Как Алексей стана министър на МВР, а Бойко – служебен премиер

Преди Алексей да отвори вратата, Яне бе натъкмил подходящата маска на приповдигнато почтителен воевода, цанен от читалищното настоятелство на село Пробуда за една от главните роли.

С грациозна чупка в кръста Яне понечи да се събуе.

– Влизай, влизай… Опънал съм найлоните, не се събувай! – раздразнен прехапа леко горната си устна Алексей.

– То тука куцо, кьораво и сакато влиза – рязко се изпъна Яне и докато шляпаше по найлоните върху теракотата, злорадски си мислеше: „Само малоумници си събрал, не найлони, ами брезентови одеяла трябва да разпънеш”.

Вместо това Яне се заигра със станиола на шоколадов бонбон преди да го лапне.

Алексей мълчеше.

Изпънат назад се полюляваше на стола и ако го наблюдаваше психо-експерт, би предположил, че има невроза. Само ако обаче не знаеше, че у Алексей неврозата си римуваше с „яне насреща му”.

– Виж сега, Петров, ти може да разбираш от взривове, терор и каквато и да е там национална сигурност, но хабер нямаш от политика… И не си мисли пак да ми бъркаш в джипа, или да ме плашиш с гаргите, защото видя, че не стана на твойта. Оцелях ли? Оцелях. – Яне фалцетно повишаваше октавите – Нож ще ми забиваш, а?

Алексей продължаваше да мълчи.

Наблюдаваше внимателно как Яне разгъва станиола на бонбона и изчака точно, когато езикът му докосна шоколада:

– Ти, какво, караш ли ми се?!

Яне едва не се задави.

– Янееее… – провлачи тежко Алексей – не ме карай да ти покажа откъде избухват бомбите на … докторската мисъл на науките. Ти на кого държиш тоя тон, бе? – внезапно скочи като пружина Алексей.

Светкавично Яне промени маската.

Тоя е наистина луд – цъкаше мозъка на Яне – ама пуста политика, нямаше как, мама му стара, нямаше как… Как му се искаше на Янето да даде една пресконференция и да обясни на петимните медии колко пъти му бе забивал Алексей нож в гърба, как си я представяше тази пресконференция, и после при Цветанка Ризова…, ама в политиката такива неща бяха недопустими.

Яне се усмихна широко:

– Петров, спокойно бе, човек… Идвам да те поканя за вътрешен министър. Ти си човекът! Планът е служебно правителство на Първанов. А кой, ако не ти можеш да станеш министър на МВР? Кой, ми кажи? После избори „три в едно”, дотогава МВР-то „едно в три” под твое управление и взимаме властта, Петров, взимаме властта!

Като чу МВР, Алексей стисна скули. Очите му зашариха трескаво по белоснежната риза на Яне.

– Вземи сега го изтреси това на Томова, че да ми го зачука като с Румяна Желева!

– Аааа, с Томова аз не говоря. Тя и без това непрекъснато се яде с мен. Казах ти, тук е пълно с толкова малоумници, че колко му е Томова да те пробие… – Яне умираше от удоволствие вътрешно, защото Алексей си намираше майстора в оная, по-лудата от него, от Варна. Яне донакъде и завиждаше, че може да пише онова, което той не смееше да каже. Особено, когато Алексей буквално го прецакваше с Борисов зад гърба му.

– Трябва да помисля няколко дена… – отчетливо изрече Алексей. – И никакви изявления още пред медиите!

– Бойко – служебен премиер, ти министър на МВР, няма какво да чакаме!

– Ти пак ли искаш да те заточим за една седмица? – повиши тон Алексей. – Не ти ли стига акълчето, че моментално пак ще ни свържат с Боко?!

– Е, па да не би да не сте свързани? – ухили се Яне. – Кво вика Бойко?

– Не сме се виждали от петък. – Алексей примиренченски разтвори ръце. Лицето му показваше, че да се оправяш с Яне е като да спечелиш седем милиона от тотото.

– Айде, айде, не сте се виждали… – Яне набираше – Всички може и да мислят, че ти си ми информаторът, ама и аз си имам източници. Какво пак решавахте на мой гръб? Кого спазарихте да ме предаде, а? Петроооов, и аз си имам къртици.

– Излизаш сега и казваш пред журналята, че е добре България да има служебно правителство, обаче без моето име и това на Боко. Щото пак ще напишат, че си мерим пишките.

На Яне му светнаха очите.

– Пък после, след няклко дни ще видим какво ще дадем като послание…Айде, изчезвай сега, че идва Патрашкова, ще ме учи на дишане пред камера.

– Тая мърла затова ли вече не ме пуска в „Галерия”? Петров, на едно хоро играем, ама ти знам мръсните номера… – Яне стана и не подаде ръка.

Алексей вече придържаше перлите на Патрашкова, които се влачеха до женския и полов орган.

Вече в колата Яне се обади в пресцентъра:

– Събирай медиите! Имам потресаваща новина.

Ще види тоя Трактор, ще ми взима партията, ще ми прави мръсотии непрекъснато, Яне обаче не е вчерашен, ей сега, ще го врътне така, че никой да не заподозре как му резва главичката…. – помпеше се Янето докато застана пред журналистите и им съобщи точно това, което не трябваше – Бойко Борисов – служебен премиер, а Алексей Петров –вътрешен министър.

През това време Алексей, усукал около юмрука си перлите на Патрашкова, тихо изрече така, все едно не бе той и все едно не бе в стаята:

– Патрашкова, имаме ли компромат за Яне, ама да не излиза през нас и „Галерия”? Можем ли да го прокараме от друго място?

Патрашкова разтопено разтвори уста. Трябваше да бъде усмивка:

– И да нямаме, за теб, Алексей, ще обърнем света!

Найлонът под тях лъщеше с блясъка на орден „Стара планина”.

Afera.bg