ПростоКирчо – Вестителят на всевъзможни безвкусни измишльотини – най-сетне съобщил и нещо, наистина любопитно: „Независими анализатори и политолози“ му казали, че ще му правят вятър по телевизиите, обаче срещу 20 хиляди лева месечно. Но не споменал нищо повече. Доста известни имена се обадиха възмутени, дори отпуснаха на Кирчо 72 часа, за да се Прочети още…
ПростоКирчо – Вестителят на всевъзможни безвкусни измишльотини – най-сетне съобщил и нещо, наистина любопитно: „Независими анализатори и политолози“ му казали, че ще му правят вятър по телевизиите, обаче срещу 20 хиляди лева месечно. Но не споменал нищо повече. Доста известни имена се обадиха възмутени, дори отпуснаха на Кирчо 72 часа, за да се Прочети още…
В първите ми години в журналистиката – прекрасно, бунтарско, хъшовско време изживях с Дончо Иванов, с когото моментално се усетихме, че сме от една порода. Обикаляхме цяла България да правим синдиката „Подкрепа“, по-късно по едно време го напуснахме омерзени. Но беше чудно време – на свобода, на свободен дух, на бунт, на вяра, на резнати Прочети още…
Тия дни вестник „Труд“ припомни славното ни съдружие с „Дънди Прешъс Металс“, което е една от най-грозните страници от историята на българското дупедавство. В годините на Прехода има много примери за незачитане на държавния интерес и дори на откровен грабеж, но безспорният шедьовър е сделката с канадците от „Дънди“. И вече няма значение, кой Прочети още…
Отначало не го познах – човек гледа рекламите между другото, ако изобщо някой ги гледа старателно. Ако им обърнеш повечко внимание, можеш доста да се натъжиш, понеже не са малко посланията, които внушават, че българите са идиоти със специални нужди: основно са загрижени за тоалетните си чинии, водят непрекъсната битка с гъбичките си, а пък Прочети още…
Денков така и не разбра, че бе използван от хората около него, които го насърчаваха да бъде екзалтиран говорител на несмислици. ПростоКирчо направо гениално го избра за тази роля. Няма защо повече да си губим времето с него, да върви при сапуните си. Обаче аморалните послания, които отпращаше към публиката, няма лесно да бъдат Прочети още…
Тия си вярват, че „сглобката“ е нещо като Хеопсовата пирамида – а тя си е един курник, нищо повече. „Тия“ са кирчовци – но трябва да уточня, че това вече не е само компанията на самия ПростоКирчо, ами и ония, които неусетно се присъединиха към нея. Кирчовщината е заразна, веднъж прихванеш ли я, няма Прочети още…
Е, начесаха си крастата, наговориха се, нахитруваха се, налудуваха се. И ще продължават. Готови са на всичко. Умъртвиха още от общото Време – те се отнасят към него като към най-омразния си враг, понеже знаят, че не могат да очакват никаква милост, никаква пощада – заради мискинлиците им ще бъдат забравени незабавно и завинаги. Прочети още…
Докато пишех тази дописка, по телевизията съобщиха, че специализираната болница за рехабилитация на деца с увреждания в Котел е пред закриване. Едно момиченце сподели, че тук е вторият й дом – и това прозвуча така, сякаш измолваше съгласието ни да оцелее. Обаче ония, от които зависи това, изцяло са обсебени от разправиите около Прочети още…
Зло сполетя Русия, но всички мълчат. Някъде се прокрадват съчувствия, мрънканията са такива, както ако бяха увеличили цената на чесъна, в реакциите няма нищо мъжко, нищо братско… Само педалски подхилквания и синдрома на щрауса. Нападната е не само една общност а човешки същества, които трябваше да се приберат вкъщи. И това „трябваше“ мултиплицира проблема, така Прочети още…
Забелязали ли сте, че повечето от нашите социолози и политолози избягват да носят вратовръзки? Има една основателна причина за това. Един от биографите на Мохамед Ал Файед – дългогодишният собственик на прочутия лондонски “Хародс” и баща на Доди, който загина заедно с принцеса Даяна – пише, че той толкова се страхувал от Прочети още…
На Трети март, в централната новинарска емисия на Би Ти Ви ни представиха репортаж, озаглавен „Празникът през очите на децата“. Юксел го анонсирана така: „За емоциите на най-малките и за уроците по история, които им преподават по-възрастните в днешния ден“. Хубаво. Бяхме спокойни, какво можехме да очакваме – най-вероятно обичайните детски наивни интерпретации, Прочети още…
В архива на „Всяка неделя” има повече от 30 хиляди фотоса. Когато ги разглеждам, изпитвам тягостното чувство, че те са, извън другото, и тест за грамотност на днешните зрители. Колко забележителни хора, какви невероятни съдби… Гледам фотосите, понякога паметта ми за малко изневерява, и сетне преживяното ме въздига, но и донякъде опустошава, не мога да Прочети още…