« Върни се назад Публикувано на 04.10.2014 / 11:50

Как Недялко Клеветник-Старши се разграничи от БСП? Мистификация ли е стихотворението „Недялко яде лайна в НДК“?

Кеворк КеворкянКакво стана ясно дотук от натрапената ми от Недялко Йорданов полемика?
1. Недялко излъга позорно от телевизионния екран, твърдейки, че има донос срещу него – за да си отмъсти, че осъдих за клевета сина му.
2. После левашки манипулира един документ на ДС, за да се героизира, и отново излъга.
3. По-нататък се опита да обясни, защо е написал донос срещу мен направо в Секретариата на ЦК на БКП.
4. Сетне пък сатанизира едно нищо и никакво интервю със сестрата на предадения поет Атанас Манчев, за да си направи поредния паметник неръкотворен.
Днес предлагам коментар на поредните му лъжи.

Много е забавен пустият му Недялко Йорданов.
Може да го наричате Клеветник – понеже от десет дни не може да докаже клеветата си, че някой е писал донос срещу него и потъва в нови и нови лъжи.
Може да бъде наричан и твърдоглав Клеветник, защото хвърля от екрана една лъжа, сетне я повтаря в сайт, потретва я във вестник – и то след като категорично е опроверган. Упоритост чутовна.
Освен това, още преди 26 години, е написал донос за мен направо до Секретариата на ЦК на БКП – донос, защото, ако не беше донос, щеше да прати копие и на мен. Но не го е направил, искал е просто да ми го начука.
Защо е забавен Недялко Йорданов?
Защото преиграва с ролята си на страдалец – сега пък причислява и мен към ония, които са били причина да страда цялото му семейство.
Недялко има десетилетна специализация в ролята на Страдалец.
И все някой му е виновен.
Виновни са му активни борци от Бургаския край, главно близките на предадения и убит поет-партизанин Атанас Манчев – виновни са му, понеже търсят истината за гибелта на поета.
Виновна е БКП – нищо, че Недялко е бил галеник и номенклатура на
същата БКП.
Виновен му е Богомил Райнов – заради трагичната си изповед „Пантеон“. За да разбере човек могъщия талант, който извира от тази поема, е достатъчно да я сравни с напъните на Недялко да се разграничи от БСП, която го хрантутеше десетилетия наред – по-долу ще чуете декларацията му, с която уж избяга от БСП.
Виновна му е БСП, както по-рано му беше виновна БКП.
Виновна му е дори моята скромна милост, понеже преди 26 години съм задал един простичък въпрос – знае ли се, кой е предателят на Атанас Манчев.
Добре, не е бащата на Недялко – а аз никога не съм казвал това, не бих искал и да е така, защото – за разлика от непогрешимия Недялко – искрено съпреживявам подобни драми.
Знам, какъв товар са патилата на бащите ни.
Неговият е бил виден комунистически функционер, партизански командир и пр. – може би единственият бял комунистически ангел, според Недялко, за него повечето други са черни ангели.
На моят пък баща са му трошили кокалите в мазетата на Държавна сигурност – може би някой бял ангел като бащата на Недялко, де да знам.
Недялко иска да принуди всички нас да увековечаваме неговите терзания. Само те трябва да имат значение за човечеството.
Ами терзанията на близките на предадения поет Атанас Манчев – те нямат ли значение?
Не съм забелязал Недялко да им отделя някакво внимание.

И, всъщност – кой е предал Атанас Манчев!
И тази ли тайна БСП ще отнесе в небитието?
През есента на 2012 година, група известни антифашисти, между които и Николай Жишев – бивш първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Бургас, уточняват някои факти от антифашистката борба в този край. Във вестник „Бургас днес и утре“ те споменават името на М. Пр., който бил извършил „не едно черно предателство“ – например заради него бил убит
подводничаря Димитър Илиев; но не споменават, кой е предателят на Атанас Манчев.
И дали същият М. Пр., който бил секретар на Окръжния комитет на БРП, не е агент-провокатора, за който напоследък се твърди, че е предал и Никола Вапцаров?
Отговорите на тези въпроси съвсем не са без значение.

Но да се върнем при Недялко. Онзи ден той преразказа напоително страданията си около интервюто ми със сестрата на предадения Атанас Манчев – и мотивира с тях доноса си до Секретариата на ЦК на БКП.
В книгата си „От себе си не си отивай“ обаче той цитира само втората част от доноса си.
А защо не и първата? За какво става дума в нея? И за кого?

В това сълзливо писание, в което обяснява защо е писал донос срещу мен до Секретариата на ЦК на БКП, Недялко прилага и фрагмент от телефонен разговор със Стефан Цанев.
Да ви припомня, че той си е записвал в онези години тайно телефонните разговори, които води, без да уведомява за това събеседниците си – изключвам ДС, която на няколко пъти му прибрала записите – виж стр. 436 от книгата му. Горките му събеседници.
Та в този запис по едно време Недялко театрално казва: „Значи, Кеворк е сталинист!“
Да приемем и тази идиотщина: аз съм сталинист, а неговият баща – правоверният комунист, партизански командир и всичко останало, сигурно е бил ницшеанец. Ей, все си мисля, че на някои левичари тайно от самите тях им правят лоботомия.
Аз съм сталинист – това е казано от Недялко през 1988 година.
А през 1996 година, пак според Недялко, съм автор на една трибуна, която е част от битието на българина, трибуна, която била единствената възможност Недялко да заговори публично на целия народ.
А през 2006 година, все според същия Недялко, вече съм един изключителен журналист и по-нататък през годините съм го доказал
по най-категоричен начин.
Недялко вече е забравил, че съм сталинист-проклетник!
Водили ли сте полемика със змиорка, за да видите колко е трудно?

Много читатели се обадиха да питат, съществува ли стихотворението „Недялко яде лайна в НДК“ – или е някаква мистификация, от рода на тия, които той си позволи в нашата полемика, впрочем – натрапена ми от него.
Наистина има такова стихотворение. То е от едноименната книга-проект на Мартин Карбовски – виждате по-долу корицата й, както и самото стихотворение.
Кеворк Кеворкян
Кеворкян
А ето колко убедително Недялко се разграничава от БСП – след Преврата на 10 ноември 1989 година. Е, изчаква малко, все пак.
Декларацията е излъчена – къде? Как къде – пак във „Всяка неделя“, която уж е причинила толкова страдания на Недялко, на 30 септември 1990 година. Не някъде другаде.
Тази декларация, видяна днес, сигурно ще събуди истински възторг в Недялко.
С подобни декларации плъховете се спасяваха от привидно потъващия червен кораб.

http://vsyakanedelya.blitz.bg/video/183


След като чухме декларацията, с която Недялко се разграничава от партията си, не е лошо да си припомним и една фраза от писмо на убития поет Атанас Манчев. Тя гласи:
„Няма среден път…Няма така или иначе…Има само тука и така…“
Тези думи не се нуждаят от коментар. Дори Недялко ще схване смисъла им.

Ако Недялко беше прочел пламенната си декларация дори само ден преди Преврата на 10 ноември 1989 година, тя щеше да бъде безценна.
Обаче Недялко я прочете във „Всяка неделя“ цели 10 месеца по-късно.
Повече от 300 дни е размишлявал, преди да се осмели да каже нещо срещу любимата си Партия.
Ето и една свидетелство на поета Минчо Минчев – „Поета-Машинист“, както го наричаха в писателските среди.
Той, за разлика от лигльовците, остана предан на съдбата си – и преди промените, и сега. Освен че е добър поет, Минчо е и истински мъжкар, тъй че спокойно можем да му се доверим.
Фрагмент от „Аршинът на поета“ /“Нова зора“, 21.11.2008/:
„Веднага след 10 ноември 1989г. от любимец на властта, ти, драги Недялко, оглави хвърковатата чета на Андрей/ Луканов“ – нали така наричаха АСО? Изяви се като главен критик на тоталитарния режим и като една от емблематичните „жертви“ лично на Тодор Живков…Няма да забравя как през мразовития януари на вече далечната 1990 г. ти, запътен към синия митинг, свикан пред дома на довчерашния твой ръководител в Бургас Николай Жишев, ме срещна на тротоара до Славейковото пазарче, близко до своя дом, и невиждащ ме отмина към събраното множество. Останах на тротоара с особено предчувствие, но нали и аз съм бургаски зет /родната къщурка на жена ми е точно срещу твоя артистично-аристократичен дом, който ти „честно“ закупи от жилфонд с благословията на същия този Николай Жишев/, та отидох у дома, взех жена си и заедно отидохме да те послушаме на митинга. Ако си спомняш, тогава погледите ни се засрещнаха. Ти правилно разбра удивлението ми, което съдържаше и моята оценка…След първоначалния син поход ти свърна назад и се прибра под крилото на партията-майчица, но отново с удивителен акробатически номер. Прибра се като единствен и до днес български поет, еднакво любим и червените бабички, и на червените мобифони…Да кажем обаче, че всеки има право на преосмисляне и приспособяване. И все пак се налагат редица въпроси: по какви причини ти, поета с партиен корен и героична партийна биография, ти, поправилия се блуден син на БКП и БСП, успя да станеш любимец на официалните идеологически институции, на правилните многотиражни издания…“

И нещо за разведряване.
Недялко има, вън от съмнение, добър нюх – иначе нямаше да заема едновременно толкова номенклатурни длъжности по комунистическо време – пет или повече?
И за тях послъгва, разбира се – казва някъде, че бил само една година и половина Секретар на Съюза на писателите, но отказвал да взема заплата!?
И това е показателен детайл от вечния му театър – защото никой не го пита дали е вземал заплата, а дали е заемал номенклатурна длъжност. Висока при това.
Е, заемал е.
Имал е приятели-поети, с които все се хвали. Кога обаче щяха да направят Стефан Цанев Секретар на Писателския съюз? Ами Константин Павлов?
Какъв малшанс за тях, а!

Между другото, дали Недялко записва още по стар навик телефонните си разговори със Стефан Цанев и останалите си събеседници – и те знаят ли това?

Очаквайте утре интервюто със сестрата на предадения и убит поет Атанас Манчев – за да се убедите, колко пошло спекулира с него Недялко Йорданов.

Кеворк Кеворкян

«