Катастрофалният взрив в Плевен

Огънят бързо обхваща съседните сгради.

За кратко време целият квартал от 12 паянтови помещения е обхванат от страховитите огнени езици.

На мястото на инцидента пристига пожарната команда, а след нея и стотици граждани.

По – смелите от тях с риск на живота си влизат в горящите магазини, за да спасят каквото могат.

В оръжейния магазин на братя Бенковски са складирани около 500 кг барут и други взривни материали.

Единият от братята запазва хладнокръвие в суматохата, вдига рулетката и се вмъква  в магазина с надеждата да извади оттам счетоводните тефтери и кофа с дребни пари!…

Пожарният командир Христо Топалов се хвърля към вратата, призовава Бенковски да излезе, след което заключва помещението.

След няколко секунди адски трясък се разнася из въздуха.

Взривът засяга помагащия при спасителната операция Митко Занков, полицейския агент Русан Иванов и подпоручик Янко Краков от Стара Загора, служещ в Никополската колоездачна дружина.

Всички са обгорени и силно обезобразени, без Краков, на когото са засегнати само ръцете.

Като по чудо намиращият се наблизо полицейски агент Иван Василев остава незасегнат от експлозията.

Той помага за спасяването на жертвите от страшната стихия.

От огъня изгарят до основи всичките 12 дюкяна, като според събраните набързо сведения загубите възлизат на близо 10 милиона лева.

Сутринта на 16 май в 8 часа умира в големи мъки полицейският агент Русан Иванов, силно обгорен и със смазан череп.

След обед в 13,30 часа след мъчителна агония си отива търговецът Митко Занов, а вечерта и командирът на пожарната команда Христо Топалов.

Властта е на своя пост – тя действа бързо и адекватно.

По нареждане на градския прокурор сутринта на 16 май 1934 г.са арестувани собственикът на кебапчийницата Таню Димитров  и братя Бенковски, които въпреки ясните изисквания на закона държат на склад половин тон барут и взривни вещества, явявайки се основна причина за сполетялата града трагедия.

Предявени са им обвинения за сериозни законови нарушения и са осъдени по бързата процедура.

За станалото нещастие е назначена анкетна комисия, а от столицата на 16 май 1934 г. вечерта пристига на помощ прочутия Захарчук, началникът на Софийската пожарна команда.

Борислав Гърдев