КАРАЯНЧЕВА, ЗАЩО НЕ ОТРОНИ СЪЛЗА ЗА НОВИЯ КАЙМАКЧАЛАН!
Председателката на парламента Цвета Караянчева явно е светъл и положителен човек. Такъв, какъвто иска да го вижда учителя Дънов. Тя се разплака искрено за жертвите на Каймакчалан. Всеки втори българин има поне по един прадядо, загинал на този фронт срещу англо-французите и сърбите. Точно на един от славните върхове на тези битки – Каймакчалан, Цвета бе искрена и дълго плака по време на словото си.
Караянчева е симпатична дама, която доста време караше Валери Симеонов да я гледа дяволито с тъмнозелените си очи. Тя е готова за народната любов и за историята, която е най-вълнуващият ухажьор. Но едва ли това ще се случи. Защо, Цвета?
Къде беше Караянчева в първите часове на 3 септември? Дали затисната в полутъмна домашна обстановка е отронила поне една сълза за пребитите невинни българи? Дали е трепнала, когато обикновени млади хора бяха затискани с колена до задушаване, както бе затиснат Джордж Флойд? Жалната татковина сътвори тогава едни от най-отвратителните снимки в модерната история! Ако се даваше за фотография, най-после и ние, българите, щяхме да грабнем Нобелова награда.
Как е възможно да биеш народа си и после да оплакваш неговите жертви на Каймакчалан? А не се ли нарича със същото име върхът на гражданската съвест на жълтите павета? Има ли изобщо някаква разлика? И Цвета, ти нито дума не каза за това. А можеше, ако наистина жалеше за нарочно оскърбените. За тези, за които Джоузеф Пулицър казва: Големите са големи, защото ние сме на колене! Дори и нещо в теб да се бе счупило. Напук на фюрера ти и страха от него, който вече веднъж те докара до огромно и непростимо за всеки унижение. Защо ти, не отрони и дума за башибозука, който бе изпратен срещу младите и интелигентни хора? Горките бронирани като извънземни жандармеристи! Ти, Цвета, и никой от ГЕРБ, не изтръгнахте ни една сълза и за тях. Само ги употребихте като оправдание за смазването на невинни хора по площада.
Но това си е за сметка на нещастните полицаи. Или поне на онези от тях, които наистина са такива. А не мутри със сатанински знаци по реверите. За които страницата от историята е затворена, преди да бъде разлистена. Там някъде е и твоето име, госпожо председател на Народното събрание, Ваше благочестие, г-жо Цвета Караянчева.
Цанко Цанев