Някой попита преди малко, защо не се вдигнем и не отидем да подкрепим майките с палатките? Каква чудесна идея, нали? Нека започнем да ходим при тях от утре, кой, когато и както може. Това е не само единствения, но и правилния начин да хакнем корупционнатa система. Хак корупцията! Хак преЦедателството! Хак президента! Хак правителството! Хак Прочети още…
Някой попита преди малко, защо не се вдигнем и не отидем да подкрепим майките с палатките? Каква чудесна идея, нали? Нека започнем да ходим при тях от утре, кой, когато и както може. Това е не само единствения, но и правилния начин да хакнем корупционнатa система. Хак корупцията! Хак преЦедателството! Хак президента! Хак правителството! Хак Прочети още…
Агресията от страна на официалната държавна власт спрямо обикновения гражданин излиза извън контрол! Предупреждавам. Надявам се, че всички видяхте клипа, разпространен в мрежата на Фейсбук, на който се вижда ясно как полицай и „шеф на контрольрите“ в градския столичен транспорт натискат с коляно върху главата безпомощен младеж, хвърлен в калта – нямал билет и „отказал Прочети още…
Притежаваш фирма. Това значи, че цялата държава е впрегната да ти пречи, но накрая иска и пари за това. Започваш да се редиш още в 8:30, като първо посещаваш местната банка, която ти взима точно 44 лева, за да може да подадеш статистика в „агенцията“. Пред банката има опашка. За да си дадеш парите. После Прочети още…
Въпросът е, кога ще се сетят за Иван, стопанинът на Пенка. Кога хуманизмът им ще стигне и до него, кога ще стане обект на милозливостта им, кога ще го провидят поне толкова нужен, колкото Пенка… Очаквам Брюкселските лицемери скоро да заохкат и за условията, в които живее Пенка, да се запретнат да й осигурят европейски Прочети още…
2001-а година. Лятото. Ей това време или около това е било. Отслужвам си дълга към Родината. Матрос Иванов, приятно ми е! И можете ли да си представите – аз съм „авиомеханик“. Авио, щото служа в поделение 36940 – Авиобаза „Чайка“, апропо – единственото военно формирование в България от типа „военноморска авиация“, а механик, щото, ми Прочети още…
И дори не се усещат, колко смешни стават с тази Деси! Комюникетата за нея са като за кралска снаха – пък тя, всъщност, е булка на Пастирка. Обаче не мирясват – чудя се, как още не са открили специална рубрика, в която възторжената Петя Д. да следи всяко вдишване на синоптичката. Подозрително е – освен, Прочети още…
Новинарските емисии на телевизиите проявяват трогателна грижа за кравата Пенка, избягала в Сърбия и щастливо завърнала се обратно. Също и за циганския кон, заради който се стигна онзи ден до масов бой. Специално комюнике имаше и за състоянието на Разградските лъвчета, които са вече в Холандия. Съобщиха ни и друго: Всички били съгласни, че Пенка Прочети още…
Преателе от герб, ма два часа немаше дъжда! Уйове да беха валели, се щеа да са оттекат без да ебават майката на пол’жението, мноо ве молим! Потник, ти па къв боклук сиииииии… Иван Иванов Колаж: Иво Ангелов, „Свободен човек“
Посещението при Путин беше тест за сериозност. България не го издържа. Путин и Бойко сякаш не участваха в една и съща среща. Когато преди няколко дни писах, че Бойко трябва специално да се подготви за срещата с Путин, подозирах, че ще се случи точно това: той ще се придържа към стилистиката, поощрявана от чиновниците в Прочети още…
Мудрословеснейшите патки във враждебния свят на българската литература. Макдъф и неговите превъплъщения Събрали се „гладичките умовце“, титулувани МОН, турили си „важните кокоши физиономии“, почесали своя „мозъчни ревматизъм“, изстъпили се гордо връз политическото гюбре, па изврякали историческо решение. А именно: Вън публицистиката на Ботйова от българското училище! Обяснения няма, аргументи – хептен. Кои сме ние, прочее, Прочети още…
Това се случва 1991-а. Ние с майка ми сме в красивия Белгород Днестровски, Украйна. Тогава това все още е СССР, но социализмът вече е сринат от оня тъпак с белега на темето, по улиците щъкат стреснати хора, които не знаят какво точно става и в какъв контекст да го разглеждат. Аз съм само на 11 Прочети още…
Срещата със смъртта винаги те обърква – няма значение, дали обичаш или не обичаш някого. Така си обяснявам казаното от един наш общ приятел за Светлин: „Той си беше самотник…“ Светлин Русев имаше една тънка усмивка, донейде сардонична, и само крайно дебелокож човек оставаше цял, ако станеше неин обект. Виждам я тази усмивка, докато пътува Прочети още…