Намериха къде да се пазарят – в един мол. Парламентът е празен – а те в мола. Сякаш ни подсказват, че търговията ще има предимство пред политиката. И нямат нищо против да изглеждат като съзаклятници във фантазьорството, по-точно – в измамата. Груба ли ви се вижда тази дума? Ето един пример – той ще ви Прочети още…
Намериха къде да се пазарят – в един мол. Парламентът е празен – а те в мола. Сякаш ни подсказват, че търговията ще има предимство пред политиката. И нямат нищо против да изглеждат като съзаклятници във фантазьорството, по-точно – в измамата. Груба ли ви се вижда тази дума? Ето един пример – той ще ви Прочети още…
Балотажът бе обречен да е скучен – както, впрочем, и изобщо президентските избори. От ГЕРБ се държаха зле с Герджиков – сякаш не знаеха какво да правят с него. Поставиха го в положението на „Мата Хари“ – всички знаят коя е, но никой не произнася името й. Иначе, Герджиков се представи добре, щеше да бъде Прочети още…
Голямата новина след изборите – по-важна дори от изборните резултати – е публичният разрив между Нинова и Радев. И то в навечерието на президентския балотаж. От дълго време Нинова беше изправена пред съдбоносен избор: да запази партията си или да приеме тя да прислужва на Радев. Тя предпочете второто. А беше ясно, че колкото повече Прочети още…
През последните десетина месеца всички са повлечени от черна отмъстителност – и това им е напълно достатъчно. Какво го вреш тук някакъв Народ, по дяволите. След всички гламавщини, изстъпления и откровени маймунджилъци, които сервира българската политика, особено напоследък, клетият избирател вече дори не си спомня един важен въпрос – всъщност, единственият, важен за него: какво Прочети още…
Този път да опитаме нещо необичайно: едно упражнение за ума, но също и за сърцето. Повече от ясно е, че сме безгласни букви от една „азбука“, от която се разнасят лъжи, крясъци, обиди и нищо смислено – поне за парлама. Идват избори и Крещящите очакват от нас едно: да се затътрим по навик към машините Прочети още…
И да е имал някакви съмнения непредубеденият зрител, те са се изпарили през последните дни и той вече е сигурен: взели са се. И централната новинарска емисия на Би Ти Ви на 28 октомври го доказа за пореден път. В нея само дето не бяха облепили студиото с плакати: „Ние сме кирчовци! Не ни е Прочети още…
Днес най-ярката форма на „будителство“ сякаш е участието в Инициативен комитет. Това е битката на „будителите“ за техните херои – примерно, кандидат-президенти: „Нашият е най-добър!“ „Нашият е още по-добър!“ „Нашият пък направо е светец!“ Ами Народа – който трябва да припознае някого за „будител“? Него кучета го яли – или Ковид, все тая. За него Прочети още…
Трябва да признаем, че поне едно нещо Служебният кабинет свърши по забележителен начин: показа как никога не бива да действа един Служебен кабинет. Може и иначе да са каже, за да бъдем по-милостиви към Радев: цивилните гарги отрязаха главите на генералите. Това беше и все още е един кабинет на фукните, на заплахите, а нерядко Прочети още…
Започна се началото на Края. Фашисти узурпираха властта. Натикаха ни в болничната стая. Да си мълчим с чатала на врата. Да вярваме, че Раят е наблизо. И ще го стигнем в някой друг живот. От гнусния държавен телевизор да ни будалкат фюрери цял взвод. И сърбаме лекарствата на глътки. И мъртвият не ни е Прочети още…
Трябва да се примирим. И да си признаем, че живеем един глупав живот. Натрапиха ни го, оковаха ни с него – и няма измъкване. Говорят ни глупости – оглупяват ни с глупости. И след това очевидни глупаци ни говорят като на глупаци. Вижте какво глупаво място обитаваме: семейството на загиналия пилот Терзиев съди държавата за Прочети още…
И когато разбрал, че българите го обичат, Плевнелиев решил да стане президент. Президент на хората, които го обичат, а не на някоя партия – затова дълго отказвал на поканите на ББ. Ето, така бавно и неусетно полудяват нашите политици. Ако слушате Плевнелиев, ще излезе, че всички вие сте били изолирани някъде и не сте били Прочети още…
Добре, че Кирчо се насади на пачи яйца, та се сетихме за нещо далеч по-важно от скункс-историйката му. А то е, че тук вече нищо не работи. Дори Народният инстинкт, което си е направо едно чудо. Това е сигурно предизвестие за края. Случва се нещо, което сякаш бе немислимо: хора, премятани трийсетина години за всичко, Прочети още…