Как ще свърши Б. Борисов
Никой не е длъжен да отговаря – „ще свърши зле“. Биха могли да отговорят, че това поредно българско политизобретение ще стане президент, цар или шеф на пожарната на ООН.
Нашите намерения обаче не срещнаха очаквания положителен отговор. На анкетата на уеб-страницата ни отговориха стотици читатели и нечитатели на вестника. За съжаление, отговорите им в 98 процента бяха доста критични спрямо Борисов и на въпроса: „Как ще свърши“, преобладаваше отговорът: „Ще умре“. С което ни е трудно да не се съгласим. Всеки от нас, както се казва, е пътник на този свят.
Различия имаше в предположенията за вида смърт. 33 процента предвиждат, че тя ще е внезапна, 26 процента вещаят убийство, 17 процента – самоубийство. Останалите са вариации на темата като рак, инфаркт, инсулт и прочее прелести.
Няма нищо неетично в поставения въпрос, както и в отговорите. Напротив, смъртта, която вилнее в ежедневието на българите от 20 години, стана постоянна тема за разсъждения на фона на съобщенията за размазани, взривени, отвлечени, изнасилени, ограбени българи.
В по-общ план разсъжденията за начина на „излизане“ от този живот е една от най-важните теми, за която разсъждават всички. Всъщност в детската градина учителките предупреждават децата да внимават да не бъдат ударени от кола, карана от наркоман или бандит или да не попаднат на педофил. Хигиенистките в училищата съветват децата да спазват лична и обществена хигиена, за да не вземат да умрат преждевременно или, пази боже, да не стигнат до болниците, откъдето също жив излизане няма.
Повечето българи и въобще повечето хора по света си пожелават да умрат в собственото си легло, най-добре по време на сън, въпреки че църквата настоява за обратното – господ да ни пази от неочаквана и внезапна смърт. Въпрос на гледна точка.
И така, по-долу ще дадем някои от получените отговори на споменатата анкета, съдържаща въпроса „как ще свърши Борисов“:
– Борисов не свършва. Той отдавна е политически импотент;
– Както и да свърши ще е символ на края на периода след 1990 г., когато се появиха такива като него, които се чувстват в този бардак като в кислородна среда;
-Въпросът как ще свърши Борисов няма никакво значение. Важно е да свърши по-бързо;
– Ние сме добри хора и му желаем да свърши;
– Борисов ще свърши на бунището. Това е един сбъркан и нещастен човек;
– Борисов няма да свърши. Той вече е свършил;
– Пряката причина ще бъде самоубийство. В крайна сметка самоубийството не е чак толкова лоша смърт, ако човек трябва да се мъчи като него;
– Борисов никога няма да свърши. Той е като мярката за метъра. Това е разстоянието, изминавано от лъча на лазера за време, равняващо се на 1/299792458 секунди;
– Борисов ще свърши зле, за късмет на българите;
-Ще завърши в лудницата;
-Не съм пророк, но считам, че ще свърши с катастрофа. Ако това не стане ме е страх да помисля как ще свършим ние;
– Ще продължи да лавира между лудостта и смешността.
Това е въпросът, на който отговориха много хора. Както виждате, те са предимно черногледи, което не отговаря на образа на обсъждания човек. Още по-лошо е че в анкетата 99 процента от участниците дават незаслужена отрицателна оценка на Борисов и само 1 процент го определиха като слънцето на България, светещо като пожар в тъмната демократична нощ, че той е новият критерий за интелект и морал, теорията и практиката на съвременната вътрешна и международна политика, човек интелигентен, израсъл като „десен шланг“, за да стане десен в строя, по който трябва да се равняват всички.
Ще завършим с пожеланието на 11-годишна участничка в анкетата, която е написала: „Да живее, да живее, заедно с моето куче и котката на съседката. Да живеят!“
На обвиненията, че нашата анкета е недемократична, отговаряме – нищо подобно. Такива анкети, както посочихме в началото, се провеждат постоянно в европейските демокрации. А както е известно, пътят към демокрацията е намазан с вазелин. А на скептиците още Сократ демократично е казвал: „Можете да ни целунете задниците.“