Историята на безстрашните копелета
Първата загуба била на личния страх от Бога – да си поживея добре и както си знам Тук и Сега, а после Там, Горе, като алиби на безстрашието ще пробутам комунистите и 9 септември. Следващият преодолян страх бил от общественото мнение – майната им какво говорят за мен, аз да си гледам живота и да гледам как да го оправя. Накрая безстрашието победило и страха от историята – голяма работа какви истории ще се разказват и ще ми приписват след време.
Ако успея да подредя добре не само моя, но и живота на децата и внуците – те все някак ще успеят да преглътнат дори най-големите семейни мръсотии, защото ще бъдат същите безстрашни копелета. Този начин на мислене и изобщо на съществуване бил достигнал до най-високи правителствени нива, но се споделял напълно и от най-изпадналите неправителствени утайки. От първия до последния етаж на обществената йерархия всеки си оправял живота, без да подбира средствата, защото целта ги оправдала и правела хората безстрашни.
След достатъчно време и за да бъде разбирано от следващите поколения, днешното време може би ще заслужава подобен предговор в учебниците по история. Тях обаче не знаем кой ще ги пише – може пак да са някои безстрашни копелета, но може и да са други копелета с нови страхове. В краткосрочна перспектива почти всичко можем да предвидим и да му се нагодим, толкова частни животи можем да оправим, сръчни сме бързо да подсигурим фамилията чак до девето коляно. Няма обаче как да прогнозираме какви дни се очакват след някое друго десетилетие – дали пак ще грее евроатлантическо слънце, или са възможни превалявания и прегърмявания. Дали няма да се наложи да се връщат парите, дали работата ще си е струвала парите, дали въобще ще е имало смисъл от досегашния модел на Оправяне на живота, след като животът ще се е променил до неузнаваемост.
Би трябвало поне те да го знаят. Поне с тези рискове би трябвало да са наясно всички безстрашни копелета, които имат претенцията да разказват историята ни такава, каквато никога не сме предполагали, че е била. Без и малкото герои, защото малките народи са прекалено смотани да имат даже два килограма герои. Но за сметка на това с неприлично много мулти-култи хармония, с човешки хуманизъм със задна дата и с толерантност, надхвърляща границите на приемливия идиотизъм и допустимата фалшификация. Няма значение дали тази история се е случвала, или е подправена. Средствата нямат значение, значение има целта.
Проклетата цел е да се поуспокоим, когато говорим за Левски или Симеон Нетолкова Велики. После постепенно да се превърнем в толерантни европейски граждани, чийто висш идеал оправдава използването дори на нечестни исторически средства.
Копелета, вие действително сте безстрашни, но безстрашието ви води единствено до самоубийствена глупост. В момента вие разказвате история – ако онова, което вършите, въобще може да се нарече така. Но както и да бъде наречено, предполага се, че поназнайвате едно-друго как са ставали нещата. Как в историята са се случвали неща, които никой не е очаквал, нито е предполагал, че могат да се случат. Как едно и също поведение в рамките не на години, а само на месеци може да получи различни оценки от актуалната конюнктура – как от върха на благоразумието и моментната политкоректност може да се падне ниско и низко.
Днес е благоразумно и политкоректно да си добре с турците, утре – с германците, вдругиден – с руснаците, през уикенда – с американците. После обаче идва нова седмица и като се обърнеш назад, може да се получи не просто неудобно.
Не се ли притеснявате леко, копелета безстрашни, от тази нова седмица. Признавам си, че на ваше място редовно бих пълнил гащите заради непредсказуемостта на деня, в който ще се задават въпроси от типа – ти защо беше толерантен, а не беше честен, което на всичкото отгоре е и по-лесно. Не можете да изключите во веки веков от бъдещето подобен вариант. И това не е заплаха – това се нарича живот. Има дори и измислено клише – кръговрата на живота. Можем да се правим, че историята е била друга, но това не е застраховка, че тя няма да се повтори по оригиналната рецепта. Днес пишеш история без кланета и без достойнство, но с толерастия – утре ще отговаряш пред историята, а за теб ще се носят мръсни истории. Например как си взел едни пари от едни фондации, които вече ще са си обрали крушите – защото е трябвало да се живее за скапания миг, трябвало е да се преживява някак, трябвало е да си оправиш живота на каквато и да е цена.
Следващата или по-следващата седмица може да ви чака точно това и е най-нормално да го допускате, ако имате най-обща историческа култура. Днес искате лустрация за онези, които са работили за службите на една вече отречена, но все пак собствена държава. Кой знае, утре може да бъде поискана и за вас лустрация, защото работите за службите на чужди държави, колкото и да се правите, че не го разбирате. И мен ако питате – това ще е най-малкото, което заслужавате да получите.
Калин Руменов
В. Новинар