КАК Е ВЪЗМОЖНО НЯКОЙ ДА ПРИЗОВАВА ДА СЕ ИГНОРИРАТ ХОРА? ТОВА ДЪХТИ НА СРЕДОВЕКОВЕН УЖАС!

Абе, хора, следя из медиите и форумите едни „прогресивни граждани“, които учат всички ни как да мислим, какво да мислим, кое е демократично и кое – не, кой да бъде игнориран (ама, че израз – Сталин е бил по-честен, просто ги е отстрелвал), та се питам: тия съдници на нашето житие-битие, тия весталки на истината от първа инстанция, тия блюстители на – забележете! – правилното мислене (партийните секретари вече може да ги няма, обаче някои хора си се раждат с такъв манталитет, обикновено е генетично, тъй че свалям отговорността от тях) какво са създали в живота си, за да си приписват тежестта на фактори, които могат да раздават оценки и да се обявяват за морални стожери?

Какво доказва състоятелността на техните позиции и ценността на тяхното мнение? Превъртам ги наум, понеже съм живяла дълго, и не се сещам да са направили нещо полезно за обществото, нещо, което да им дава принадена стойност, нещо, което ще остане след тях.

Може би греша. Може би някой ще ми припомни техните човешки и професионални постижения, заради които си струва да се вслушам в мнението им, независимо дали го споделям или не. Но дори и да се намерят такива неща, пак няма да проумея как е възможно някой да призовава да се игнорират хора. Това дъхти на средновековен ужас.

Мили боже, добре, че няма клади! Ако имаше, сигурно щяха да ни призоват не да ги игнорираме, а да ги изгорим – тях, другомислещите. Неуважаеми игнориращи, я, преди да игнорирате някого, се вгледайте в огледалото и в живота си, и ако чак толкова не можете да не пренебрегвате, да не оставяте без внимание, да не обръщате внимание, да не изоставяте, да не захвърляте, да не занемарявате, да не неглижирате, да не напускате, да не забравяте, да не искате и да знаете, да не зачитате (според речника) хора, както е остъпвал всеки терористичен режим с идеята, че това го обезсмъртява, почнете от себе си. Стига да намерите какво да игнорирате, защото там може и да няма нищо. Ама съвсем нищо. Но при всички случаи личният пример е много убедителен. Убедете ме, че трябва да игнорирам хора, защото това е демократично, цивилизовано и хуманно. Чакам.

Ива Николова

Фейсбук