КАК „МЕДИЙНИЯТ БОС“ СВАЛИ ПРЕДАВАНЕТО „АФЕРА“ ОТ ТЕЛЕВИЗИЯТА СИ СКАТ! ЗАПОЧНА СЕ СЛЕД ПРИЗИВА МИ: „АЗ УШИХ БАЙРЯКА, АЗ МУ ТУРИХ ЗНАКА! ВРЕМЕ Е ЗА БИТКА: АЗ ТРЪГВАМ! А ВИЕ?“

Предвид актуалната ситуация с лицето Валери Симеонов, припомняме какво се случи ПРЕДИ СЕДЕМ ГОДИНИ!!!, когато лицето Валери Симеонов се изяваваше като „опозиция“ на Бойко Борисов и ГЕРБ, за да се види що за стока бе откъм „свобода на словото и медиите“.

Днес същото това лице Валери Симеонов е в СИМБИОЗА с Бойко Борисов и ГЕРБ.

Длъжна съм да уточня за всички, които могат да привидят финансов конфликт между мен и лицето Валери Симеонов следното: на предаване аз получавах от лицето Валери Симеонов по 150 лева, общо 600 лева за месец. С тези пари ходех до столицата, да излъчвам от софийското студио на СКАТ, с тези пари пътувах, наемах си хотел, хранех се… Сещате се колко са ми стигали. 

Веднага след свалянето на предаването от ефир, ВСИЧКИ ПРЕДАВАНИЯ НА „АФЕРА“ БЯХА ИЗТРИТИ ОТ САЙТА НА СКАТ ТЕЛЕВИЗИЯ!

АФЕРА, 27 октомври 2010 година:

„https://afera.bg/свалиха-афера-от-ефира-на-скат-отзад.html

Свалиха АФЕРА от ефира на СКАТ. Отзад – дългата ръка на проекта „Гоце – Трактора”

На 27 октомври, точно на Мишкин ден, според народното поверие, водещата на предаването АФЕРА по телевизия СКАТ Веселина Томова научи от … оператор, че предаването и няма да се излъчва в ефира на телевизията. И то благодарение на това, че Томова бе заявила за следващия ден снимки за предаването си.

На телевионния оператор Ивайло Семов е било наредено от местния шеф на студиото на СКАТ във Варна Петър Георгиев да и съобщи, че няма да снима, тъй като „договорът на предаването бил изтекъл”.

И тъй като Томова няма спомен оператор да и е предлагал да води предаване по СКАТ, нито да е сключвала договор с оператор, сама потърси местния началник на студиото на СКАТ в морската столица Петър Георгиев. На въпрос защо трябва операторът да и съобщава, че предаването и пада от ефира на телевизията, Петър Георгиев неадекватно отговори: „Аз, нали съм ти казвал на мене да се обаждаш…”, след което объркано обясни, че щял да се обади на Валери Симеонов, че той да и се обадел и да и кажел, че предаване няма да има.

Вместо собственикът на СКАТ Валери Симеонов да се обади на Веселина Томова, както е редно, мъжки и коректно, водещата го потърси за да разбере защо трябва да научава от оператора, че предаването и пада от ефира.

На въпрос защо предаването пада, Валери Симеонов отговори дословно: „По принцип има … а-ъ-ъ-ъ… клауза…поради изтичането на договора, договора не се подновява…”. Толкова – като мотив и обяснение.

Договорът на предаването АФЕРА по СКАТ е сключен с дата 1 ноември 2009 година с Веселина Томова. Изготвен и подписан обаче бе два месеца по-късно след излъчването на предавания в ефир без урегулирани отношения в този период. Тогава стриктността не стоеше на преден план пред ръководството на СКАТ телевизия.

Интервенцията срещу АФЕРА и водещата Веселина Томова лъсна с мръсните си хватки още преди два месеца. И знаците бяха недвусмислени.

За да не се стига обаче до скандал, очевидно е било предпочетено да се изчака датата на изтичане на договора с телевизия СКАТ.

В началото на септември на сайта afera.bg Томова публикува материал под заглавие: „Аз уших байряка, аз му турих знака! Време е за битка: Аз тръгвам! А вие?”*

http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13585&Itemid=29,който впоследствие изчита дословно в ефира на предаването АФЕРА по СКАТ.

Веднага след това местният началник на варненското студио на СКАТ нарежда „на ухо” на техническите лица обезпечаващи предаването да шпионират водещата Томова и да следят всяка нейна дума в ефир – ако спомене пак за гражданско движение „да и бъде дръпнат моментално шалтера!”.

Който прочете отново материала ще се убеди, че призива на Томова е да се събуди гражданското общество в България, което впрочем самата телевизия СКАТ иначе прокламира.

Така в игра „на котка и мишка” вървят нататък последните предавания на Томова.

Следва ново напомняне в стил „сещай се снахо”, когато въпреки че водещата нееднократно води предаванията си от студиото на телевизията в столицата с поканени гости, в това число и политици, след участие на представител на партия „България за всички” следва обаждане този път от шефа на столичното студио Данчо Хаджиев, който в продължение на 20 минути абсурден разговор изплюва камъчето: „така хората се объркват” и и дава да се разбере, че не трябва да говори за политика в предаването си, камо ли да кани представители на партии, в случая „България за всички”.

На въпрос на водещата – защо е нямало такава реакция, когато неведнъж е канила представители на РЗС и лично Яне Янев, логично обяснение не последва.

Малко по-късно журналистката Веселина Томова бе предупредена от лице, близко до кръг, свързан с варненския кмет Кирил Йорданов, че „ и се готви разправа”. На въпрос – физическа ли, отговорът бе снизходително – великодушен – „о, не, ще се справим по друг начин с нея”.

Същият кръг бе вбесен, че АФЕРА първа разкри опитите му да лансира кандидатурата на варненския кмет за президентските избори, както и да прокара името му на „американска писта”. Последва повод за реакция – като Кирил Йорданов „влезе” в новините на СКАТ с официално опровержение на коментар на Веселина Томова, направен в предаването и за къща в Ница.

Официалното опровержение е направено от екип на телевизия СКАТ БЕЗ да бъде уведомена за него водещата, въпреки че то касае нейно предаване. Нещо повече – на репортерите е казано да НЕ казват Томова какво изрича в него варненският кмет. Така водещата чува правото на отговор на варненския кмет няколко минути преди да влезе в ефир на АФЕРА, като зрител на новините на телевизия СКАТ.

Както е известно топлата връзка между Кирил Йорданов и кръга на президента Първанов е обществена тайна. Същата топла връзка Йорданов има и с Бойко Борисов, и ГЕРБ.

В последните си предавания Томова остро критикува поведението и на Алексей Петров – Трактора като в прав текст запита след като Лев корпорация е спонсорирала от началото Бойко Борисов и ГЕРБ, а същата корпорация е стожер на Съюза за стопанска инициатива, а пък този съюз е добре представен в президенството, то тогава ГЕРБ и РЗС проекти на Георги Първанов ли са?

Впрочем, единствената молба, отправена към Томова още в началото на излъчванията на АФЕРА в ефира, от страна на собственика Валери Симеонов бе – ако може, така, да не говори нищо за Недялко Недялков.

Както е известно Недялков се спряга като участник във в. „Галерия” в сянка. Вестник, който е свързван с Алексей Петров – Трактора. Същият Трактор, който днес води „битка” „за правото хората да бъдат информирани и за разследващите журналисти” само че само от … в. „Галерия”.

Помолена да коментира свалянето на предаването и ефира на СКАТ Веселина Томова каза:

„Ръководството на СКАТ има право да сключва и да не подновява договори с когото си поиска. Това е частна телевизия. Начинът, по който го направиха е гротескно омерзителен, но това е истинската ситуация в българската журналистика. Истинската причина за свалянето на АФЕРА от ефир е много по-дълбока и зад това се крие дългата ръка на задкулисието „Гоце – Борисов – Трактора”. Очевидно с наближаването на изборите ролята на СКАТ в това задкулисие ще лъсва все по-ярко. Не за първи път съм гонена и уволнявана заради журналистиката, която правя. Комичното е, че не властта ме свали от ефир, а т.нар. „опозиция”. А дали пък не е властта под формата на „опозиция”?! Оперирана съм от каквато и да е телевизионна суета за да имам някаква лична драма. Знам много повече за мръсното задкулисие отколкото ще коментирам сега, но няма да се откажа да показвам на обществото кой кой е зад маските. Този живот е за смелите!”.

Afera.bg

*Публикувано и изречено в ефир на предаването АФЕРА: 8 септември 2010 година:

Аз уших байряка, аз му турих знака! Време е за битка: Аз тръгвам! А вие?

Да си го кажем направо.

СТРАХ.

Стиска те за гърлото точно, когато викът напира навън раздиращо. Искаш да изкрещиш, че никой няма право да те мачка, да те прави съучастник на подлите си интересчийски гадории, че имаш позиция и тя е съкрушаваща, и че няма да се дадеш, но хлъзгавото червейче някъде дълбоко в теб вече е пробило: кой си ти бе, я си стой на задника, бурите вилнеят по върхарите, остави атовете да се бият, сниши се, приземи се, леко, полекичка, нека някой друг да поведе четата, пък ти после, чак накрая, в края на краищата си мислел същото, нали, те ще те припознаят…

Иначе, че ще те уволнят, ще те разкарат от далаверата, жена ти ще те остави на сухо, защото си и скъсал нервите, че си отвратителен нефелник, пък сега и хайдутин, мъжът ти ще ти забърше един – коя си ти да оправяш света, а, няма да можеш да платиш на детето курса, и лизинга няма да можеш да платиш, а и що да се навираш между шамарите…

Наоколо – само гласове от сподавено мълчание. Крясъци на глухонеми.

Всичко, което не се отнася до ракията и кюфтета ни – не ни интересува. Всичко, което се случва да другия – не е наша работа. Всичко, което може и да е страшно, може и да се нарича диктатура – да го оставим на хъшовете. Пък, ако стане напечено, ще ги предадем.

Защо да си ти? Защо да не е някой друг?

Откъде накъде точно ти ще се изправиш и ще кажеш: Ей, ма на! Когато тихичко, някъде там, в нечий кабинет можеш другото: „и всички други имена спомена”.

Вече сме стари. Не, много сме млади. Нямаме вече хал за битки, какво ще си кажат децата, ами внуците. Не, какви борби, какви граждански общества, ние сме толкова млади и светът ни чака, майната и на България…

Кого не сме предали? Коя луда глава не сме я сложили на дръвника?

Аз съм една много тъжна жена.

Като всеки, който се е докоснал до Познанието.

Разгромена съм, но съм все още желязна. Превърнала съм в живота си във война, а това, погледнато от различен ракурс, е много смешно.

Всеки ден тегля нишката на нечия съдба, потънала в несправедливост, стъпкана от високомерието на властта, смачкана от лепкавите нечистоплътни интереси на феодалите.

Днес сутринта бях в болницата.

Водеха на носилка към интензивното една старица. С боси, пропукани пети. Плетените и стари обувки се бяха разпилени по носилката. Тя стискаше закърпена пазарна кошница и с едната си, очевидно поразена ръка от инсулта, неистово ровеше, яростно търсеше нещо… Сестрата дръпна ръката и, намествайки я правилно. Изкривената ръка от мозъчния удар я наместваха ПРАВИЛНО. А старицата издаваше само звуци. Нямаше глас. Но искаше да НАМЕРИ нещо в мизерната си кошница.

Какво, по дяволите, търсеше? Та тя бе на прага пред смъртта!

Какво искаше да каже тази женица? Кой бе затъкнал гласът и?

Ами, ако просто на края, там на финала на пистата на живота, тя просто искаше да ни покаже НЕЩО ужасно важно? Защо дърпаха ръката и? С тази празна кошница ли щеше да се яви пред Господ?

Докога ще ни държат ръцете, когато пишем? Докога, ще ни връщат обратно думите в гърлото, когато искаме да ги изкрещим свободно?

Аз и вие не сме слепи.

Какво още чакаме да се случи в тази държава, която наричаме Родина? Какво трябва да се случи за да излезем от БЕЗРАЗЛИЧИЕТО, в което тънем като в блато?

Някого арестували. Не сме ние, нали? Някой умирал от глад, о, слава богу, не сме ние. Държавата е в катастрофа, е, ние сме, ама ще му намерим колая, да я излъжем…

Някой трябва да каже: Край на упражнението!

Не съм аз войводата. Нито съм Райна Княгиня. Нито съм толкова безрасъдно смела, че да не ми пука, че утре ще ме проснат по очи, или ще ме застрелят.

Но по-страшно от страха няма.

И някой трябва да поведе хорото на всички онези, които скърцат със зъби, но не смеят да пристъпят. На всички онези, които трябва да вдигнат глави, да отворят ясни очи и да говорят това, което мислят, защото колкото повече коленичат, толкова повече ще бъдат ЖЕРТВИ.

Жертви на някакви дебелокожи властници и управляващи, които произлизат от едно котило, и които искат да ни управляват с остена, милиционерската палка и калния ботуш!

Всички непрекъснато квичат, че в България нямало гражданско общество. А вие, къде бяхте, къде сте и къде ще бъдете? СЕГА, точно СЕГА трябва да сложим началото.

Защото утре ще е ужасяващо късно.

Затова ви го казвам в прав текст – дошло му е времето на гражданско движение, което да направим не срещу оялите се мръсници, а за да спасим душите си. Защото само, когато си готов да бъдеш самия себе си, да се изправиш срещу кухия Властелин с истината, позицията и чистото си сърце, няма да останеш сам.

Първо ще дойде още един, после още един, нататък още ще се престрашат…

Важното е да покажем, че ни има! И че не сме шибан народ, и че не сме някакви шибаняци, както много точно ни определиха, защото за тях сме точно такива, щом продължаваме да им вярваме. И да мълчим!

Трябва просто да знаят, че сме ТУК и СЕГА, и че можем да плюем поне за миг на собственото си его, удобство, далаверка и комфорт, за да помогнем и на другите.

Няма октоподи зад мен, нито медузи, нито килъри и нагли.

Тръгвам без една стотинка.

С един ушит байряк в душата си и ужасно много наивност.

Точно като онези луди, които България предаде, но те я обичаха, въпреки това.

Подавам ви ръка.

Нека направим едно движение, което да помете шлаката.

Измислете му име!

Име, което да стряска сънищата ИМ.

Време е за битка!

Аз тръгвам.

Този живот е за смелите.

А вие?

Веселина Томова