« Върни се назад Публикувано на 19.04.2014 / 12:38

И ДОКОГА ТАКА ЩЕ ЛЕЖИМ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРИТЕ С ПОШЛИТЕ КРИМКИ И ЩЕ ЧАКАМЕ СПАСИТЕЛЯ?

 

Мисля си за наближаващите евро избори, чета листите с кандидатите за слава и се чудя как ще ми защитават интереса хора, които не съм сигурна имат ли изобщо някаква друга самостоятелна мисъл, освен тази да посещават редовно тоалетната чиния. Например – националния интерес за сигурност на доставките на газ от Русия, защото обратното означава нова икономическа депресия. Докога? Чудя се дали поне едно от партийните назначения в евролистите е преживяло 1990 г., Лукановата зима, когато спряха нефтените доставки, нямаше дизел, бензин и градски транспорт.

Живеех в Красна поляна и ходех пеш целия януари до работното си място на Раковски 134. И обратно. А в магазините – щандовете празни. После – купонната система, когато пенсионерите се редяха за кисело мляко от 4 сутринта. Тия еврокелеши, дали помнят откъде тръгнахме изобщо.

И ако не помнят миналото ни, как ще им повярваме, че ще оправят настоящето ни. За бъдещето изобщо не става въпрос – това не е по силите на всеки. Та, как да им повярваме, че за доброто на всички ни са се запътили с дедовите си цървули по Европата, освен за ония 7000 евро заплата.

Около 13 500 лева на месец, ако не броим кьоравата софра на представителните, бюджетите за съветници, офиси и ивенти. Безплатните самолетни билети всеки петък Брюксел – София, а понеделник – обратно. Изобщо с всички екстри един евродепутат струва между 30 – 45 000 евро на месец – включително и на нас българските данъкоплатци. Защо изобщо трябва да гласуваме, за да уредим живота на поредната еврокифла – любовница на някой богат мъж, който благодарен за ласките я чисти елегантно от леглото си, за да освободи място за следващата парцалеса?

За евро кифлите от мъжки пол дори и зъб няма да обеля – благодарение на тях истинските мъже в България са маргинализирани и отчаяни, натикани в ъгъла.

Защото вилнеещата педерастия и наркомания е причина за всички беди в България. Да си педал днес е като да имаш билет за най-високите етажи на обществото и властта. До най-високите клони с най-узрелите смокини в маймунският ни свят. До по-лъскавите мадами, ако и да не знаеш какво да ги правиш в леглото, извън обществената вакханалия, мизерно наречена Политика. Имам за пример една моя позната, която си има мъжка държанка за пред обществото – иначе не я приемали сериозно в обществото и „не искали да си играят с нея“. Да си играят на власт, пари, содомия и други екстри на днешното ни ужасяващо битие. Всъщност тя си е една самотна и нещастна лесбийка, която се отрупва с безсмислен труд, за да не му мисли много-много. Защото битието на хомосексуалиста по същество е еманация на мизерията, в която те потапя духовната безпътица на дълбоко объркано в сексуалните си представи и социални роли човекоподобни. Което за власт и пари продава майка си и баща си, а децата си доброволно натиква в същата помийна яма. Дори и тия човешки креатури имат съзнание и памет за униженията и боя, който са изяли по пътя на тяхното пречупване и свеждането им до доброволни евнуси в харема на политическите ни инженери.

А за нас, обикновените грешници – жени и мъже, какъв свят остава зад тая арена? И докога ще търпим тоя тъп филм на ужасите!

Не, нямам пред вид да избием 1/3, а другите да пратим да строят Белене и Южен поток. Образно казано – да ги пратим в киреча, където им е мястото – ако питате по-буйните фейсбукъри. Не, нов преврат не ни е нужен. Нужна е обаче промяна в курса. Техният път не е моят. Не и вашият. Те и техните мръсни танци вече не са тренд, а история. И, че за коренна промяна са нужни мъже в разцвета на силите си, да поведат четата. Не знам дали и колко от тая рядка порода са налице след 20 години „демократизация“. Но когато няма мъже, и жените можем да поемем кръста, убедила съм се лично.

Въпросът е дали мъжете българи са склонни да следват жената в пещерата с лъва? Защото у нас мъжете обикновено виждат в тая ситуация опит за кастрация. И предпочитат да псуват юнашки по кръчмите и заливат със словесна помия всяка жена посегнала към байрака, гаче ли се е засилила с готварския нож баш към техния сиренясал дюкян…не знам дали схващате посланието, мили български мъже, но или се надигайте или свиквайте с подмятанията за вашата мъжественост.

Трети път – няма. Освободители от собствената ни тъпотия, мързел и безпаметност – няма. Защото никой на никого не помага в човешкото общество ей тъй на. Всяко човешко действие е пропито с корист и един Великден не променя същността ни задълго и необратимо. В православната вяра индулгенции не съществуват и всеки сам върви с кръста си към своята собствена Голгота. Но има нещо, което можем да направим заедно, въпреки изначалната себичност на човешката мисъл, въпреки изначалната мизерност на човешка природа. Ние сме в състояние да променим обстоятелствата в нашия живот. Абсолютно и безусловно! Просто този път трябва да изберем себе си и децата си, семействата си и на прицел да е статуквото.

Помислете само – всички партии ще похарчат милионите от нашите пари, за да видят на кого е най-голям, не за да променят живота ни към по-добро. И на есен пак се канят да пръснат милиони, за да преразпределят баницата помежду си. А Ние, Народът, суверенът по Конституция, не сме в списъка на поканените на тайната им вечеря. Дори waiting list не сме. И това е направо изчекнато. НЕТЪРПИМО! Все едно на софрата да е поканен само Юда, а в ролята на Христос да се е преоблякъл някой заслужил агент на американското разузнаване. Докато Ние, Народът, барабар със светиите си и грешниците си само плащаме чуждата сметка.

Потънали в бездуховност и мизерия, очаквайки Спасителя…

И докога така ще лежим пред телевизорите с пошлите кримки и ще чакаме Спасителя?

Колко живота ни останаха за губене, че да продължаваме да пилеем дните си полегнали, защото ни мързи дори да седнем, камо ли да се надигнем и да изхвърлим телевизорите през прозореца. Пък да излезем навън и да вземем живота си обратно в ръцете си.

 

Нора Стоичкова

«