« Върни се назад Публикувано на 10.11.2014 / 20:32

Как един объркан народ си стоя „мирно”, докато изминава пътя от Тато до Боко.

Тодор Живков Бойко БорисовДесети ноември е сакрална дата в новата ни история. Колкото сакрална, толкова и нелепа! Защото показахме, че не сме народ, а мърша! Цитираме класика, понеже на него му е по-лесно – неоспорим е! Народ, чиито апологети на безкръвния преход доволно потриваха ръчици, обезкръвявайки го целенасочено като прогонваха систематично мислещата част от него.

Днес, същият този иначе славен и древен народ е натикан в ъгъла. С малки изключения, същият този народец, няма да го наричам „нация”, защото не съм убеден, че характеристиките и съответстват на днешното му фактическо състояние е зомбиран и се радва, радва се някак коалиционно!
„Зазимен” доброволно, стоящ си „ мирно”, загрижен за банката, но не и за достойнството си, улисан в катадневното си оцеляване, този иначе благ народец, така и не си научи урока през годините.
Онзи ден, Орбан усети „народната любов” на унгарците, които му се озъбиха заради интернет – налога. И човека си сви байряка! Унгарците обаче реагираха по подобен, а и далеч по-категоричен начин и през мракобесната 1956г.! „Унгурска им работа” ще си помисли Алековият герой, гледайки по-горе на снимката еволюцията на политическата ни класа за тези 25 години преход. Безкръвен преход на лицемерието. Преход от Тато до Боко!

Константин Парчев

«