КАКВО СПЕСТИ ДОГАН ЗА БОРИСОВ & ТУРСКИЯТ ПРЕМИЕР И ЗАЩО ЦВЕТАНОВ МЛЪКНА ЗА НАРКО-ВРЪЗКАТА НА ОКТАЙ ЕНИМЕХМЕДОВ

Съвременните историци оценяват цар Иван Александър като нерешителен политик, който носи вина за силно ограничените възможности на Второто българско царство да се противопостави на започналата османска експанзия, но неговите съвременници го славословят като “превисокия цар, богоизбрания и боговенчания Иван Александър”. /Колко съвременно звучи аналогията между онова време и сегашният „герой – спасител”?/. Цветанов изобщо вече не споменава нарко-връзката на Октай Енимехмедов, защото НЯКОЙ очевадно му изсъсква да си затваря устата, за да не привлича вниманието. Този НЯКОЙ добре разбира и знае, че тази следа води към зависимост на Октай Енимхемедов с ГДБОП и службите.

АФЕРА единствена рови в дълбоките причини за покушението срещу Ахмед Доган. Изключително знаково впечатление прави, че медиите, собственост на Делян Пеевски и Ирена Кръстева, иначе безкрайно „разследващи” на теми, подадени от управляващите, нехайно пропускат атентата срещу иначе спряганият за техен чорбаджия Доган.

„ЕКСЛУЗИВНО! АХМЕД ДОГАН СЕДМИЦА ПРЕДИ ПОКУШЕНИЕТО: „ДА ЗНАЕТЕ, ЩЕ УДАРЯ ТУРЦИЯ, НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ ДА ПОСТАВЯТ КРАК НА БЪЛГАРИЯ! НЯМА ДА ПРОСТЯ НА БОЙКО!”, написахме и продължаваме да твърдим, че изнесената информация е стопроцентово истинна.

Впрочем АФЕРА часове след опита за покушение написа, че всички отговори за поръчителите на опита за убийство на Доган са черно на бяло написани в прекъснатия негов доклад от Националната конференция на ДПС.

Нека проследим какво е „смекчил” Доган за Борисов и нечистите му колаборации с турската страна, заради които седмица преди конференцията е бил бесен. Надали някой вече ще види и прочете първия вариант на доклада – крайно остър и рязък, надали и ще научим истинската информация, с която разполага Доган, за да отсече, че „никога няма да прости на Бойко Борисов и никога няма да позволи Турция да спъва европейското развитие на страната”, но е важно да проследим посланията, които подбраният от поръчителите си Октай Енимехмедов режисирано прекъсна.

 Какво не успя със собствения си глас да прочете Ахмед Доган:

„Когато за пореден път преживяваш спектъра от възможности на Демокрацията и разбираш своя дял от общата вина, който превръща възможността за Диктатура в действителност, вече си готов да отсъдиш, че това е най-важният урок на Демокрацията, който обаче не трябва да се повтаря. Защото политик, който не е бил в час на този урок, не знае цената на Демокрацията. Такъв политик е станал жертва на рутината и инерцията…

Страхотен урок. Неповторим, драматичен дори. Диктаторите не разбират от базови ценности, политическо целеполагане и стратегия за развитие на страната. Но Те по-добре от нас усещат инстинктивната сила на Властовата система и нейните инструменти. Особено микрофона, камерата и силовите инструменти. И всичко, което може да служи за принуда и рекет.

Могат да ти вземат бизнеса, но ти трябва да се чувстваш благодарен.

Могат да те фалират, но ти трябва да мълчиш и да се страхуваш. Защото може да последва и нещо много по-лошо.

Могат да те компрометират чрез медията до такава степен, че гледайки се в огледалото, да не се познаеш.

Могат да фалират и държавата, стига това да им гарантира собствено оцеляване и житейска сигурност.

Но диктаторите, като нашия Герой-спасител, са странни хора. Колкото и да са суетни и арогантни пред камерата, в същата степен са неуверени и страхливи в бъдещата посока на времето. Затова тях изключително много ги интересува Оцеляването. Дори го трансформират в политическа стратегия на държавата и обществото.

Неслучайно основният предизборен трик на нашия Герой-Спасител не е някаква програма или модел за развитие на България, а “събуждането на инстинкта на българина за оцеляване”. Разбира се, това внушение задължително се свързва с виртуалната турска опасност и с ДПС като продукт на Османското културно наследство на Балканите.

Дотук добре. Машината на страха е конструирана по “свой образ и подобие” и пусната в действие. И тя започва да произвежда необходимия за събуждането на инстинкта за оцеляване продукт – Страха. Но въпреки всичко, нашият Герой-спасител не се чувства сигурен, той иска да бъде презастрахован и затова решава в приятелски порядък да се обърне към турския си колега от Анкара да му се притече на помощ с каквото може. И естествено колегата му от Анкара откликва положително…

Не искам да коментирам поведението на чужди премиери от коректност, въпреки че имам морални основания за това.

Искам само да припомня на нашия Герой-спасител, тъй като не обича да чете и хабер си няма от История, че няма нищо ново под слънцето на Историята. Затова той вероятно не знае, че така влиза в странни отношения, които имат аналогични модели в историята на Балканите…

Стремежът на диктаторите към абсолютната власт е без граници. Те обикновено започват с показна прилежност, за да се харесат на публиката. Достигат своя апо­гей с популизъм и демагогия на тема Справедливст. И накрая стават жертва на същата машина на властта, която са създали.

Но пакостите, които правят, са толкова големи, че след тях са необходими години за нормализиране на света, който са командвали…”

„Героят – спасител” е Бойко Борисов.  Той не се чувства сигурен, той „иска да бъде презастрахован” / за какво???/ и „затова решава в приятелски порядък да се обърне към турския си колега от Анкара да му се притече на помощ с каквото може. И естествено колегата му от Анкара откликва положително…”. На какво откликва положително? И какво ще донесе за България това убийствено многоточие, поставено от Доган?!

 Нека сега обърнем взор към историята, „от която нашият „герой – спасител” си няма хабер”, за да видим какво има предвид Доган, казвайки за Борисов: „Затова той вероятно не знае, че така влиза в странни отношения, които имат аналогични модели в историята на Балканите…”

Ето какво четем в историческите анали: „При управлението на Иван Александър/1331-1371/ враждебните отношения между съседните балкански държави се развиват при все по-силно нарастващата османска заплаха. Канени като съюзници, османците плячкосват и отвличат в Мала Азия пленници, които продават като роби. Веднъж научили пътя към Европа, усетили слабостта на местните владетели и вкуса на богата плячка, те започват системно да нахлуват в Тракия. Това прави и Сюлейман, син на Орхан (1324-1362) в 1347 г., когато по поръка на Кантакузин превзема южните черноморски градове без Созопол. Три години по-късно, през лятото на 1350 г., по своя инициатива Сюлейман пресича р. Марица и плячкосва българските земи в Тракия. Едва сега Йоан Кантакузин разбира каква е цената на властта в Константинопол. През 1351 г. той се обръща към българския владетел Иван Александър с молба за пари за строеж на кораби, които да използват срещу османците. Отначало българският цар се съгласява, но под влияние на сръбския крал Стефан Душан отказва.

Само година по-късно Сюлейман овладява крепостта Цимпена европейския бряг на Дарданелите на полуостров Галиполи. След разрушителното земетресение от 1-2 март 1353 г. той превзема и крепостта Галиполи и я превръща в постоянна база за своите нападения на Балканите. Така започва колонизацията на османските турци на Балканите.

Сърбия отслабва и започва да се разпада. В това време османските турци овладяват Димотика към 1359-1361 г., а към 1366-1369 г. Одрин, който превръщат в своя столица. Оттук те започват целенасочена експанзия в три посоки: на юг – към устието на р. Марица, на североизток – към Айтос, и на северозапад – към Пловдив. В 1364 г. избухва последната българо-византийска война. Император Йоан V Палеолог изненадващо превзема Анхиало и обсажда Месемврия. На свой ред, следвайки модела на Йоан Кантакузин, цар Иван Александър вика османците на помощ и това решава войната в полза на българите.

В средата на ХІV в. българските земи са разделени на Търновско царство, Видинско царство и Добруджанско деспотство. На запад в Кюстендилската област и в Македония всички български селища отдавна се владеят от независими или полузависими местни войводи, които лавират между Византия и Сърбия, въпреки че са населени с българи.

Съвременните историци оценяват цар Иван Александър като нерешителен политик, който носи вина за силно ограничените възможности на Второто българско царство да се противопостави на започналата османска експанзия, но неговите съвременници го славословят като “превисокия цар, богоизбрания и боговенчания Иван Александър”. /Колко съвременно звучи аналогията между онова време и сегашният „герой – спасител”?!/

Същевременно разединението е предпоставка за слаб военен, демографски  и икономически потенциал. Не се стига до единодействие между тримата значителни владетели-Йоан Кантакузин, Иван Александър и Стефан Душан. Османската заплаха не само се подценява, но и продължава пагубната тенденция турски отряди да се използват в християнските разпри. Това им позволява да опознават географския терен за своите походи,както и недостатъците на противниците си. Недалновидна е политиката не само на балканските, но и на останалите европейски сили, за които османската заплаха е далечно бъдеще. Когато обаче те разбират опасността, се оказва, че не им е по силите да се справят с укрепналата османска държава, здраво стъпила на европейския континент.

Когато турците се появяват за първи път на Балканския полуостров, те заемат със съдействието на жената на Иван Александър – Сара Родосто, Бая Ески, Люле Бургас, Одрин и сключват с България договор, който им дава юридическо право да организират в Тракия бойни отряди за последващи походи в християнските страни,  а България била задължена да им оказва активна бойна подкрепа.

Сключвайки този неизгоден договор Иван Александър разчитал, че апетитът на турците ще бъде задоволен от заетата част и че останалата България ще бъде спасена.”

Нататък всички знаят какво се случва.

И как заради безхаберието на държавниците през този исторически откъс от време България е завладяна от османската империя.

Едно от обещанията на турците тогава е било да ни пазят от вилнеещите разбойници, които са подбирали безнаказано и са отвеждали цели колони от роби. Крали Марко става съюзник на турците, а реже глави на араби, които отвеждат като синджири с роби.

За какво тогава предупреждава Доган в знаковия си пасаж в доклада от Националната конференция на ДПС? За какво моли Борисов турския премиер, за „да му се притече на помощ с всичко каквото може…”? И каква е заплахата за България, че Ахмед Доган избухва в тесен кръг, „че ще ударя Турция и няма никога да позволя да поставят крак на България!”, и „никога няма да прости на Борисов”?

За какво се заиграва българското правителство с турската власт, недавайки си сметка за последваща османска инвазия?

Веднага след опита за покушение над Ахмед Доган, вътрешният министър Цветан Цветанов / в следващото денонощие единствено той се появяваше, защото премиерът Бойко Борисов се бе покрил/ с назидателен тон моментално ни уведоми, че нападетелят Октай Енимхемедов: „в миналото си е бил близък до известния столичен наркоразпространител Христо Ширев. Енимехмедов определя Ширев като свой близък приятел, като дори имат и съвместна снимка.”

На следващият ден нарко-миналото, а и настоящето на Октай Енимехмедов става табу! Цветанов забравя злорадия тон, с който го съобщава. Цветанов изобщо вече не споменава нарко-връзката на Октай Енимехмедов, защото НЯКОЙ очевадно му изсъсква да си затваря устата, за да не привлича вниманието към това. Този НЯКОЙ добре разбира и знае, че тази следа води към зависимостта на Октай Енимехмедов с ГДБОП и службите. А и с лица от турските спецслужби.

Медиите контролирано са вкарани в коловоза на пилешки бутчета, ферарито на брата на Октай, омразата към Доган и всичко останало ИЗВЪН доклада му от Националната конференция и ровенето около покушителя.

Прокуратурата набързо смита и прокурор Николай Кокинов, който очевидно не е в час за това, което се случва зад кулисите, и той млъква.

Октай услужливо е вече „оправен” като „хулиган”, иначе легендиран като „народен герой – патриот”. И всичко върви по предварителния сценарий – идиотско безпомощно НСО, умишлено НЕзастрелване, „задълбочена” работа с психолозите, след което прислужливите медии облъчват цялото общество с внушения, че Октай бил патриот, действал „с държавен приоритет”, изкаран като жертва, че е бит и още куп сълзи и мелодраматични сополи.

На този фон първосигналната омраза към Доган и ДПС е отприщена за пореден път, докато точно зад нейния гръб „баш” „патриотите” -управляващите предават интересите на България. Класическо мероприятие на службите! По учебник.

АФЕРА в прав текст го написа първа.

По-късно водещият офицер на Доган полк. Марин Маринов го каза директно – че турските служби стоят зад покушението, а Октай е подбран изключително професионално.

Журналистката Елена Йончева също НЕ влезе в хора на „правилно” спуснатата конюктура в медиите и категорично нарече покушението опит за политическо убийство и каза, че зад Октай Енимехмедов стои поръчител.

Октай Енимехмедов е „вип” арестант, с който вече се договорят, както съобщи АФЕРА и всичко е под пълен контрол.

Под контрол ли?

Някой предава и продава българските национални интереси зад гърба ни. И Доган знае не само името му, но и точно защо „нашият герой – спасител” го прави.

Дали след след насоченото дуло срещу челото му, Доган ще каже конкретната жестока истина – изборът е негов.

Той вече ни предупреди за това, което е написано и в историята, от която „нашият герой-спасител” няма хабер:

„Недалновидна е политиката не само на балканските, но и на останалите европейски сили, за които османската заплаха е далечно бъдеще. Когато обаче те разбират опасността, се оказва, че не им е по силите да се справят с укрепналата османска държава, здраво стъпила на европейския континент.”

Afera.bg