител. Това е казано, има го в документите на проверката и в постановлението на прокурорката. Самият Кирил Гоцев (бел. ред., директор на БНТ по това време) пък казва, че са му предложени тези записи на заповед като подкуп. И независимо от това сега…

– И ги има записите на заповед…

– Всичко, да. И досъдебното производство сега се извършва срещу неизвестен извършител. Аз разговарях с няколко души юристи и ми казаха, че това не е много ясно защо се прави, че не е много прието.

– Да. Нека да видим какво казва бившият главен прокурор Иван Татарчев.

Репортер: Г-н Татарчев, възможно ли е да се води досъдебно производство срещу неизвестен извършител, когато лицето, извършило престъпното деяние, е известно?

Иван Татарчев: Това, което ми казвате, е един абсурд. Прокуратурата може да разпореди извършването на досъдебно производство само когато деецът на престъплението бъде известен.

– Имам два въпроса, които ще ги обединя в един. Но преди това да ми кажеш какво очакваш от тук нататък?

– Това, което каза бившият главен прокурор, е мнение, което е споделяно от много известни български юристи. Ако желаят от прокуратурата, мога да посоча техните имена. Аз смятам, че с определянето на извършителя на престъплението като неизвестен извършител се продължава театрализацията около този скандал, около тази афера. Театрализация, която очевидно цели да се забави играта, да се замотае, в някакъв смисъл и да се забрави. Междувременно сега в Мадрид започва среща на българските медии и има подписка с различни адресати, но единият от тези адресати е самият Красимир Гергов. Подписали са се около 200 души, които не желаят неговото присъствие в Мадрид като шеф на националния борд по туризъм поради това, че е човек, който е разследван в момента. Само че разследваният Гергов има най-мощния ПР, макар че той самият е собственик на ПР- и рекламни агенции, в лицето на един министър. Аз мога да покажа тук снимки на Гагаузов и Гергов. Министър Гагаузов е личният ПР на Красимир Гергов. И това не е преувеличено. Този, за когото споменах в началото, с пъпката на носа. Той си позволява, ето един епизод който е просто невероятен. Аз не мога да си представя това да се случи в някоя нормална държава. Някак си критериите за нормалност у нас са много неясни. Тука пристигна един голфър, каквото и да значи това, Гари Плеър, за да направи един проект на Гергов и представи си, на ВИП-а, според свидетелски твърдения, го посреща самият министър Гагаузов. Български министър отива да посреща голфъра. И не само това – някакъв голфър. Може да е най-добрият в света, но това е един голфър. А ти си български министър. Посреща го, надявам се, че не му е целунал ръката, но веднага след това дава изявление, с което съобщи, че проектът на Гари Плеър и Красимир Гергов ще бъде обслужен с построяването на чудесни пътища до голф игрището.

– Е, с това е целунал ръката на самия Гергов…

– Така. Самият този Гагаузов, който наистина служи като ПР на Гергов, предложи един до комичност невероятен проект. Добре, че премиерът го спря. Това беше за голф дружеството.

– Държавно голф дружество…

– Вчера гледах, в едно списание Гергов, за да разберете за какви хора става дума, е дал интервю, което беше озаглавил, че държавата трябвало да се стопанисва по-добре или нещо от този род. Разбира се, когато ти си майстор в даването на подкупи, можеш да кажеш такова нещо. Но той прави за пореден път сравнението си между голф индустрията в Турция и голф индустрията в България, което е абсурдно, защото Турция е държава с население над 70 млн., но има следното изречение, за да видиш чий ПР е Гагаузов, чии интереси се опитва да защитава. Спрян проект, но може да мине. Между впрочем, колкото пъти се говори за такива безобразия, те се реализират незабавно след това. Има едно незачитане на думата само по себе си и голяма арогантност към онова, което се казва и се слага на масата като аргумент. Ето какво казва Гергов в това интервю: В Турция били свалени таксите на частниците, една игра е около 100 евро, и това пълнело хотелите с качествени и платежоспособни туристи. Това е абсурдно, просто не може да бъде съчинено такова изречение. От една страна сваляш таксите , от друга страна идват платежоспособни хора. Но понеже стана дума на няколко пъти за Гагаузов, ето какво казва г-н министърът на 9 февруари пред вестник „Труд”: „Не мисля, че директорът на пътния фонд е злоупотребил с обществени средства.” Ето защо аз смятам, че думата е уличница в устата на тези хора. Сметната палата говори за 100 млн. лв. злоупотреби, министърът тогава много артистично…

– …Защити въпросния човек и продължава впрочем да го защитава…

– Да, и не само той. С течение на времето бяха създадени зависимости между медии, контролирани от определени, хора и политиците. Например има една пиратска телевизия, просто не искам да й споменавам името, но действително пиратска. Пусната в ефир с благоволението на хората на президента. В нарушение на всякакви закони. Може би сега президентът в Мадрид ще говори за законите и медиите и т. н. Та в тази пиратска телевизия има една игра, водещият на която кани известни български политици. Айде разбирам Яне Янев, той има голям интерес към показването. Той е словоохотлив, интересен и прочее. Но как можеш да си представиш там да бъде да кажем нашата Илиана от телевизията…

– …Йотова, Младен Червеняков…

– Но Младен Червеняков да бъде водещ…

– Той в момента е в Каварна да разяснява как тези евро пари трябва ние…

– Значи освен думите и алчността поставя тези хора в едни зависимости. Когато ние говорим тук за този подкуп, дай Боже, прокуратурата този път да си свърши работата, тук става дума за създаването на порочен трафик, който ще бъде свръхопасен за властта. Тя не си дава още сметка, но когато си даде, ще бъде твърде късно. Има вече такъв трафик и той води до осребряването си в най-различни сфери. Например лицето получава срещу 280 дка гори в цялата страна, гори тилилейски, 280 дка на брега на морето.

– Същият Красимир Гергов каза, че той е бил ощетен от тази сделка. Аз се чудя защо не върне този терен…

– Аз имам желанието не толкова да говорим толкова за конкретния човек, защото вътре може и да нямаме нищо. Имам желанието да привлека вниманието върху един случай, който прави съвършено безсмислени приказките за борба с корупцията.

– Става дума за корупцията и как държавата се бори с тази корупция. Има ли желание според теб държавата да се бори с тези корупционни явления?

– Има такова желание, ако корупцията е в една начална учителка, която е взела 200 лв. подкуп. На бърза ръка, за няколко месеца, я осъдиха 2 г. и половина условно, за 200 лв. Без особени доказателства при това. Има желание, когато трябва да се направи поредния епизод от тази театрализация. Двама симпатяги от пътното управление или пътния фонд бяха взели 50 хил. лв. и ги хванаха. Но за девет пъти по-голям подкуп няма желание. Тя няма желание да се взре в най-скандалните случаи. За жалост, това нещо ще доведе до едни трансформации, които ще бъдат много опасни за властите. Определени хора имат такава медийна власт, че вече се изживяват като Мърдок, макар и с напукани селски пети. Този човек е разследван и в момента е шеф на туристически борд, присъства в Мадрид, където, уверявам те, ще бъде освиркан, иска да бъде начело на държавно голф дружество, прави заменки, които го правят все по-богат и може би могъщ. Същият този човек е разследван. Какво желание с борба с корупцията. И има за партньор, и мога да го кажа това, макар че сигурно ще имате неприятности, но нека аз да ги имам – Майкъл Хъмфрис, който крие писмото.

– Не беше много радостна картината, която г-н Кеворк Кеворкян очерта, но пък реалистична. Благодаря за участието.

Диляна Грозданова

"Отзвук" по ТВ7