« Върни се назад Публикувано на 16.04.2008 / 19:13

Кахърния к..р на “Мюзик Айдъл”

 

 

Иван и Андрей се развихриха в продуцентския бизнес. След комунално травеститския хумор на Слави, застарелите лелки на Магърдич, чакащи поща от гроба – само и само да си покажат мутрите по телевизията (не визирам великолепната Гала, която заслужава световен ефир, а не предаване за третата възраст). След бързите, смели и сръчни на Милошев и станалото вече семейно надпиване на “Сиа” в Биг Брадър (там вече кой на кого го слага – и те самите не знаят)… се появиха на магарета и нашите две момчета. Да откриват таланти. Таланти!!! Това си е направо революционно занимание. Концентрация, пречистване, смирение на Аз-а.

Има правене на телевизия, което е вредно за човека, точно както има и ядене, което е вредно. Ягодовата торта от “Била” може да ти изглежда възбуждащо – да кара слюнката ти да играе влудяващ танц с езика. Но идва момент, когато захарта, есенциите и излишните калории запушват артериите и разлагат зъбите. Дори храни, които по принцип са хранителни, могат да бъдат приготвени неправилно. В търсенето на таланти също има лоши комбинации и всичко се превръща в буламач. Да – търсачът на талант трябва да се готви като за правене на любов, като просветен свещеник за литургия, като велик матадор за арената. Но дори и така няма да се получи, ако съставките са лошо подбрани – стридите са прелестни, както и ягодите, но стрити заедно на каша?

Не казвам, че тв-формат като “Мюзик айдъл” трябва да се превърне в терапия – само един глупак би си увесил такъв тежък камък върху нахапания врат на чалгаджийската ни телевизионна действителност. Но да подхождаш към таланта нехайно, повърхностно, с резерви и без топлина – това означава да се тъпчеш ден след ден с мръсни духовни лъжици. След време небцето на публиката става безчувствено, страда от емоционално недохранване, душата й заболява от скорбут, зъбите на сърцето й изгниват. По света съществуват издания на “Мюзик айдъл” с неочаквани експлозии от страст между жури, публика и изпълнител – в които има повече смисъл, отколкото в назидателното размахване на опит, его и криворазбран морал. Съществуват сценични взривове, които разбиват представите за поведение, но по-шокиращи и трогващи от шестмесечно вяло претакане на песни и песнички… В крайна сметка журито по света си позволява Отдаване, колкото и кратко да е то, чистота, колкото и да е уязвима, нежност, колкото и да е скрита, щедрост на духа – откровена грижа… това е което виждам в световния формат – за да бъде връзката здравословна, а не бавна отрова за публиката.

След като години наред в България се консумира само телевизионен полуфабрикат, се появи грешката Иван Ангелов… живо нещо в мъртвата ни територия. Наглият Люк. Ей сега внимателно изгледах отново шестте му песни, опитах се да гледам журито, колкото и ненужно да ми се струва вече то. Ченетата им са паднали – къде да си денат този грешен възторг… колко срамен е той за превъзходството на избраните да раздават правосъдие – защото точно това е българското жури. То не търси таланта, не е олимпийски треньор. То сече глави, ако не се явиш на физзарядка. Тече поредният голям концерт – сладко, подредено – да пукнеш от отегчение. Няма го вече провокаторът. Няма я вече омразата в останалите, няма спортна злоба… няма я страстта, безредието, извънзаконието, забавата и нещата които викат „Бум”. Метафизичният Иван, човекът срещу течението. Вън! Доволни и невинни, вкочанени приживе, останахме публика и някакви участници. Всички пеят за шестица и това изобщо не ми го дига!
Равенството не е еднакво отношение към различните неща, равенството е различно отношение към различните неща, уважаемо жури! Истинските търсачи на таланти си дават сметка, че избраните са необработен диамант и не винаги имат контрол над вдъхновението си. Това вдъхновение не спазва правила, то върви срещу закона. Това вдъхновение измисля нов път, нов секс, ново дишане.
Странно, че именно човекът, които докара „Депеш Мод” в България (Фънки), явно никога не е слушал „Депеш Мод”… иначе щеше да знае. Прощавам му, че втори месец ми тика задника си в лицето. На Фънки сигурно му се е налагало да лиже задници и други неща, за да докара тези групи в България. Не му е останало време да ги чуе… Унижението се трупа и… айде сега да си разчистим сметките с едно 23-годишно момче. Прости му Господи – нищият духом не знае какво прави.

Спомням си Иван и Андрей, когато се заиграха с телевизията. Всички гледахме „Сблъсък” в нечовешко ранните часове. Имаше надежда. Не се съобразяваха. И на нас, останалите, с робските души, ни светваше в гадните сутрини. Иван и Андрей са забравили. Превръщат свещеното търсене на таланта в конвейер за консерви.
Един приятел казва по друг повод нещо много смешно: Гладен к…р става, умрял к…р става, но кахърен – никога…
Отгоре ни се хилят Джими Морисън, Джанис, Фреди… Хората се целуват на гробовете им и продължават напред за велики дела. Може би пък е нужно за нашето блато – един Иван Ангелов да умре млад и красив, за да се дигне кахърният к…р на България.

 

Касиел Ноа Ашер

Е-vestnik  

«