този живот е за смелите
Хората на Слави направиха ефектен етюд: прекосиха пеша площада пред Парламента, влязоха през парадния му вход, изглеждаха внушително: черни костюми, бели ризи, черни вратовръзки – като погребални агенти. Идват да погребат статуквото. После обаче се оказа, че погребаха най-радикалната си идея – мажоритарните избори. Обяснението беше, че тя не може да мине пред този Парламент? […]
Предлагам ви фрагменти от два разговора: със Слави Трифонов/26 май 2002 година, с Бойко Борисов/28 юли 2002 година. В онзи момент, Бойко от една година е главен секретар на МВР – „Шерифът на Републиката“ с невиждано дотогава одобрение. А Слави от преди година и половина е започнал шеметната си кариера с „Шоуто на Слави“. Взех […]
Преди време партията на Слави трябваше набързо да смени името си – и така от „Няма такава държава“ стана „Има такъв народ“. Народът е великодушен – винаги е готов да се притече на помощ, да поправи нечия глупост, понякога дори е склонен да даде назаем името си. Сетне дълги месеци „Има такъв народ“ трябваше да […]
През далечната вече 1990 година излъчих във „Всяка неделя“ една песен на „НЛО“, която много остроумно представяше колебанията и притворствата на „малкия човек“ в ония бурни/мътни времена. Те обаче изглеждат направо смешни сега – в сравнение с въртогъзовщината и мърсуванията на днешните партии. Всички сте наясно на какво са способни те, за да се докопат […]
Обажда се на Бъдни вечер/2018. Щедра е, както винаги, с пожеланията. По някое време ми се струва, че сдържа плача си. След ден Славе си отива. За нея всичко се променя. Много си популярна, много си обичана – но си сама. Зад светлината, която излъчваш, се крият много неща, някои от тях необясними и за […]
Скука безподобна. Сякаш са се наговорили да не изтърват нещо интересно, предизборната кампания направо има миши цвят. Дори на някоя сочна глупост не може да попадне човек – ще си каже, че и това вече не могат да произвеждат. Могат, разбира се, но чакат да се настанят във Властта и тогава ще отворят шлюзовете, тогава […]
У нас всяка история, дори най-непретенциозната, обезателно попада в ироничен контекст, нерядко и направо глупашки. Ето един съвсем скорошен пример. Тия дни талантлив телевизионен репортер ни разказва за нелегален златодобив по река Струма. Научаваме, че в успешни дни златотърсачите си докарвали до 40 грама злато. Властите обаче нехаели за този грабеж. „Браво! Хубаво разследване!“ – […]
Всичко около изборите е Пунта Мара – лафът е на моя приятел Боян Радев. Безподобна скука. Наредиха цацата/дребните рибки в депутатските листи – кой къде ще е дневален, стига им толкова. Партиите сякаш отиват в небитието – „простолюдието“ ще оглежда лидерите им и ще гласува за тях – напълно обречено занятие, стига човек да се […]
Моят човек Пиърс Морган: Freedom of speech is a hill I’m happy to die on. /б.р. – Свободата на словото е хълм, на който се радвам да умра./ Свободата (на словото), Санчо, или защо моят човек Пиърс Морган е за пример на всички колеги-журналисти, а ITV и Меган Маркъл загубиха мача. Вчера Пиърс Морган напусна […]
Един капан шумно щракна тия дни – този, в който сами се набутаха шушумигавите ни телевизии. Прегракнаха да говорят за „страдалеца“ Навални, „жертвата на Путин“ – а сега мълчат като непоръбени. Абсолютни шушумиги. Страх ги е поне с половин дума да споменат, че Международната правозащитна организация „Амнести Интернешънъл“ направи нещо безпрецедентно: ОТНЕ от руския позьор […]