Историята се повтаря, но като трагедия или фарс
Месец май носи особена символика в българската политическа история.
В историята на Третата Българска държава той е свързан със сгромолясването на един тираничен режим и откриване пътя на мирното съзидание и общонародно сътрудничество. Преди 110 години съдбата е била по-благосклонна към Родината ни, защото е съдействала да се родят, отгледат и съхранят забележителни по своите достойнства и доблест личности.
Когато след няколко несполучливи опита за съставяне на правителство след приемане оставката на Стефан Стамболов, Н.Ц.В. Фердинанд I възлага на д-р Константин Стоилов да го оглави, Той е поздравен за своя избор с 12 000 телеграми от цялата страна, а 50-членна депутация от софийски граждани се явява в двореца, за да изкаже доверието, което гражданството има към новия министър-председател.
Иван Вазов пише на д-р К. Стоилов: "Поздравявам Ви с великата мисия, възложена Вам от Н.Ц.В., чийто избор отговаря на интимните желания и предвиждания на всеки български родолюбец, както и с щастливото формиране на кабинет, който блести с имена на високо даровити и опитни политически мъже и се радва вече на всеобщо доверие и уважение."
След 35 години Ив. Пеев-Плачков, министър на народното просвещение в няколко правителства, разсъждава: "Наистина само Стоилов със своя благ и чистосърдечен характер, със своя горещ и постоянно буден патриотизъм, просветено схващане интересите на отечеството, примерно търпение при постигане на гонимата цел, пълно отсъствие на страсти, тъй гибелни при служене на отечеството и строга справедливост можеше в онова време да запази държавния кораб от бури и сътресения, които не са редки в историята след сгромолясването на един потиснически и дълготраен режим. Само Стоилов със своя политически такт и съобразителност можа да запази реда и да възстанови нормалния конституционен живот без сътресения."
Димитър Благоев пише: "Падането на осемгодишната тирания се посрещна от целия измъчен български народ с неописуема радост. Радостта ни беше толкова голяма, щото избавлението ни от падналия режим се нарече второ освобождение. Денят 18 май се посрещна с грамадни надежди от целия народ за едно по-добро, по-свободно и по-законно бъдеще."
Първото обръщение на д-р Константин Стоилов към своите сънародници гласи: "Най-добрият начин за изграждане на доверие към настоящото правителство е бързото повръщане на спокойствието на духовете… Това е най-ясното доказателство, което можем да дадем, че българският народ е способен да ръководи участта на отечеството си … моля гражданите да се повърнат към мирните си занятия и с това да съдействат на правителството в изпълнение на трудните му задачи."
А в последвалото Окръжно 5923 се казва: "Правителството ще се придържа най-строго със законите на страната и на първо място с конституцията, и такова придържане то изисква и от подведомствените си чиновници… Точно, честно и добросъвестно изпълнение на длъжностите, безпристрастие към всички граждани и справедливост във всички мероприятия. То настоява за строго преследване на всички лица, които са направили за свой занаят размирничеството."
Едновременно със започването на държавническата дейност, в която свързва в едно идеята за свобода с идеята за законност и порядък, д-р Константин Стоилов се грижи да си осигури една широка обществена поддръжка. Застанал начело на управлението като олицетворител на цялото опозиционно течение, прогласил принципа "свобода и законност", той не иска да се облегне на никоя от старите партии, а на една нова сила, "която като сплоти и съедини всички частни и самостоятелни сили в отечеството да спомогне на правителството да изведе страната от хаоса, като въдвори законност, премахне злоупотребленията и да избави отечеството от политическото и финансово банкрутство."
На 3 юни 1894г. около 300 софийски граждани, принадлежащи на разни партии, се събират да обсъдят въпроса за сливането на старите партии в нова. Новата партия е наречена народна.
И в/к "Свободно слово" пише на следния ден: "Днес се извърши едно велико събитие, доброволно и чистосърдечно сливане на досегашните и неотдавна враждебни една на друга Цанкова, Каравелова и Радославова партии."
Стоилов не е могъл да предполага, че сливането на всички, споменати в решението на софийските граждани, партии в една партия ще бъде трайно, ала той бил уверен, че това решение все пак ще му даде възможност да създаде по-нататък една нова обществена сила. Решението на софийските граждани внесло в страната успокоение и не дало възможност, във време на изборите за ново законодателно събрание да се проявят дребните партизански съревнования.
"И наистина Стоилов успял да привърже към себе си видните хора почти от всички партии, той се постави с тях в преки лични връзки в обиколките си из страната по време на изборите и ги задържа като предани привърженици до края на живота си. Важното в случая е да се отбележи, че той не диреше връзка с разни службогонци, а си спечели симпатиите и поддръжката на хора самостойни, които не ламтят за служба, но които имаха силно влияние в средата където живееха. Още в първата сесия на Народното събрание от Стоилов се отделиха Радославов и Тончев с приятелите си, ала Стоилов имаше вече зад себе си една силна партия, която го подкрепяше да управлява с голям успех от 19 май 1894г. до 19 януари 1899г. В тази партия влязоха всички бивши консерватори, всички бивши съединисти от Източна Румелия, повечето от привържениците на Цанкова и доста голям брой от привържениците на Стамболова и на Радославова. Въпреки всички твърдения, че това било "сбирщина", която скоро ще се разпадне, народната партия и досега заема видно място в страната."
Никола Ников