Как се натискаме да загубим 230 млн. лв.

Законопроектът, внесен от Министерския съвет и минал вече на първо четене, заповядва българите да се осигуряват у нас върху минималната заплата в страната, в която работят. Като че ли изпращаме в Европа академици, банкери и президенти на компании с пет-цифрени заплати, а не зидари, овощари и келнери, които работят на минимума.

Тъй като във Франция минимумът е 1342 евро на месец, нашите ще трябва да се осигуряват върху тези пари и нито стотинка по-малко. Ако не можеш – хайде обратно.

Изкуствената бариера, прикрита като алинея трета, член шести от Кодекса за социално осигуряване, ще направи труда ни да стане толкова безценен, че никой няма да иска да го купи.

Прости сметки
Когато купят “Булгартабак” за 3 милиарда евро или тока ни за 15 цента киловатчаса, тогава и нашите ще получат по-високи заплати от местните. Всяко нещо си има цена и ако някой иска неприлично повече, най-малко ще му се смеят, преди да го изпъдят. Но, за да не бъда голословен – да огледаме сметките.

Във Франция нискоквалифициран дърводелец, камериер или лозар с осигуровките струва 2100 евро месечно. За да бъде нает законно, българинът трябва да отговаря на няколко условия. Първото е най-важно – цената на труда му трябва да е по-ниска. А ако законът бъде приет, няма как за нашия човек да се искат по-малко от 3000 евро – 1342 евро заплата, плюс осигуровки върху тази сума, плюс 1050 евро дневни, плюс разходи на фирмата, която го изпраща, плюс пътни и т.н. Щом няма как – няма да замине. По ленински просто.

Сега да видим още една сметка. Да приемем, че в момента около 10 хиляди българи работят в Европейския съюз като командировани служители на наши фирми. Последните им плащат пенсионните и здравните осигуровки тук, а командировъчните там.

От тези хора осигурителните ни институции и данъчните получават годишно минимум 15 000 000 лева. Освен това всеки от тях превежда или връща част от дохода си, да речем около 800 евро на месец (ето ти още 200 000 000 по-малко). Трето: веднъж уволнени, нашите хора ще се запишат тук като безработни – още 15 000 000 лв. годишно в графата минус.

Завистта на злия гений
Като че ли злият гений е завидял на тези хора, че изкарват прилични пари, и е решил да ги накаже. Ако някой все пак упорства, че фискът ще спечели от тази работа, аз съм готов да се хвана с него на бас, 1000 лева срещу един.

Разбира се, има вероятност да останат на работа там като незаконни, или ако са много съвестни, работодателят да им плаща осигуровките. Но и в тези случаи бюджетът ни ще се лиши от онези 15 000 000, споменати по-горе.

Йес-мените на Европа
Глупостта и завистта може да са едното обяснение. Не бива и да се изключва натиск от някоя страна, притисната от безработицата, която иска ние да я барикадираме от нашите работници. Ако се окаже, че това е причината, нашите управници следва да бъдат увековечени като йес-мените на Европа.

Ще затворите “Козлодуй” – йес, няма да отглеждате повече тютюн – йес, ще ви модифицираме генно, ще ни пазите от вашите гастарбайтери – йес, йес, йес. “Ноу” се използва само като се говори за кражбите или кривосъдието.

Така че, ако не искат още 10 хиляди безработни и 230 милиона лева в минус за държавата, нека отговорят, че ние нямаме нищо против европейските правила, но нека първо по-старите страни членки се съобразят с тях, като отворят трудовите си пазари за нашите работници.

И второ, подобна мярка ще бъде обоснована и възможна едва когато заплатите в България се изравнят със средните в Европа, и трето, алинея трета, член шести, следва засега да отиде към парламентарния боклук.

Васил Василев –
основател на Съюза на работодателите в България

в.Труд