« Върни се назад Публикувано на 05.08.2013 / 13:20

КАРЕ ДАМИ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПОКЕР. КОЙ ДЪРЖИ КАРТИТЕ.

Мрежата, в която те удобно са полегнали е прагматично разположена отвъд лявото и дясното. В специална поредица в. „Репортер“ представи четири дами, които в последните години с различна степен на активност се появяват в политическия покер на властта у нас – Саша Безуханова, Цветелина Бориславова, Кристалина Георгиева и  Меглена Кунева. В петата заключителна част на поредицата е обяснена способността на четирите дами да работят единствено във високите полета на наднационалната далавера.

Ще трябва да разочаровам тези, които очакват карето дами в политическия покер да са в ръката на един или няколко човека. Няма начин това да е така. Обяснението е в природата на човешките познавателни възможности. Прочетете дори само текстовете на Майкъл Полани по темата и ще Ви стане ясно, че тези възможности имат ограничен лимит.

По дефолт хората имат доста нисък праг на способност да възприемат, осмислят, анализират и управляват определен брой фактори. Обикновено се справят с два, три. Четирифакторното мислене е рядкост. Единици са били тези, които са можели да вземат решения на базата на пет до девет фактора. Император Вилхелм навремето казвал за Ото фон Бисмарк, че може да жонглира с пет топки, от които две са непрекъснато във въздуха, т.е. вземал е решения след обработката на множество фактори. Както и да е, отплеснах се.

Идеята ми беше, че тези четири дами не са на пряко водене от персони, а са част от мрежа, където влиянието и зависимостите управляват.

Не строгата йерархия или подчиненост на определена персона. Мрежата, в която те удобно са полегнали е прагматично разположена отвъд лявото и дясното. И винаги има международни пипала. Затова опитът за анализ в координатната система „ляво-дясно“ не работи. Пример – в участие в сутрешния блок на БНТ на 22 януари 2010 г. тогавашният лидер на ДСБ описа убежденията на Кристалина Георгиева  като „леви“:

„Знаете ли, на мен това цялото, заедно с кандидатурата на Кристалина Георгиева, която безспорно е компетентният човек и човек, който ще ни представи по добър начин, но тя е с леви политически виждания. Тя просто… тя е много близко до левицата, тя неслучайно получи веднага, светкавично подкрепата на левицата…“

Две години по-късно същият Иван Костов каза в интервю за в. „24 часа“, че в следващия парламент ДСБ би подкрепило правителство на ГЕРБ начело с Кристалина Георгиева?! Ха сега де. Човек може да му се завие свят от такива салтоморталета, хубавото е, че точно те изхвърлиха и Костов, и Сините извън този парламент. Тази конвергенция на Костов с лявото и дясното може да се обясни лесно в ключа на личния му политически произход и пласиране в българската политика. Тя обаче работи и в полза на по-горната ми теза, че карето дами е съставено не от леви, не от десни, а от безскрупулни маниаци на властта. И се „държи“ на къса верижка от подобни маниаци на властта. Кучета в резерв на българското задкулисие – това са тези иначе излъчващи успех, пари и влияние дами. Нека се разберем – те не са от породата на „самонаправилите“ се, т.нар. „self made“. Вече обясних, че в различна степен до, зад и над тях винаги присъства сянката на ДС. Факт. Дали по семейна линия (Безуханова), дали като работа в ПГУ фирма (Бориславова), дали като присъствие в структура, която е участвала в мероприятия на ДС (Кунева), но при цялото каре има ашладисване на кариерата по линия на ДС.

Това е тежка зависимост – ДС и РУМНО са най-мракобесните и антибългарски структури, крепители на „доставения“ на дулата на съветските танкове комунистически режим в България.

Причастност към тях прави хората неспособни на поведение, което да се съобразява единствено с националните интереси. Все им се иска да имат супервайзер над себе си – така е било преди 10 ноември, същото е и днес. Само „супервайзерите“ са различни – тогавашните московски наместници днес са заменени. Някои от тях са директно свързани с руската мафия, какъвто е случаят с един от бившите бизнеспартньори на Цветелина Бориславова (Тор Бьорголфсон).

В кариерното израстване на Безуханова виждаме много близка и тясна връзка с едно западно посолство. Има и субординация със сегашния изключително зависим президент. Защо зависим ли? Много е просто – преди 10 ноември в периода 1985-86 г. Росен Плевнелиев е бил един от няколкото войника, които са работили в най-засекретената част на Генералния щаб на БНА тогава – командния център. Хайде познайте от първи път дали ВКР не е направило нужното, за да „обезпечи“ ирландската пастирка с необходимата доза зависимости. После се чудим защо допреди два месеца най-важният му съветник беше чугунен  комунист, инструктор от „Военно-административния“ отдел на ЦК на БКП.

Днес Плевнелиев е сред най-последователните поддръжници на нови политически проекти като този на Безуханова и по нищо не се различава от Гоце, който също преуспя в опитите си да прави политически инженеринг на коалиции, партии и всякакви ГМО-та вдясно и ляво.

Силно демотивираща е неспособността на част от българите да надскочат изостаналото патриархално отношение към политиката. Много често единственият призив, за който могат да съберат силици е смешен римейк на зова на котарака Леополд от едноименното мултипликационно филмче: „Ребята, давайте жить дружно“. Не им достига модерност, не им достига способност за по-усложнен прочит на политическите феномени.

Както би казал Кузма Прудков за такива случаи „много неща са им непонятни, не защото понятията им са слаби, а поради факта, че тези неща не влизат в кръга на достъпните им понятия“. Никога не успях да проумея какво например ни помага факта, че Кристалина Георгиева е била един от 24 вицепрезиденти на Световната банка? Нищо. Та тя като комисар по хуманитарна помощ и реакции при кризи не си мръдна пръста при поне две много тежки за страната ни природни бедствия.

Личните кариери на тези четири дами са ценни единствено за тях. И служат само като сертификат за годност. Доказват, така да кажем, способността им да работят единствено във високите полета на наднационалната далавера. Вижте например кой си е избрала за свой основен енергиен експерт другарката Кунева. Друми Друмев се казва, вече една година дефилира около нея в това си амплоа. Ако не знаете, вече е добре да знаете, че този човек беше съдружник в „Мултигруп“ на Илия Павлов, беше съдружник на Николай Вълканов (ключови думи за подсещане who is who в случая са Доган, „хонорар“, „Цанков камък“). Друми Друмев е стар, проверен кадър на мафиотската структура „Мултигруп“. Да, от нея не остана нищо, активите бяха трансформирани, но ето че кадрите останаха и се реинкарнираха в „Реформаторския блок“ чрез платформата „Кунева“.

Ето Ви един от каналите, по които старите кучета от олигархията ще успеят да държат в „правата вяра” една от дамите.

Част от тези стари кучета са в много тясна, добре мотивирана финансово връзка с част от международната олигархия.

Форматът на тази статия не позволява детайли, но ще кажа, че банкови консорциуми буквално са прилапали основни активи на НЕК, цели сектори от националната ни икономика и това не е добре. Няма нищо общо с трансфера на западен бизнес опит и етика. Част от тези консорциуми са си напазарували български „диспечери“ по висшите етажи на властта, включително и сред карето дами. Те, тъй като са свикнали да живеят по правилата на луксозния живот дават мило и драго, за да задоволят супервайзерите. Като краен резултат се получава много нечовешка, силно антидемократична и с уклони към хунта система на управление, която не държи сметка за развитие на ляво, дясно, партии и институции. Принципът е друг – българските управления ще бъдат единствено продължение на организираната престъпност. Това е ужасна перспектива – покушението срещу правата ни, което следва, ще е само въпрос на време.

Карето дами винаги могат да изберат свободата в такава ситуация и да се спасят в островите на благоденствието, които всяка една от тях си е изградила вече в свободния свят. Как го беше казал диктаторът Живков в момент на откровение пред един от своите охранители: „Днес е социализъм, утре ще стане капитализъм, после пак ще дойде социализъм, след това отново капитализъм…Ха, ха, ха“.

Специална поредица на Антон Тодоров за в. „Репортер“

http://barekov.com

 

«