Катуница дойде като по поръчка за политическата класа
Не мисля, че случаят “Катуница” е предварително обмислян и режисиран. По-скоро нещо се случи сравнително достоверно, а оттам-насетне, в действие влязоха медийните диригенти и манипулатори.
Паралелно стартира предизборна кампания, която е безкрайно важна за основните политически сили. Отделен е въпросът, че някои общественици и партийни дейци – местни и централни, не проумяват значението й. Обективната социологическа картина сочи задълбочаване на социалната дезориентация на гражданството. Хората не могат да дадат и 3 примера, как си представят че ще действа “техният президент”, ако бъде избран, в сложни икономически, конституционно-правни или междуетнически развития. Рационалният избор се опира на информираност и обмисленост, а не на гола емоция.
В тези условия Кирил Рашков оказва неоценима услуга на политическия елит – дава му извънреден повод да коментира, да изрази вижданията си по важни и реални въпроси – битовата престъпност, уличното и футболното хулиганство, изобщо насилието в българското общество, което през последната година еднозначно расте и т.н. Така че, за политическата класа, без да е съпродуцирала инцидента в Катуница, той идва като по поръчка – в точното време и на подходящо място. Важна характеристика на “българския политически модел” е неговата “антианалитчност” – случващото фактически не се анализира, за неадекватни и погрешни анализи, не се консумира професионална отговорност.
Мога да припомня “дискусията” по ромските въпроси миналия септември. Тя се разрази, не когато Франция започна да връща наши роми, а няколко седмици по-късно – след като “интерпретаторската класа” се върна от курортите. Изприказваха се всички възмогни баналности от тридесетината абонирани публични интерпретатори. Като цяло, бе едно, не особено полезно упражнение, с изключение на това че няколко десетки пъти се повтори оригиналната мъдрост, че “образованието е важно”.
Никаква смислена промяна не се случи и дебатът постепенно заглъхна. Този начин на публично дебатиране има пряка роля за катастрофите на България в прехода и след него.
Рискът в момента е подобен и много осезателен. Кирил Рашков или т.нар. цар Киро е емблематична фигура на българския преход, може дори да бъде обявен за символ на Прехода. Той доказва, че сме страна на “неограничените възможности” – додесетоноемврийският затворник (6 години преди началото на промените, го вкарват в затвора за много–много години, защото не може да обясни как е натрупал 1 милион тогавашни лева, когато апартаментите бяха по 15–20 хиляди лева). Идва демокрацията, помилван е и бързо става мултимилионер. При това бизнесът му никога не е бил прикриван особено старателно, но вероятно, за безделието и безсилието на администрацията се е плащало.
Не мисля, че е честно, решението на проблема “Катуница” да се търси на плоскостта “Нека да живеем заедно!” Подло е нещата да се поставят на плоскостта на етническата нетърпимост. От беззаконията трябва да започне разговорът, а не от собствено етническите въпроси…
Мирослав Попов