« Върни се назад Публикувано на 01.04.2018 / 20:14

КАК ПЛЕВНЬО РОСЕНЛИЕВ СЕ НАПЪНА ЗА „МЕМОАРИТЕ“, С ГОТИЧЕСКИ БУКВИ, ЕСТЕСТВЕНО, ПРИДАВАТ ТАКОВА ВЕЛИЧИЕ НА СПОМЕНИТЕ…

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВРосенлиев стана от дивана, оправи кабинетната си пижама, прокара ръка през косата си и си каза на глас, за по-убедително:

– Най-сетне ще напиша тия пусти мемоари, толкова много преживях, толкова много неща имам да казвам на човечеството…Мдаа, как да започна?!

Той се напъна да измисли заглавие и начало. Това му трябва – заглавие и начало. Беше чул, че така се почва. Напъна се… и нищо. Пак се напъна, по-силно и пак нищо. Почервеня… Изпусна въздуха…. Изохка…

– Ох, май това точно напъване беше за друго нещо и за друго място – промълви разстроен, но облекчен от липсата на резултат, защото не хола беше мястото за ТОВА напъване.

Отиде до бюрото, седна на въртящия се стол, повъртя се малко, усмихна се – къв кеф е това въртене, как ти замайва главата и те прави лек, лек…Изведнъж рязко спря, защото се сети за какво всъщност седна. Взе един лист, формат А4, с воден знак, дискретно – П.Р. – Плевньо Росенлиев, с готически букви. Погледна ги и се позачуди защо навремето избра тия готически букви? А, да, защото му харесаха в едно служебно писмо от английската кралица. И той беше много важен, що да не си направи такъв знак, та поръча 1000 листа с ЕL II, изписано делиактно долу, вдясно…. Когато пристигнаха, един особено смел ПР намекна, че трябва да пише П.Р. , та първите ги фърлиха в камината и поръчаха нови…. Приглади листа с ръка, взе химикалката и написа:

Днес беше един хубав ден при журналистката…ох, как й беше името, се не може да се сети за тия имена, в края на краищата те са … колко, ми не са малко – около 5 са и ги изброи на пръсти – Лора К., Ани Ц., Цветанка… а тя има имен ден…Николаев, господин Хекимян… ох, последните не са журналистки, журналисти са, скара си се строго и продължи да се чуди. Накрая си каза – голяма работа, ще го напиша така – една журналистка.

Днес беше един хубав ден при една журналистка. Говорихме си все за моите любими неща – моята малка, китна, прекрасна, малка, чаровна, любвеобилна държавица. Прочете написаното. Д-то го беше нарисувал като готическо, като ония долу, много красиво му се получи.. Ха, какво съм написал…ахаааааа, засмя се той с умиление – това, последното не е за родината, за Бесито е. Ах, колко е мъничка и сладка,и нежна, и каква ми е умничка! Стана, изтанцува от удоволствие две-три валсови стъпки, които научи за Виенския бал през 2011 и пак седна. Поне да довърши първото изречение от Мемоарите. Даа, така ще ги кръсти – МЕМОАРИТЕ, с готически букви, естествено, придават такова величие на спомените… Те и без това са толкова величествени и героични и важни за нацията… И неговата изключителна роля, естествено…

Днес бях при една журналистка, в една телевизия и си говорихме за любимите ми неща – как силно обичам моята годеница, за която ще се женя, ще се женя, ще се женя, но сватбата ще е скромна… и колко силно мразя Русия и Путин.

Ей, ма съм готин и умен, бе, възкликна на глас Росенлиев, захвърли химикалката и тръгна доволен от смислено прекарания ден да си избере костюм за вечерята с любимата Беси. Беше поставил началото. Нататък е лесно – родина, любима, величие, важност и маалко свеж хумор и…как силно и справедливо мразя Русия и Путин.

Виктория Тинтерова

«