КАК СЕ ПРАВИ, ЗА ДА НЯМА ГОРЧИВ ВКУС НА ДЪРВАРСКИ ПИАР

Като изключим нарцистичните комплекси, егоцентричните напъни и щенията на всяка цена да се подмажеш на шефа си, ето как се прави, за да няма натрапчив горчив вкус на дърварски пиар:

Турили са те на най-важната позиция – министър на МВР, че и вицепремиер, отговарящ за службите. Имаш много малко време, но напълно достатъчно, ако знаеш какво да правиш, за да обърнеш с хастара Блатото там. Не губиш време да дефилираш по телевизии, медии и пред камери, за да пускаш удобно звучащи „сензации“, но без доказателства. Не се пъчиш непрекъснато да си в окото на вниманието, защото имаш малко време и много работа, ако разбира се искаш да я свършиш. За камерите, медиите и прочие си има и би трябвало да има читав пиар специалист, или говорител. Друг е въпроса доколко са читави и на мястото си.

Отсреща си имаш овластен противник, който не криеш, че е главният прокурор. Той също не спи и те дебне. Имаш и още един главен противник, който засега е слязъл от сцената на властта, но всяка твоя грешка му вдига топката и му дава възможност от Тиква, да се върне на бял кон като Жертва – пак Спасител.

За да не им наливаш вода в мелницата единствено с патосни приказки, изявления, без никакви доказателства /точно както те го правеха през цялото си владичество/, сядаш си на задника и действаш тихо, умно, професионално и качествено по две задачи: първата – да прочистиш доколкото можеш и ти стигне времето къщичката на МВР, за да проведеш честни избори, и втората – да заковеш противника „с неговите камъни по неговата глава“.

Как се прави?

По първата задачка – още преди да си седнал на стола на министър на МВР, вече трябваше да си подготвен с кои ЧИТАВИ кадри ще смениш ВСИЧКИ служби в МВР и ВСИЧКИ шефове на ОД на МВР и РПУ в страната. Спазвайки закона, естествено, но не както пищиш, че не можеш да го направиш, заради закона. Можеш. Преди теб са го правели други, питай, а не го играй като Нарцис, опитлан като паток в кълчища. Можеш спокойно да преместваш всеки, където си искаш по закон, ако се съгласи – съгласи, ако не – той си знае. Вместо един месец вече единственото, което правиш е да бляботиш удобни за тълпата разкази по „очевидец“, удобни и за противника, защото така му отваряш поле за действие и реакции, които изобщо не са в полза на целта на това правителство, досега тази първа задача трябваше да е изпълнена.

И още нещо важно по нея: когато ти свеждат списъка от Горе с новите назначения, защото ти не ги правиш и това е ясно за посветените каквото точно правиш в МВР, отваряй си очите на четири, проверявай, гледай и не се доверявай дори и на спорните и съмнителни съветници на Шефа, който те е назначил, защото накрая ти ще го отнесеш. И не допускай да станеш за ташак, махайки слуга на противника и назначавайки още по-голям слуга на същия противник, уж пременил се в нови одежди.

По втората задачка – вместо да рецитираш патосно по определени медии и телевизии, общи приказки, до болка обществено известни, без да ги подплатяваш с доказателства, досега трябваше да направиш точно обратното. Не да слугуваш и да се заиграваш политически, за да изпираш съмнителния опозиционен имидж на някои партии и политически лица.

Целият ресурс и цялата информация на МВР, а вече и на службите, след смяната на шефа на ДАНС, са в ръцете ти. Тихо и хладнокръвно проверяваш всичко онова, което е потулено, ако е, окомплектоваш го с конкретни доказателства и го пращаш на противника си – главния прокурор по надлежния ред. Не да хленчиш – ама защо да му го давам, като нищо няма да направи, това е позиция на слаб човек, без характер и без стратегия и тактика. Пращаш го и чакаш какво ще направи противника ти. Чакаш три дни, да речем. И ако на четвъртия противникът ти продължава да мълчи, тогава правиш пресконференция и казваш – ето, това изпратих – и показваш всичко!, – на главния прокурор и той мълчи и отказва да образува проверка или досъдебно производство. И така всяка седмица, или през няколко дни.

Поред на номерата. Дум, дум, дум. Едно след друго, докато засипеш противника си и той притиснат до стената няма друг ход освен, или да мълчи, или да образува проверки или досъдебни. На края на мандата си, от упор питаш противника си – какво е направил по проверките и отново синтезирано всичко, което по закон си предал, излагаш всичко пред медиите чак тогава – конкретно, детайлно с конкретните доказателства! И казваш – след като противника ми не желае да работи по всичко това – ето, обществото трябва да знае и да си прави извода защо противника ми не иска да работи.

Всичко останало, което вършиш на тоя етап – вече един месец! – е непродуктивно, евтино като жълта „сензация“, обслужващо единствено противниците ти, и дори и да си мислиш, че празните ти патосни приказки хващат дикиш пред ехалето, никога не забравяй, че това ехале само след седмици ще обърне палеца надолу, когато осъзнае, че звучиш и дрънчиш на кухо. Като кречетало от женския пазар.

Тази игра е умна и няма нищо общо с тенекиения пиар. Може и много да се изкушаваш от нарцистичните си отклонения, но те вредят и само вдигат топката на противниците ти.

Когато обаче не ти, а някакви други /мало/умни „съветници“ всъщност управляват МВР и службите зад кулисите, имаме това, което наблюдаваме.

Което няма да доведе до нищо от това, което хората са очаквали, а до фиаско.

Веселина Томова