И Касим взел-дал за ДПС
Пък и бунтът на Касим Дал беше епистоларен, сиреч виртуален и се свеждаше до възклицанието “Ех, че ти го рекох!”. Нищо, че медиите кръстиха словоизлиянието му “Кърваво писмо”, а наблюдателите се разкрещяха: “Въздухът трепери”. Оказа се, че треперенето си е останало изцяло и само за Дал.
А причината за това е проста – и този бунт беше привнесен отвън и провокиран не от някакви вътрешнопартийни проблеми, а от неудържимото желание на управляващата партия ГЕРБ да стимулира някакви видими и по-скоро желани от нея процеси в ДПС. В случая на Бойко Борисов много му се щеше да се закичи с бленуваната от не един лидер във властта смяна по върховете на движението или поне с някакво негово разцепление.
Ако премиерът си бе направил труда да проучи опита на предшествениците си или поне бе наблюдавал по-отблизо политическата сцена, едва ли щеше да се впусне в такава авантюра. Един от малкото провали на организационно ниво, които претърпя Иван Костов като министър-председател, бе именно опита да създаде заместител на ДПС и Доган чрез Гюнер Тахир и НДПС. И дори си направи труда да отиде до Турция при изселниците и да им се извини за възродителния процес. И тогава словата бяха кървави, и тогава въздухът трепереше. Обаче полза – никаква!
Нищо по-различно не се случва и сега. И не помогна нито борческата биография на Дал, нито трепетното очакване на властимащите, нито дори Ердоган. И дори точно обратното. Защото ДПС не е БСП, нито СДС, в които бунтовете и стихиите са начин на живот и функциониране, нито дори ГЕРБ, макар най-много да прилича на последната. ДПС е частна корпоративна структура, в която масите не могат да сменят директора, а само да му се възхищават и подчиняват. А който не е съгласен с това положение, отива да си търси работа другаде. Дори, ако до този момент са били кадровици на фирмата. Така че Касим вече е взел-дал за ДПС и краят му е ясен.
Колкото до премиера Борисов, за него кадровите провали са ежедневие, така че един повече или един по-малко изобщо няма да му се отрази.
Ива Николова