« Върни се назад Публикувано на 26.02.2020 / 19:16

ИСТИНАТА ЗА ПАСКВИЛА „ДОКЛАД НА НСС“! ЗА СВЕДЕНИЕ НА ГРОТЕСКАТА ЦВЕТАНКА Р. И „АНГЕЛА НЕБЕСЕН“ ПЕТЪР СТОЯНОВ!

ИСТИНАТА ЗА ПАСКВИЛА „ДОКЛАД НА НСС“! ЗА СВЕДЕНИЕ НА ГРОТЕСКАТА ЦВЕТАНКА Р. И „АНГЕЛА НЕБЕСЕН“ ПЕТЪР СТОЯНОВ!По bTV при Цветанка Ризова, която за пореден път показа абсолютната си нефелност като „журналист“, се появи бившият президент Петър Стоянов да се обяснява за куфарчето на Стив Ханке.

Петър Стоянов заусуква как никога нямало да набута Иван Костов, щото заедно вкарвали държавата в НАТО и ЕС, нямал точен спомен какво станало с копираните документи, дадени му от Стив Ханке, имало там две три американски компании, дето се оплаквали, ама той, даже и не бил казал „Иване, кажи си“, ами „Иване, те ще те разберат“. И Цветанка гротескно подскача „ах, ето я истината“.

Петър Стоянов на няколко пъти употреби името на Богомил Бонев, а вечно неинформираната, възклицаваща Цветанка Ризова за пореден път илюстрира пълната си невчасовост, пищейки – „ама кои други имена имаше в доклада“, като че ли сега чува за него.

Петър Стоянов мълча, мълча, пък рече, че нямало да каже, нищо, че минути преди това обясняваше как доклада на НСС бил публикуван още тогава от в. Дума.

Позорната тъпня, наречена интервю, доведе до пълно падение въпросната Цветанка Ризова, която пак изпищя – ама то Атанас Атанасов ли го е подписвал доклада, аууу, ама аз ще го поканя…

Цветанката Ризова обаче не обели и лаф да покани Богомил Бонев, който бе манипулативно „елегантно“ оплют от Петър Стоянов.

И понеже паметта на българите очевидно е в кома, а младите хабер нямат от тия „демократични“ смешници, АФЕРА публикува истината за въпросния ПАСКВИЛ, НАРЕЧЕН ДОКЛАД, ПИСАН ПО ПОРЪЧКА НА ИВАН КОСТОВ:

Откъс от книгата на Веселина Томова „Този живот е за смелите“:

„…На финалния телевизионен предизборен диспут между петимата кандидат-президенти в НДК, Петър Стоянов патетично извади от ръкава не гълъб, а секретен доклад на НСС от 1999 година. В доклада бе заклеймен и Богомил Бонев, посочен като заинтересован за прокарването на определени интереси на фирми, групировки и икономически субекти.

Първата контра реакцията на Бонев бе, че: „Докладът е написан без нито едно доказателство и позоваване на конкретен факт. Той беше поръчан да бъде написан така, защото тогавашният министър на вътрешните работи беше неудобен на президента и на министър-председателя.

По онова време Костов „не си казваше“ защо бе освободил най-знаковите си министри, а Богомил Бонев беше истинска заплаха в кандидат-президентската битка. С демонстративното вадене на този „секретен“ доклад и начина, по който го направи, Петър Стоянов си отряза сам главата и загуби изборите, отваряйки пътя на Георги Първанов за втори мандат. Бонев заведе дело за уронване престижа на името му, директно обвинявайки ген. Атанас Атанасов, че заради доклада, изфабрикуван от НСС, не е могъл да спечели президентските избори.

Докладите са два. Единият е плод на НСС, а другият – творение на бопаджиите. Писани са през есента на 1999 година от верни пажове на ген. Атанас Атанасов по поръчка на Иван Костов.

Кои са списователите? Всичките до един – от кръга на Иван Драшков, включително и Цветлин Йовчев. Делото, което завежда Богомил Бонев е претупано с реверанса на съдия Пенгезов, който през 2004 година е шеф на Военния апелативен съд в София и по онова време не крие симпатиите си към Костов. Иван Драшков е временно изпълняващ на НСС.

Прокуратурта поисква от съда с определение да бъде категорично оповестен отговора имало ли е разработка срещу Богомил Бонев и докладът на някакви оперативни данни ли се базира, или е абсолютно съчинена измислица. Иван Драшков като вр.и.д. на НСС написва официален отговор, че не е имало разработка срещу Богомил Бонев и е нямало никакви оперативни данни за написаните твърдения в доклада. Всички служители, писали доклада, написват саморъчни обяснения, от които става ясно, че Атанас Атанасов им е носил хартийки с написани измислици и ги е карал да ги преписват. Същото потвърждават и при разпитите.

Когато обаче на делото се дава в ход, в съдебната зала тези ченгета, иначе и до днес изскачащи по върховете на властта и посочвани ни като грандиозни „спецове“, се отмятат от дадените вече показания.

Делото е срамно като лъснал задник на висш контраразузнавач в служебния му автомобил, докато го перка шофьора му отзад – всички знаят каква е истината, дори най-големият шеф на службата го е гнус като ползва колата, всички шушукат, даже някои са успели и да фотографират, но когато дойде време да говорят и да потвърдят истината, са „самураи“ от нискокласна кримка, в която да мълчат като шушумиги и да лъжат, е начина им да оцеляват, да мърсуват, е прийома им да се издигат в кариерата, да съсипват всеки, който им е посочен, е хватката им да продадат евтините си душички.

Така Атанасов бе оправдан по заведеното дело от Бонев за престъпление по служба.

Калта под ноктите на спецслужбите обаче остана.

Докладът е изготвен през 1999 година от тогавашната НСС – от група служители в състав: Иван Драшков, Цветлин Йовчев, Веселин
Марков, Владимир Писанчев, Сергей Стаматов и Теменужка Конова.

Докладът поръчан от Иван Костов е компилация от слухове и непроверена „оперативна“ информация, целяща да обоснове последващите действия на поръчителя Костов за отстраняване на неудобни министри, включително министъра на вътрешните работи Богомил Бонев.

Осем месеца по-късно отново същите тези служители участват в нова поръчка. Бях получила на пощата в сайта си от очевидец, какво точно се е случило:

„На 17 август 2000 г., непосредствено след подписването на указа за назначаване на Славчо Босилков за главен секретар на МВР, последният извиква Иван Драшков в кабинета си и му разпорежда до края на работния ден да са подготвени заповеди за изгонване от Република България на Михаил Чорни и Денис Ершов. Както по-късно разказва Драшков пред близки служители, в онзи момент той дори не е знаел кой е Денис Ершов. А това единствено означава, че в НСС не е имало никаква оперативна информация за Ершов, тъй като Драшков е зам-директор по оперативната дейност. Естествено изгонват се още няколко руски граждани, за които в НСС има оперативна информация и по които се е работило. По този начин целта е да се внуши достоверност на изфабрикуваните мотиви.

Отново групата на Иван Драшков и Цветлин Йовчев се заема с писателската задача да „оформи“ мотивите за предложението за изгонване на поръчаните бизнесмени Чьорни и Денис Ершов. Драшков подписва съответните предложения и заповеди и ги разпращат за изпълнение.

Впоследствие ще се окаже, че Иван Драшков изобщо няма тези права, тъй като единствено упълномощен е директорът на НСС Атанас Атанасов, който обаче по това време е в отпуск на море в Созопол. Това налага, по-късно след спешното завръщане на Атанасов, да се изготвят нови документи и Цветлин Йовчев организира подмяната при адресатите на подписаните от Иван Драшков невалидни документи.

За какво се прави всичко това? И какво се случва впоследствие, което остава скрито от обществеността?

В кабинета си Атанас Атанасов провежда две лични срещи с Владимир Грашнов. И двата пъти срещите са след работно време и
Грашнов е доведен от доверените на Атанасов – Иван Драшков – зам. директор на НСС и Николай Начев – началник направление
„Икономическа и вътрешна сигурност“ в НСС. На тези срещи Атанасов е предложил на Грашнов да продаде „Мобилтел“ за 20 милиона долара.

Дали това е властови рекет, при условие, че към онзи момент „Мобилтел“ има пазарна цена над 500 милиона долара, всеки може да
сметне на дървено сметало и без да е завършил висша математика? С времето отговорите на въпросите: отстраняването на Денис
Ершов не даде ли по-добри бизнес възможности на собственика на скоро закупения „Нефтохим“? Какво ли пък е заплатил новият собственик на „Нефтохим“ за тази услуга и на кого?, блестят все по-ослепително“.

Същата тази група, която политически чисти терена с доклади и справки, отново в пълен състав е назначена по-високите етажи в ДАНС, и отново твори поръчкови справки, години наред. А дали някой от групата не бе потърсил връзка с „обектите“ и дали не им бе предоставил необходимата им информация?

Знаех отговора на този въпрос, но „храбрите“ спецченгета вероятно ще извадят и тези потайности не заради принципа, честа и морала в българските специални служби, а когато се наложеше да си разменят „кин гери“ в нечистите войни помежду си…“

Afera.bg

«