И защо да не ви подкрепи ДПС…
„Утре правим правителство или връщаме мандата, моля ДПС да не го подкрепят.“ Молбата отправя лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, след като президентът му връчва мандата за съставяне на правителство. Повтаря молбата, акцентира. Мотивът – „за да няма спекулации“. Какви биха могли да бъдат спекулациите? Хората ще си кажат – ето, ДПС, Доган, Пеевски подкрепят кабинета, а Борисов разправя, че нямал нищо общо с тях.
Сега да си представим, че лидерът беше казал: „Не приемам подкрепата на ДПС поради следните причини…“ – и да беше посочил конкретно и детайлно защо отхвърля политическата сила на Ахмед Доган като подкрепяща го партия в парламента. Или да беше казал „Приемам подкрепата при следните условия“ – което по съдържание е същото, защото трябва да разкрие причините. Лидерът не може да каже друго, освен да моли ДПС да не го подкрепя.
Фактът че Борисов не моли за нищо друго – само да не го подкрепят, издава страх от разбулване на причини и разваляне на отношенията с ДПС – един ден те може да потрябват – когато дойде ред да се избира президент например (да, не съм забравила, че Борисов отрече такива желания). Публичното дистанциране трябва да скрие реалностите на отношенията
А какви са реалностите говори преди всичко отказът на Борисов да изрази мнение за Пеевски, докато приветстваше година и половина протестите срещу кабинета „Орешарски“. Трябва да скрие и съвпадащите позиции на Владислав Горанов и Йордан Цонев (ГЕРБ и ДПС) на онази прословута среща на 28 юни в БНБ и 29 юни при президента, на които и двамата, представляващи ГЕРБ и ДПС, са били за затваряне на банките (т.нар. „банкова ваканция“ и нейната цел)!(Миналата седмица за почти два дни ГЕРБ и ДПС отново имаха съвпадаща позиция, така да променят закона, че да задължат БНБ да оздравява КТБ след обявяването й с отрицателен капитал, но накрая Борисов все пак се намеси и поправката беше оттеглена).
Борисов дължи отговор на въпроса „защо“. Доколкото Горанов е изразявал позиция като пратеник на партията ГЕРБ на срещата в края на юни, а не като частен експерт, партийният водач дължи отговор кой е инструктирал пратеника. Днес – при връчването на мандата, председателят на ГЕРБ трябва да е много признателен на журналистите, че докато го молеха да коментира драматичните си терзания около съставянето на кабинета и една снимка на Горанов и Пеевски (отпреди 4 години), пропуснаха въпросите дали би подкрепил и ако не – защо, разсекретяване на стенограмата с участието на Горанов – бъдещия финансов министър – от срещата при президента (преди 4 месеца)…
Втория факт, от който се пази Борисов и също трябва да е признателен, че не го питат за коментар, е легендарното му признание от 7 февруари 2014, в интервюто му за „Медиапул“: „Доган пръв разбра, че който има контрол над съдебната власт и има медийна империя може да управлява макар и да е трета политическа сила.“ На фона на горното убеждение на Борисов (придружено с министерския пост на Горанов), вече се питам: колко са оптимистите, които вярват, че Борисов и Цветанов ще се борят и отстояват безстрашно и принципно истинска съдебна реформа?
Ами ако признатата от лидера медийна империя – в комбинация с влиянието в съдебната власт – се обърне (отново) и срещу него, лидера – „какво правим тогава“! Всеки път като видя как ескалира в медийната империя истерията срещу служебния и евентуално бъдещ правосъден министър Христо Иванов, питам се вече дали той не е подкрепен само за да бъде използван пред Брюксел за алиби, та белким посмекчат задаващия се критичен доклад.
От тези болезнени въпроси се пази Борисов, когато моли ДПС да не го подкрепя публично – те водят естествено и логично към разчопляне на „модела Кой“, а лидерът явно не иска – както и досега не искаше, и упорито и стоически удържа да не изрази свое мнение за модела. Той може би си въобразява, че държавата и обществото могат да се движат напред, като се замаже истината за жестоката олигархична война, водена с участието на някои институции, и водеща вместо до върховенство на закона до опит през ликвидирането на една банка да не се стигне до осветяване на отговорностите и причините за това. Създадена криминално-политически, банката е унищожена пак криминално-политически – по закона на мафията – този е образът на днешната ни „държава“, който искат да прикрият.
А Реформаторите – дали от политическо бездарие или от жажда за власт, за момента се оказват безсилни да гарантират осветяването на тази война, каквито бяха надеждите на поддръжниците им. Затова на ход е гражданският натиск – придвижването напред без проясняване и понасяне на отговорност означава легализиране на олигархичния модел и превръщането му от „модела Кой“ в „модела ТЕ“! За демокрацията няма по-опасно от това да бъдем зомбирани и заслепени за мотивите, които движат тъй наречените лидери.
Петя Владимирова
www.dnevnik.bg