И щом ББ няма да е премиер, нека видим кого Доган ще посочи за премиер
Добре де, Бойко взима властта през лятото и на есен прави правителство. Кой ще стане премиер, кой вице, кой министър на енергетиката. Мен ето това ме интересува. Защото няма да има превес, какъвто очаква. И ето какво ражда моето въображение – ББ няма да е премиер, защото това е самоубийствен атентат. ББ дотам схваща процесите, щом стане въпрос за политическо оцеляване. И щом няма да е премиер, нека видим кого Доган ще посочи за премиер, защото от днешната перспектива – ДПС ще е втора политическа сила на есен, БСП – трета, а Бареков – четвърта.
Като последните две може и да сменят местата си, ако Станишев и Моника още веднъж посетят сараите /ма, как не ги е срам да просят власт – жертваха Орешарски и цяла една партия, за да се уреждат в лично качество, баси и предателите!/. Защото Бареков започва да израства с всеки изминат ден, поне на мен така ми се вижда, и нищо чудно тъкмо той да оглави едно коалиционно правителство.
Някога бях репортер в МС и тогава кабинетът на Димитър Попов беше коалиционен. Страшно беше. Не можеха да постигнат консенсус по нито един важен въпрос, освен по основния – да сложат в краката на новите ни западно-политически партньори държавата България. Просъществува точно година и 1 месец. Колкото шоково да вдигне цените и да се провикне: „За Бога, братя, не купувайте!“ Под диктовката на Лешек Балцерович.
Финансов министър бе Костов – вдигна основната лихва от 6% на 35%. Помня че ден по късно баща ми ни събра в кухнята, стискаше вестник Демокрация с моята дописка за лихвите на първа страница с пренос вътре, и го шибаше в кухненската маса. Докато ни обясни че остатъкът от кредита за семейния апартамент става 26 000 лева. Цена 1 път и половина над тази, за която го бяхме купили. И поиска всички да теглим кредит и бързо да се освободим от този внезапен нов дълг. Колкото и да го убеждавах, че нищо такова не трябва да правим, а да изчакаме да го стопят инфлацията и едни бъдещи финансови процеси, за които още тогава заподозрях, – не и не. Теглих 4000 лева от ВС касата на Демокрация, брат ми и той, майка ми. Татко събра от родата останалото и плати апартамента.
След 7 месеца Иван Пушкаров изгони баща ми от Министерството на икономиката, а Иван Костов ми обясни, че татко бил комунист и затова трябвало да го разкарат. Всъщност, трябаше им Военно-промишления комплекс, а татко контролираше специалното производство по онова време. Синята метла тогава унищожи много ценни хора.
Но какво да очакваме от едно коалиционно правителство на есен. А аз колкото повече мисля, толкова повече ми се иска да остане 12 юни завинаги. Казват, че бивши концлагеристи само при мисълта за връщане в лагер, получавали инфаркти. Аз няма да получа инфаркт, но гледам от дълго време как ни въртят в центрофугата на едни нечисти мераци за власт, омотани в усмирителната риза на тъй лелеяната свобода.
Само дето сме с 24 години по-стари. И повечето от нас – доста по-бедни и маргинализирани. Държавата ни – като опоскана от марокански скакалци. И тая жълтеникава мъгла на развалата оформя няколко тъмни силуета, които би трябвало да ни изведат на прав път. Но като ги гледам как отсега са се засилили по нанадолнището с тоя Вашингтон, покрай каруцата с обърнатия кон, всъщност те не водят парада, а искат пак да се протегнем изборно, да ги гепцаме за кирливите ризки и да ги турим тържествено напреде си.
И да платим още 20 милиона лева.
Боже, колко ми трябват тия 20 милиона, ако знаете…
Нора Стоичкова