Кво праим ся?
И кво праим ся? Дали до изборите ще се появи политическа сила, която да предложи либерална, про-западна и антикорупционна политика? Едва ли. Дори и да се появи, тя няма да привлече достатъчно симпатизанти, които да й гарантират изборен успех.
Бойко? А той къде е? Открива за пореден път езеро. Той не избра позиция, когато мислещата част от обществото настръхна срещу безочието на Румен Петков. Или може би е избрал, но ние не сме разбрали. Сутрин е против всички ченгета, следобед ги дели на храбри разузнавачи и подли доносници, вечер се кара на всеки, който посмее да критикува МВР. И всеки път се чувствам виновен, когато обяснява защо в София има дупки и мръсотия.
СДС ли? Тези не знам системата ли ще сменят, данъците ли ще намаляват или кафе ще продават. Един иска оставката на президента, а друг се среща с него. Не се вижда ясно, прозорците не са мити отдавна.
Костов пък никой не иска да го слуша. Дори и много често да формулира ясни и точни позиции. С изключение на последната – вотът на недоверие не бе необходим на опозицията. Но пък се превърна в чудесен повод за Царя отново да влезе в играта. Въпреки, че бе извън страната.
Съжалявам, но трябва да напиша, че най-последователно и категорично опозиционно поведение има само Волен Сидеров. Ненавиждам нацистките му изцепки, но признавам последователното му поведение. Още преди 2 години и половина той обяви от трибуната на Народното събрание какво означава съкращението МВР – Маджо Вика Румен. Но и за Волен не мога да гласувам.
И кво праим ся? Май отново ще ни управляват амфетамини, бандероли и Батковци с пътни фирми.
Все пак търсенето определя предлагането. Ако броят на гражданите, които изискват от политиците последователност, стане достатъчно голям, тогава може и да дойде по-добър резултат.
А дотогава? Стотина души на протеста срещу мафията. Това е положението.
Иван Бедров