КАТО СТАНА ДУМА ЗА НЕМЦИТЕ, ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ СЪЩИТЕ НЕМЦИ ДУНДУРКАХА БОЙКО БОРИСОВ ЧЕТИРИ ГОДИНИ, КОГАТО ТОЙ БЕШЕ ОВЛАДЯЛ МЕДИИТЕ У НАС!
Този статус няма да се хареса на хората от медиите – но ги моля да го прочетат до края, преди да си правят изводи. Днес много хора пускат връзка към изказването на немския посланик от тази сутрин, в което той критикува българските медии и неясните им собственици. Като евентуално решение на проблема у нас, той дал пример с родината си: „…в Германия има Комисия за разследване на концентрацията на собственост на медиите, която съществува от 1997 г. Посланикът предложи да бъде създадена подобна структура и у нас, като Германия ще изпрати няколко експерти, които да предадат опита си.“
Горкият.
Той явно не знае, че в България ако искаш да потулиш нещо, правиш комисия.
Но все пак, нека си напомним, че тази комисия се създава в Германия 52 години след края на фашизма. Ние сме в момента 24 години след края на социализЪма. Значи ни трябват още 28 години, за да стигнем сами до нея.
Защото една от многото грешки, които нееднократно правим от 1944-а година (да, от 44-а, а не от 1989-а) насам, е да внасяме готови рецепти от страни, които се намират по-напред, а в някои случаи – и по-назад от нас.
Впрочем това се вижда и по развитието на Източна и Западна Германия. В Източна Германия е наложен социалистическият, сталински модел на развитие – същият, който е наложен и в България. Всеки, който е бил в ГДР, може да ви каже защо днес, 20-ина години след обединението с ФРГ, източната част на страната е все още изостанала, независимо от наливаните всяка година стотици милиарди марки и евро.
Има и още нещо важно. То е „скрито“ в самата Германия, в САЩ, във Франция и т.н. – навсякъде по света.
Идеално общество няма.
Ето какво се е случило в Германия 24 години след техния 10-и ноември, който разбира се е 9-и май. Описаното по-долу е откъс от книгата на унгарския писател Ендре Гьомери „Свръхбогатите“ (написана през 1981 г.) и разказва за Аксел Шпрингер, собственик на „Ди Велт“, „Билд“ и още десетки други медии:
„Когато „Карл“ се свързва по телефона
с щаба на Вътрешна служба Аксел
Шпрингер на „Кохщрасе“ 65 в Западен
Берлин, в инкубаторите на този най-голям
западногермански тръст по печата винаги
се радват.
Защото „Карл“ е един от онези политици, които, примъкнали се до крайните редици на Социалдемократическата партия в Западна Германия или от малките кабинети на външното министерство на брега на Рейн, срещу добро заплащане извършват редовно агентурна и шпионска дейност в полза на Шпрингеровия тръст. Откакто се разгръща по-трезвата и различна от практиката на по-раншните години „Източна политика“, тези агенти доставят за печата на Шпрингер десетки фотокопия от протоколи на поверителни разговори.
Например, през месец юли 1970 г., като се публикува протоколът, се прави опит да бъдат торпилирани състоялите се в Москва съветско-западногермански преговори.
През месец юли 1971 г. се публикуват изказвания на участници, направени в поверителната част на четиристранните преговори по въпроса за Западен Берлин, като се набавят дори шифрованите телеграми на вашингтонския посланик във ФРГ.
Това не са нови методи на работа. Още през 1967 г. агентите на Шпрингер, снабдени с миниатюрни фотоапарати, получават задача да изготвят компрометиращи фотоматериали за сътрудниците от „Втората програма“ на западногерманската телевизия. (По това време Шпрингер се стреми да построи своя мрежа телевизионни предаватели.)
Агентурната офанзива претърпява политически провал. Печатът не успява да предизвика истерия и „керванът“ на разведряването продължава своя път.
Поражението обаче не променя факта, че господарят на Шпрингеровия концерн Аксел Цезар Шпрингер всъщност е „цезар на печата“ във Федералната република, а като такъв си остава икономически и политически влиятелна личност.
Шпрингер властвува над голям апарат за
въздействие върху общественото мнение,
но това съвсем не му пречи да създаде
легендата за своята кариера. “
На нас не ни трябват нови комисии и нови закони, а ни трябва общество, което е нетърпимо както към тези, които не си спазват, така и към тези, които провокират неспазването им.
Общество, което има нужда от време, за да бъде създадено.
Мнозина си мислят, че това общество е създадено вече – че протестът на площада е проява на това общество. За съжаление не е така. Не, не се сърдете – тези от вас, които са активисти или тези от вас, които искрено вярват, че са участници в раждането на нещо хубаво. Вярно е, че днес процесите се развиват по-бързо и имам възможност да обменяме информация в реално време, което ни позволява да се организираме по-добре. Но колкото и да бързаме, хората, народът имат нужда от време, докато се организира за действия, различни от дребните шмекерии, с които сме известни.
Впрочем, като стана дума за немците, да не забравяме, че същите немци дундуркаха Бойко Борисов четири години, когато той беше овладял (или обладал?) медиите у нас. Или както каза големият Christo Komarnitski в своя ФБ-профил:
„Ей това лицемерие ме потриса.
Фондация „Конрад Аденауер“ се загрижила за
свободата на медиите в България.
А къде бяха, когато техният храненик Борисов
грееше от сутрин до вечер по всички медии???“
Молбата е към всички, а не само към активистите: да бъдем граждани по всяко време, а не само от 18:30 до 20:30. Само когато достатъчна част от нас са граждани 24 часа в денонощието, само тогава ще можем да се движим напред и нагоре.
Прочетете и останалата част от биографията на Шпрингер в Читанка.инфо.
Вени Марковски