Казвания и опровержения
А ако това важи за министъра, то същото няма как да не се отнася и до премиера – все пак на широките му плещи тегне самочувствието на цяла една нация – и би било безсъвестно и безотговорно от негова страна да помрачи лекотата на битието българско с негативни изказвания и мрачни прогнози.
В името на тази благородна цел: да се поддържа националния тонус на висотата на народните очаквания, сигурно е позволено и да се послъгва сегиз-тогиз. В страна, в която логичното мислене трудно стига до третото изречение, а забравата върви по петите на днешния ден, благородната лъжа е позволена, препоръчителна и ползотворна стратегия – най-малкото защото върху нея се крепи народната любов.
Лъженето в политиката обаче има един коварен недостатък – увлича. Като мине една лъжа, почваш да си мислиш, че и с всички останали ще е така. Забравяш се и тръгваш по нанадолнището, а то внезапно се оказва хлъзгав улей. И дори и да си виртуозен слаломист, рано или късно рухваш някъде там. Спъваш се в костите на някой скъп политически покойник, гътнал се вследствие сърфирането по собствените си лъжи.
Истина е, че сегашното българско правителство патентова ноу-хау за справяне с последствията от прекалената лъжливост. Формулата, накратко и грубо казано, е следната: изтъпанваш се по възможно най-публичния начин и без всякакви притеснения заявяваш, че изобщо не лъжеш и никога не си лъгал, ами просто тогава си мислел така, а сега мислиш иначе – и че върховно право, а и задължение на всеки министър-председател е да си менява мненията в зависимост от ситуацията.
Мислил си примерно, че трябва да го дигаме ДДС-то. После си решил (убедили са те експерти), че не трябва. Толкоз.
Респективно: мислел си, че благодарение на финансовата ти мъдрост и опит страната ни е отличник – и дверите на еврозоната се разтварят широко пред нас. Оказало се обаче, че не е, и че дверите са залостени. Ама не заради мисленето, ами заради тройната коалиция, която успяла да чопне още няколко милиарда, които ти в залисията си на отговорен държавен мъж не си успял да забележиш. Толкоз.
Това ноу-хау помага, но не винаги. В случая не става дума за старите български поговорки, визиращи разни лъжливи овчарчета и стомни за вода. Става дума за мащабни изхвърляния и незабавни опровержения. Какви? Български, разбира се. Изхвърлянията. Опроверженията не са.
Например: “В момента ние сме най-добре от Европейския съюз.” Кой? Бойко Борисов, разбира се. Как по-точно сме най-добре? Ето как:
Според проучване на Световния икономически форум, България е на последно място по конкурентност на икономиката в целия ЕС. И не само. Сме след Албания. И след Македония.
Според Европейската комисия страната ни не отговаря на нито един от четирите критерия за приемането на единната валута. На нито един. През 2008 – въпреки огромните безобразия на тройната коалиция, е отговаряла все пак на два.
Според данните на Евростат за промените на БВП в икономиките от ЕС, България регистрира втория най-голям спад в икономическия растеж. Свиване с четири процента. По-зле от Румъния. По-зле и от Гърция.
Какво се прави след опровержения от подобен порядък, дадени само в рамките на три дни? Ами дава се ход на следващото правителствено ноу-хау. С широка и простодушна усмивка премиерът обяснява, че той всъщност бил шегаджия. Пускал чат-пат такива лафове на тъй наречените “наблюдатели”, та да им гледа сетне сеира.
Дребната подробност е, че по нашите земи сеирджии дал Бог.
Сеирджилъци също. Всичко останало е кът.
Едвин Сугарев
www.svobodata.com