КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ Е ВЪВ ФИНАНСОВА ДУПКА, ОТ КОЯТО МАЙ НЯМА ИЗМЪКВАНЕ.КРАЯТ НА ЕДИН БИЗНЕС ЗАПОЧНАЛ С BELEVEDERE И SOBIESKI И ПРИКЛЮЧИЛ В ПОКРАЙНИНИТЕ НА СВИЛЕНГРАД

Достига ли бизнес историята за “възхода и падението“ на алкохолния бос от полски произход и с френски паспорт Кшищоф Трилински до своя логичен край именно в България, в покрайнините на Свиленград?

Отговорът на този въпрос касае бъдещето на няколкостотин служители в закъсалите финансово  предприятия на поляка  в България. Много от тях се опасяват да не ги последва съдба като тази на работещите в хартиената фабрика на Монди в гр. Стамболийски, която затваря окончателно врати след голям пожар и решение за прекратяване на бизнеса в България на чуждестранните собственици. 

Кшищоф или Кристоф, както го наричат във Франция е действителният собственик на няколко български компании в сектора и на винопроизводството и алкохолните напитки, известни с името Катаржина естейт. Преди месец знаковото лице, представляващо българския бизнес на поляка – Цветелина Николова чрез пост в социалните мрежи съобщи, че слага край на дългогодишната си кариера в Катаржина и на партньорството с Кшищоф. Този подход на Николова при обявяването на корпоративната раздяла не говори добре за отношенията й с доскорошния й работодател. Това допълнително разобличава прикриваната до скоро информация, че през последните години бизнесът на Кшищоф Трилински в България среща сериозни финансови затруднения и е пред колапс. Справка в публичните регистри на НАП за некоректни данъкоплатци сочи, че през последната година компаниите около Катаржина естейт са натрупали близо 2 млн. лв. задължения за данъци и осигуровки. Самите компании са изцяло заложени в полза на търговски банки, служителите в тях са със забавени и неизплатени заплати, а финансовите институции чакат обслужване на кредити за над 15 млн. лв. Размерът на тези задължения може да се окаже непреодолима пречка за оцеляването на българския бизнес на поляка. Парите от кредитите са вложени в изграждането на луксозен бутиков хотел в покрайнините на Свиленград с гръмкото име “L’Ambassade de Katarzyna” (Посолството на Катаржина) , открил официални врати в края на 2023 г. От публичните регистри е видно, че изграждането на този туристически обект край родния град на Милко Калайджиев е финансирано изцяло със банкови заеми, срещу които са заложени всички компании за поляка в България. Каквито и приходи да има този хотел, разположен на няколко метра от границата със съседна Гърция, недалеч от коритото на река Марица, те трудно биха могли да покрият многомилионните заеми, свързани с неговото изграждане, въпреки че най-ниската цена за една романтична нощувка в хотела през мразовития януари флиртува със сумата от 700 лв. Това може да е една от причините за ограничен посетителски интерес към туристическия обект. Натрупаните просрочия към НАП свидетелстват, че и приходите от продажбите на вино и спиртни напитки от Катаржина естейт не са достатъчни, за да покрият текущите задължения на групата. 

В действителност Трилински от няколко години няма свой собствен алкохолен бизнес в Полша и Франция, от които да се намерят спасителни средства за българската Катаржина.   

Именно в непремерения инвестиционен замах се крият и бизнес неуспехите на Трилински  или поне такъв извод може да се направи от интересната му бизнес история, която започва от „BELVEDERE“ (или красива гледка на италиански, както са кръстени дворци във Варшава и Виена, и една полска водка), минава през водката „SOBIESKI“, кръстена на Ян СОБИЕСКИ (победителят над Османците при Хотин), за да стигне до под мустака на Милко Калайджиев,  “покровителят“ на СВИЛЕНГРАД.

БИЗНЕС ИСТОРИЯ НА КШИЩОФ ТРИЛИНСКИ

Кшищоф Трилински е израсъл в Полша, през 1991 г., където заедно с бизнес-партньора си Жак Жорж Рувроа основава алкохолната група Belvedere  първоначално под наименованието EURO AGRO. В основна бизнес цел за тях се превръща развитието на пазара на водка под собствени марки въз основа на разпадащия се тогава полски държавен алкохолен монопол – POLMOS. Първият им сериозен успех е с марката водка Belvedere, която успяват да наложат като луксозен алкохолен бранд, но с евтина внос на суровината от изпитващите затруднения полски дестилерии. Пазарният успех на Belvedere е голям, но само след няколко години, заради недоразумения в договорните отношения с полската дестилерия Zyrardow, където се прави водката и защитата на правата върху търговската марка, Рувроа и Трилински са принудени да се разделят с марката Belvedere в полза на полските им “партньори“, които пък десетина години по-късно през 2007 г.  я препродават на групата за луксозни стоки LVMH (Louis Vuitton Moët Hennessy). През 1997 г. Рувроа и Трилински преименуват компанията EURO AGRO на BELVEDERE SA и излизат с нея на френската фондова борса, за да привлекат необходимите капитали за реализиране на по-амбициозната им цел – от обикновени търговци на водка, да станат и производители на такава, участвайки в приватизацията на дестилерии от разпадналия се полски алкохолен държавен монопол (POLMOS). Участието на Belvedere SA в този процес приключва с не особено голям успех поради съмнения за пране на пари през офшорни компании и употреба на капитали с неясен произход. Приватизационните несгоди в Полша се компенсират с пазарния успех на нова марка водка „SOBIESKI“, която Трилински и Рувроа развиват, този път целейки се в по-ниския и непретенциозен ценови сегмент. В маркетинговата си стратегия Трилински и Рувроа привличат като рекламни лица известният френски актьор Жан Рено и холивудската звезда Брус Уилис. Последният е ощетен финансово от това партньорство поради частично неизплатени хонорари в размер на няколко милиона евро. Темата е разнасяна няколко месеца във френския и международния печат. 

Непремерените инвестиционни амбиции на Belvedere SA обаче отново се превръщат в препъни – камък за Трилински. След не особено успешните опити да придобият производствени дестилационни мощности в Полша, Belvedere SA на Рувроа и Трилински придобива най-стария производител на алкохол във Франция – Marie Brizard. Оказва се, че придобиването на Marie Brizard е прекалено голяма хапка за възможностите им. То се осъществява чрез заемен капитал през облигационна емисия на Belvedere SA. Сделката струва на дружеството близо 500 млн. евро. Поради неизпълнение на бизнес плана, с който са привлечени външните инвеститори по сделката и поради липсата на достатъчно приходи през следващите години, облигационният заем на Belvedere SA става преждевременно изискуем. От това се възползват няколко инвестиционни фондове, някои от които освен инвестиционни  кредитори в Belvedere SA се оказват притежатели на акции в конкурентите на Belvedere на полския пазар на водка. Още през 2008 г., в опит да спасят бизнеса си Трилински и Рувроа  искат от френските съдебни юрисдикции да наложат мярка за защита от кредиторите в полза на Belvedere SA. В периода 2008 – 2014 г. следват няколко тежки финансово-юридически битки с кредитори,  които в крайна сметка Трилински и Рувроа губят на всички фронтове, a две години по-късно Трилински окончателно напуска групата и качеството си на неин изпълнителен директор.

В периода на възхода на Belvedere SA, Трилински и Рувроа придобиват активи и в България (в лицето на Домейн Менада). Загубата на Belvedere за Трилински се отъждествява и със загубата на българската Менада. Битките около собствеността върху Домейн Менада не минават без скандали и в България (аферата “Гнилите ябълки в съдебната ни система“, по изказването на тогавашния френски посланик Ксавие Лапер дьо Кабан). Не е ясно как точно, но паралелно на инвестициите на Belvedere SA в българската Менада, Трилински е успял да придобие в лично качество други активи и дейности, известни днес под наименованието Катаржина Естейт, която е изцяло под негов едноличен контрол. Днес като предходните бизнес начинания на Трилински Катаржина Естейт също е на ръба на пропастта.

Френската алкохолна компания на Кшиштоф Трилински (Trylinski Krzysztof) е обявена във фалит още през лятото на 2022 г.

След окончателното си оттегляне от Belvedere SA, Кшищоф се опитва да продължи в бизнеса с алкохол във Франция, но неуспешно.  Справка във Френските публични регистри сочи, че през 2015 г. полякът основава своя собствена компания (PLATINUM-BRANDS SAS), регистрирана в градчето Сен-реми (SAINT-REMY) с капитал от 250 000 евро и предмет на дейност: търговия с алкохолни напитки. Дружеството обаче е започнало да изпитва финансови затруднения още през 2017 г. Тогава срещу него започва процедура по несъстоятелност с обявена дата  на неплатежоспособност 26.10.2017 г. Определен е и съдебен ликвидатор. През 2018  г. компетентният местен съд отказва да приложи спрямо дружеството опростена процедура по ликвидация поради липса на достатъчно активи.

На 23.06.2022 г. с решение на Търговския съд  на Шалон-сюр-Сон (регион Бургундия-Франш-Комте) фалиралото дружество PLATINUM-BRANDS e окончателно ликвидирано и заличено от местния Търговски регистър.

Така подобно на полския бизнес, френският алкохолен бизнес на Кшищоф Трилински фактически вече не съществува. 

Afera.bg