« Върни се назад Публикувано на 07.03.2017 / 19:26

КАК ПРОКУРАТУРАТА ЗАМЕТЕ ПОД КИЛИМА„ТОПЛОФИКАЦИЯ“ – „НАРУШЕНИЕ НЕ БИЛО РАЗНОЗНАЧНО НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ“!

ТОПЛОФИКАЦИЯГРЕШНИ СМЕТКИ ЗА ОТОПЛЕНИЕ И ДЕЙСТВИЯТА НА ПРОКУРАТУРАТА

        Известно е, че в края на всеки отоплителен период фирмите за дялово разпределение на топлоенергията изготвят изравнителни сметки и ги връчват на клиентите си,  за да знаят своето потребление и съответно сумите за плащане. Изготвянето на изравнителните сметки е съобразено с изискванията на Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването (НТ) и Приложение към чл.61, ал.1 от същата НТ, представляващо Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост.

          В тези нормативни документи има несъобразени със Закона за енергетиката (ЗЕ) членове, точки и определения, които правят изравнителните сметки неверни и негодни като документи за разплащане и като доказателство в съда. Преди да изложа мотивите си Ви моля да имате предвид, че написаното по-долу има отношение само към вертикални сградни отоплителни инсталации, направени с тръби, минаващи вертикално и открито в помещенията на имотите. В болшинството от сградите – етажна собственост сградните  инсталации са точно такива. Мотивите ми са следните:

         1. Основно перо в изравнителните сметки е изразходваната топлоенергия от сградната инсталация (СИ). Изчисляването на енергията Qu, отдадена от СИ, се извършва по формулата в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия (ТЕ) в сгради – етажна собственост (СЕС).В числителя на тази формула съществува множител Qдим. Това е действителната инсталирана мощност на отоплителните тела в сградата за отчетен период. В допълнителните разпоредби на НТ, в §1, т.2а е записано, че „Действително инсталирана мощност” е сумата от инсталираната мощност на отоплителните тела във всички имоти в сградата – етажна собственост”. Моля Ви да обърнете внимание, че в това определение се набляга на думата „сумата”. Точно тук е грешката в това определение, защото мощността на отоплителните тела зависи не само от тяхната повърхнина и брой, но и от действителната им температура. Липсата на думите  „при действителната температура на топлоносителя” прави определението негодно. Фирмите за дялово разпределение (ФДР)  неправомерно използват проектните температури на топлоносителя (подаване 90оС и връщане 70оС ). За тези температури е написано в писмо Изх. № 062-805/05.01.2016 г. на фирмата за дялово разпределение „ТЕХЕМ Сървисис” ЕООД . Същото се потвърждава и в писмо Изх. № Е-94-Д-6/27.04.2016 г. на Министерството на енергетиката.

          От друга страна, от приложените таблици към писмо Изх. № Г-12341А/22.10.2015 г. на „Топлофикация – София” ЕАД  може да се види, че температурата на подаване към отоплителните тела е 70оС, а температурата на връщане е 50оС. При такива температури на топлоносителя мощността на отоплителните тела е по-малка с почти 40 %. Това е показано на стр. 32 от каталога на фирма „Корадо” (Чехия/България), която произвежда панелни радиатори. Естествено е, че ако на един радиатор му подадеш топлоносител с температура,например 20оС, той няма да има никаква мощност да те стопли. И ако навън е много студено, трябва да внимаваш,не дай си Боже, твоята телесна температура да не се изравни със стайната. Както е написал  Вапцаров: „Това е толкоз просто и логично”. Фирмите за дялово разпределение, обаче, имат своя логика. Те поставят във формулата мощността, определена при 90/70оС, която е много по-голяма, отколкото е в действителност и затова изразходваната енергия за СИ се получава много голяма. Тъй като енергията за сградна инсталация е сгрешена, неправилно е определена и общата енергия за отопление на имотите. Следователно, неправилно е определена и енергийната стойност на дяловите единици. Неправилно се изчислява и максималният специфичен разход на сградата (МСРС), защото той зависи от мощността на отоплително тяло, а тя е грешна. Това пък води до погрешно изчисляване на енергията, отдадена от щранг-лирите. При сгрешено МСРС неправилно се изчислява и енергията на абонатите, които не са осигурили достъп за отчет. Този фокус, който извършват фирмите за дялово разпределение е грубо нарушение на чл. 155 ал.(2) от ЗЕ, в който пише: „Топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно”.  В чл. 10 т.1 от Директивата 2012/27 ЕС също е написано „информацията за фактурирането да бъде точна и да се основава на действителното потребление”. В същото време, тези изисквания на ЗЕ и Директивата са показани в НТ по съвсем друг начин, неотговарящ на изискването за действително потребление. В определението за действително инсталирана мощност липсват думите „при действителни температури на топлоносителя”.

          2. В числителя на същата формула фигурира коефициент 0.15. Под самата формула е дадено определение, че това „е коефициентът, отчитащ дела на инсталираната мощност на сградната инсталация спрямо общата мощност на отоплителната инсталация”. Веднага възниква въпросът откъде е взета инсталираната мощност на сградната инсталация, тъй като тя не се посочва в инвестиционните проекти. Следователно този коефициент не може да се изчисли. Освен това в Наредбите изобщо не се говори за изчисляване на енергията, отдадена от сградната инсталация. Имам предвид Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, и приложение № 3 от Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност. С други думи, коеф. 0.15 е измислен и най-вероятно е приет с гласуване.

           3.В действащият ЗЕ няма текст как следва да се изчислява отдадената топлинна енергия (ТЕ) от сградната инсталация (СИ) в помещенията на ниските зони на високоетажните сгради.  Неизвестно по какви причини, в НТ тези инсталации се разделят на две или повече части, като веднъж се наричат „сградна инсталация” и втори път – „отоплителни тела без уред”. В същото време в чл.38 от Закона за собствеността се казва, че главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби са общи за всички собственици и е записано: „…Общите части не може да се делят”. Но в т. 6.1.4  от Методиката за дялово разпределение  в НТ  е записано, че за високоетажни сгради- етажна собственост, с отоплителни инсталации с повече   от една зона, с открито изпълнение по проект, топлинната енергия, отдадена оттръбите, минаващи през помещенията в ниската зона, се изчислява като те се считат за отоплителни тела без уред. Така клиентите на ТЕвсгради – етажна собственост,които живеят в ниските зони на високоетажни сгради,  заплащат по два пъти отдадената ТЕ от СИ, изчислена по два различни начина   – един път по т.6.1.1 от  Методиката за дялово разпределение на ТЕ към НТ, защото мощността на така наречените отоплителни тела без уред се включва в Qдим , което е във формулата за СИ и втори път –  по т.6.1.4 от  същата  Методиката , според която те се считат за отоплителни тела.Защо на тези тръби, които са тръби от сградната инсталация, им се дава второ име ( отоплително тяло без уред) и за него трябва да се плаща още веднъж?

          В Наредбата е дадено определение: „Инсталация в сграда или сградна инсталация” е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите.” Абсолютно ясно е, че вертикалните тръби от сградната инсталация, минаващи през помещенията в ниската зона за да захранват отоплителните тела от високата зона, са част от сградната инсталация.  За енергията, отделена от тях,  се плаща според формулата и измисленото второ плащане за същите тръби, наречени „отоплителни тела без уред”, е незаконно.  Много важно е да се отбележи, че в инвестиционните проекти на сградите въобще не става дума за сградната инсталация като средство за отопление, камо ли части от нея да са отбелязани като отоплителни тела.

          Написаното до тук показва грешки, които водят до престъпни действия от страна на Топлофикация и Министерството на енергетиката. То  беше изпратено като Сигнал с вх. № 7842/16 от 18.07.2016 г. до Главния прокурор на Република България с искане да се образува досъдебно производство срещу виновните лица. Прокурор от Софийска градска прокуратура заяви в Постановление, че няма данни за извършено престъпление. След жалба същият отговор се получи и от Апелативна прокуратура – София. Последва втора жалба, отново до Главния прокурор, в която директно се искаше да се отговори на следните два въпроса:

          1. Престъпление ли е Топлофикация да представя на абонатите грешни изравнителни сметки, срещу които те дължат пари?

          2. Престъпление ли е Топлофикация да представя в съда неверни изравнителни сметки като факти за обосновка на съдебните искове срещу абонатите си?

          В отговор, прокурорът  във Върховна касационна прокуратура  отново отказва образуване на досъдебно производство с Постановление с изх. № 7842/2016 г. от 25.01.2017 г. Той пише, че моето „твърдение не може да бъде възприето, тъй като не всяко нарушение е равнозначно на престъпление. Нарушенията са от различен характер и различни по степен, като в престъпление са въздигнати тези, които засягат важни сфери от живота на хората”. Прокурорът  изобщо не е схванал, че Топлофикация засяга една от най-важните сфери от живота на хората – отоплението, а на фактите, че хората плащат сгрешени сметки и ги съдят въз основа на неверни финансови документи, той изобщо не обръща внимание. За нарушенията той пише съвсем отвлечено и общо, без да споменава и дума за това, дали фактите, които съм посочил са нарушения. На въпросите, посочени по-горе, изобщо не отговаря. Така проблемът е заметен под килима.

          От написаното до тук, може да се направи извод, че в нашата държава никой не спазва законите. От Сигнала, изпратен до Главния прокурор, се вижда, че са били уведомявани отговорните институции, има съобщения и в медиите, но нищо не се е променило. От друга страна, прокуратурата вместо да посочва виновните, тя ги закриля. Тя никъде не посочва дали посочените грешки са нарушения или престъпления и кой е виновен. Ако на някой селянин му откраднат кокошката, това е престъпление, но ако крадеш от хиляди граждани с грешно съставени документи, няма престъпление. Как Ви се вижда това?  Метафорично казано, нашето законодателство прилича на планина, чийто връх се нарича „Върховенство на закона”. Ако някой реши да се изкачи на този връх, той бива пресрещнат от едно чудовище, наречено „Прокуратура”, което го изблъсква и сгромолясва обратно надолу, някъде в подножието. Кога ще изкачим този връх? Надявам се Министерство на енергетиката и Министерство на правосъдието да отговорят на този въпрос.

Инж. Димитър Тодоров,
Завършил Московския енергетически институт,
факултет „Промишлена топлоенергетика”

 

«