КОГАТО, под оглушителен медиен шум Република България стана равноправен член на Европейската Общност, без да е покрила нито една клауза както се полага, (01.01.2007.!), никой не се сети, че ЕО следва да поеме сериозни гаранции на екуализация по отношение на милион-два пенсионери. Нещастни трудови ратници на вседържавен строй, за който никой от тях Прочети още…
КОГАТО, под оглушителен медиен шум Република България стана равноправен член на Европейската Общност, без да е покрила нито една клауза както се полага, (01.01.2007.!), никой не се сети, че ЕО следва да поеме сериозни гаранции на екуализация по отношение на милион-два пенсионери. Нещастни трудови ратници на вседържавен строй, за който никой от тях Прочети още…
Или пред строителни предприемачи. Няма друго обяснение за безумния проект да бъдат бетонирани и последните зелени площи в един от що-годе нормалните жилищни райони на София. Кварталът, от който се стига по-бързо до Пазарджик, отколкото до центъра на столицата, отдавна е преебан от кметове и архитекти, които заради подкупи съсипаха всичко, което можеше Прочети още…
Напоследък все по-често медийните специалисти констатират една тревожна, но и закономерна тенденция в някои печатни издания – почти никой не ги взима насериозно и все по-малко хора ги купуват и четат. Причините за този необратим процес са много и комплексни, но една от тях е определяща – лошото качество на журналистиката с претенции Прочети още…
Тя още не го е попитала – къде бяха собствените му шамари. Ако квартален пияница беше посегнал на Любомир Асенов и напсувал жена му – той вероятно щеше да се сбие с него. Журналистиката обаче не иска да се саморазправя със Стоичков. И не може да обясни миролюбието си. Иска само да направи Прочети още…
Заглавието на оня класически разказ е: "Пази Боже, сляпо да прогледа!". Няма да го преразказвам. Кой чел – чел! Останалото е също класически сюжет по български. Печалбарство, непукизма на нахалния илитерат. Гьонсуратлък до небето и: "Че к,о мий дала тъз България". Естествено, че се е минало, през "Знаеш ли кой съм аз?", "Мога Прочети още…
Имаме новина. И я имаме поднесена по характерния начин: по инициатива на страната, която казва какво може да се съобщава и какво не по темата за проекта „Южен Поток”. Ето че след подписването на споразумението в София през януари тази година става ясно, че ще бъде направена следващата крачка. Ще има споразумение за Прочети още…
Могат да се направят аналогии между днешните промени в правителството и онези по времето на Иван Костов. Въпреки че контекстът е различен, някои характерни черти за управленския манталитет в България си остават същите. И в двата случая промените станаха след натиск отвън, а не заради вътрешното убеждение, както на лидерите, така и на Прочети още…
Портретите са общо 55, като първият е на Манолаки Ташев, управлявал София от 10 февруари до 8 май 1878 година, а последният е на Стефан Софиянски – кмет на София от 17 ноември 1995 до 30 юни 2005 година. Сред подредените портрети е този на инж. Иван Иванов – кмет на столицата от Прочети още…
Първите три власти са ясни, разделението им е чисто теоретично, чрез мрежа от назначения, услуги и компромати един човек с “пост” може да повлияе на всеки служител в държавния апарат, а ако онзи се опъва – да издейства да го уволнят или пенсионират, въпрос на пари и желание. Пример: бившия шеф на Пътното Прочети още…
По случай рождения ден на вожда и семейната му организация пръв плоскочелия си лоб удари червеният депутат Добромир Задгорски. Той забрави определенията на своя партиен вожд Сергей Станишев и обяви довчерашния „неофашист" и „черносотник" за „защник на градивния български национализъм". В петпроцентното електорално басейнче на „Атака" се хвърлиха с главата надолу и бившият Прочети още…
На 11 април в 13:32 ч, ден петък, видях с очите си Дебелия и Яхтения Милен, оглеждайки се гузно, да сядат на обяд в централен столичен ресторант. До гласуването на 5-ия вот на недоверие оставаше по-малко от час и половина. Защо са заедно, какво са си говорили и колко често се срещат те Прочети още…
Известно е, че муха и политик се убиват с вестник. По-малко известно, но също толкова вярно е, че партия се убива със закон. И даже не с цял нов закон, а с малка поправка в някой съществуващ. Особено, ако партията е малка и е на ръба на оцеляването. А в България, противно на Прочети още…