Истината за делото за Океански риболов

Истинските факти са различни и макар да са в кориците на делото са старателно заобиколени от обвинението с обяснима цел. Те обаче, понеже са истина, така или иначе имат значение и това е първата голяма причина това дело да продължава толкова дълго време. Истината, тъпкана, заобикаляна, игнорирана, поругавана все още има значение, защото без нея ще трябва да се откажем от стойностните човешки ценности. Нека видим фактите, разказани от прокурора и да ги сравним с истината.

Историята

Океански риболов е обявен в ликвидация през 1994г. и има назначени трима ликвидатори-Маринов, Лозев, Иванов. В Обвинителния акт се казва, че те негласно си разпределили работата-съответно експлоатация на флота, юридическа и счетоводна дейност. Истината е, че тримата имат редовно сключени трудови договори, в които са регламентирани техните задължения, като Маринов е имал задължение да организира експлоатацията на флота, което включва да организира търговската дейност- контакти с партньори, експлоатация на корабите, сключване на договори за чартиране. Главен проблем, с който се сблъскват ликвидаторите е липсата на средства, с които да извършват каквато и да е дейност, опашка от моряци и техните семейства с неизплатени заплати, арести на кораби от моряци. За това те изготвят доклад, който представят пред министерството и който прокурора не желае да бъде представян по делото, защото нямал отношение към обвинението, а това е всъщност главната причина за последващите решения, които се вземат от ръководството на предприятието. Идеята за отдаване на кораб под наем тип „гола лодка” се появява при среща с швейцарска компания, за което с докладна записка и писмо е бил информиран министъра, който одобрява идеята. Негов заместник изпраща писмо, с което по своя инициатива уведомява ликвидаторите, че има условие преговорите да се водят в България, в тях да участва представител на министерството, протоколът от преговорите да се внесе в Колегиума на МЗХП за вземане на решение. Ликвидаторите ясно си дават сметка какво означава това- първо как да обяснят на която и за е компания, че трябва за такъв оперативен тип договор да идват на преговори в България, второ ако се намери такава колко време ще отнеме сформиране на комисия от министерството, внасяне на протокола за обсъждане, вземане на решение, още повече в министерството по земеделие кой може да вземе компетентно отношение по чартиране на кораб. Такова време те нямат, тъй като междувременно продължават арестите на кораби, освен това предметът на дейност на фирмата включва агентиране на кораби, така че престараването и утежняването на процедурата от страна на заместник министъра се явява изилишно в случая. Именно тогава идва предложението от малтийска фирма, която изявява желание да експлоатира кораб при условията на наем тип „гола лодка”.  В обвинителния акт се казва, че Маринов „се сдобил с принципното съгласие на министъра, престанал да контактува” с швейцарската фирма и инициирал създаване на три офшорни фирми на о-в Малта и пространно се обяснява какъв данъчен рай е о-в Малта и колко е криминално да се сключи договор с фирма от там. Истината е, че Маринов не е инициирал нищо, защото никой не се е интересувал от неговата инициатива. Малтийският контрагент създава една офшорна компания, а не три, и в това има смисъл, защото по този начин той отделя дейността си с Океански риболов от тази с други компании, както и избора каква да е компанията офшорна или не, е негов избор. Впоследствие той регистрира и още две, дъщерни фирми, които вече не са офшорни, а оншорни и като правна форма те са аналогични на българските дружества с ограничена отговорност. Това прокурора така и не успява да разбере, вероятно поради липса на знания по търговско право. Те са регистрирани за да се отделят дейностите на всеки един кораб. Именно в тези фирми Маринов иска по 1 дял  от общо 500 дяла, с оглед защита интересите на Океански риболов. Това също има логично обяснение и смисъл и експерта от петорната съдебно-икономическа експертиза подробно обяснява това в съда. Такава е практиката и на БМФ, където този тип договори се сключват постоянно, техните контрагенти също създават офшорни фирми, също прехвърлят по един дял от оншорните дъщерни фирми на представителя на БМФ. Този един дял не носи никакви дивиденти, но той е гаранция, че корабособственикът е защитен. В обвинителния акт се казва, че Маринов има лично дялово участие в чуждестранните фирми и с това обосновава криминалния елемент на неговото поведение, като се пропуска истината, че дялът е един, той не носи печалба, той е гаранционен и е обичайна практика, възприета и в България от фирми с подобна дейност. Казва се също така, че след като подписал договорите с малтийските фирми той ги е укрил. Истината е, че договорите не са били укривани, защото по тях е постъпвал наем и той е бил осчетоводяван като такъв. Истина, която има значение и не е намерила място в обвинителния акт е и това, че са сключени още 2 договора за т.н. шипман- Океански риболов да извършва оперативния мениджмънт на отдадените под наем кораби, поради тяхната техническа остарялост и невъзможността да се осъществява сателитна връзка с тях. Този факт има значение, защото в тази връзка фактурите, касаещи оперативната работа на кораба пристигат в Океански риболов и се предявяват на наемателя за плащане. И така истината е, че ежемесечно в Океански риболов се осчетоводяват 43 000долара месечно, осигурява се работа на два екипажа моряци, в ефективна експлоатация се вкарват 2 кораба.

Обвиненията

Известно за всички е, че делото е поръчково и в далечната 1996г., когато се извършва бясно преразпределяне на икономическо влияние, разграбване на каквото е останало от социалистическия режим, Океански риболов представлява много голям интерес. Той има кораби, пристанище, хладилник, сграда, складове. Днес предприятието го няма, то е заличено в търговския регистър през 2010г. и е останал само споменът за славната флотилия. Днес, минавайки покрай сградата на Океански риболов всеки може да види надписа, който стои над нея. За любопитните препоръчвам освен разходка покрай сградата да погледне в търговския регистър, който е публичен и да види кой притежава всичкото имущество сега. Със сигурност там няма да срещне името на Пламен Маринов, сочен като виновник в процеса Океански риболов, със сигурност ще се убеди, че Пламен Маринов не е свързан с посочените като собственици на имуществото на Океански риболов и със сигурност ще се сети защо се води този процес.

Какви са обвиненията- те са 2, длъжностно присвояване в особено големи размери по чл. 203 от НК, за което се предвижда наказание от 10 до 20 години и  умишлена безстопанственост по чл.219, ал. 4 от НК, с предвидено наказание от 1 до 10 години лишаване от свобода.

В обвинителния акт се казва, че Маринов е присвоил 6239.29лв., като „големият размер на сумата, проявеният от обвиняемия траен престъпен умисъл през продължителен период от време, характеризират случая като особено тежък.”, както и че част от вредите, а именно 5421.87 са възстановени. Или щетата, за която се иска наказание е 818лв. Присвоеното имущество е разделено в 3 пункта: първият е за превод от 52886 долара (5421.87лв.) към сметката в Малта, която сума е ползвана за нуждите на първия нает кораб, вторият е за изпратени на наетите кораби резервни части на стойност 330.60лв., които са вложени в ремонта на корабите и третият е за заплащане на самолетни билети на стойност 7081.41 долара (486.81лв), закупени за смяна на екипаж при отдаване на първия кораб под наем. Казва се, че посочените суми не е следвало да се разходват от Океански риболов, тъй като корабът вече е отдаден под наем и разходите следва да са за наемателя, а те са присвоени, защото са обогатили наемателя, а и защото Маринов има  „лично дялово участие” в неговите фирми. Правните квалификации ще оставим на юристите. Нека видим каква е истината. Тя е в кориците на делото, за всяко нещо, което се казва в този материал, че е истина, има подкрепящи го факти (писмени и устни) в кориците на делото.

Истината е, че корабът, който се отдава под наем, е извън клас и той ще бъде спрян от движение ако не се приведе в изправност. Именно за това  по искане на наемателя Океански риболов, като наемодател, превежда въпросните 52886долара, като гаранция ако корабът бъде спрян. Същевременно тази сума е дължима и към кредитор във Франция, чието вземане е прието като дължимо от Океански риболов.  В ситуация, когато няма пари се взема решение с една и съща сума да се удовлетворят две искания. След като изтича срокът на гаранцията, сумата е преведена от наемателя-Малта на кредитора-Франция. Освен това сума на същата стойност по грешка е преведена  от наемателя в Малта  и на Океански риболов и не му е върната, за което той е признат като кредитор на Океански риболов в делото по несъстоятелност, но това вече няма значение. Освен това Маринов според обвинението е присвоил същата тази сума.

Истината за резервните части, които според обвинението Маринов е присвоил, е следната. Когато се появява нужда от ремонт на отдадените под наем кораби, наемателят се обръща към наемодателя Океански риболов да му предостави резервни части, тъй като те са нулева серия и няма от къде другаде да се вземат. Същите се комплектоват в склада на Океански риболов, според исканията на капитаните на корабите и се изпращат. Вътрешният ред определя след като частите се вложат, те да се фактурират на наемателя и да се предявят за плащане. Това не е направено, но не поради умишлената безстопанственост на Маринов, още по-малко защото си ги е присвоил, а тъй като преди да бъде направено, цялата ликвидационна комисия е отстранена от длъжност, а новоназначените не са го направили, факт установен и от екпертизата по делото. Новоназначените ликвидатори са Патранесков и Парталева. Те се явяват куклите на конци на кукловодите по схемата за поръчката за дело срещу Маринов. А защо е поръчката? Защото Маринов отказва да участва в предложена схема за тайно разграбване на Океански риболов. Новоназначените Патранесков и Парталева старателно започват да извършват действия, които да доведат до създаване на представа за сериозни злоупотреби от Маринов. Вместо да направят справка какво е вложено и какво да фактурират и да предявят за плащане, те се заемат да сплетничат, да разпространяват лъжи, да фабрикуват документи и да манипулират информацията, с която разполагат, като се оправдават, че така им е разпоредено от „службите”.

Истината за „присвоените” пари, похарчени за закупуване на 6 броя самолетни билети. Билетите са за 6 души, които са част от екипажа, намиращ се на кораба, отдаден под наем, но не желаят да останат на трудов договор с немателя. Корабът се намира чужбина.. Това е тяхно право и тъй като към този момент са на трудов договор с Океански риболов, същият следва и да си ги прибере. Поради това са им купени билети и са върнати. Същият извод прави и петорната експертиза по делото, но това няма значение, защото не така разсъждава прокурора, той счита, че щом кораба е отдаден под наем, наемателя трябва да върне моряците. Каква ли е логиката и защо ли му е да чете договора?

Второто обвинение за умишлена безстопанственост съдържа 10 броя фактури на обща стойност 50559.68лв., които според обвинението следва да бъдат платени от наемателя, а са платени от Океански риболов. Всички те са с дата на издаване след 07.06.1996г.-датата, на която Маринов е арестуван, другите ликвидатори са отсранени, а на сцената вече са Патранесков-Парталева. Какво се случва според обвинителния акт. Тези фактури започват да пристигат в Океански риболов и новоназначеният ликвидатор Патранесков разпорежда тяхното плащане, тъй като не можел да се свърже с наемателя, на договора имало посочена само пощенска кутия.

Премълчаната истина,

Патранесков се свързва с наемателя, но не за да уреди финансовите отношения, а за да го информира, че Маринов е престъпник. След което се свързва и с временните чартьори на корабите, които дължат навло на наемателя в Малта и им съобщава, че като корабособственик изтегля корабите си и иска навлото да бъде изплатено по посочена от него сметка. Това разбира се не може да стане толкова лесно, за целта той трябва да подпише гаранционни писма на временните наематели, че при съдебен спор ще отговаря за настоящите си действия, след което те превеждат по посочена от него сметка следните суми: 269114долара и 266167долара. От получените пари, Патранесков разплаща фактурите. Такова е заключението и на петорната експертиза, както и обоснования извод, че няма нанесена щета, но това пак няма значение за прокурора. Патранесков, любимия свидетел на прокурора, роди крилатата фраза „който поръчва музиката, той плаща”. Щом наемателя е поръчал консумативите за корабите, да си ги плаща, пък аз ще му прибера полагащото му се от временните наематели навло и ще обвиня Маринов за безстопанственост. Какво ли значение има правото, защо ли има договори с права и задължения? За нашата родна прокуратура няма значение, важното е да се обвинява до откат, пък който е попаднал на мушката да разправя, че няма сестра.

Миналата година делото е върнато от ВКС, поради неустановена вреда и то попадна в окръжното следствие в Бургас. Там пък попада на следовател, който взема, че прочита всичко и установява, че няма престъпление, но пък окръжния прокурор му го взема и казва, че престъпление има и го дава на прокурор в окръжна прокуратура, който решава за повдигне ново обвинение и да прекрати старо, защото то вече не било модерно. Решава да извърши и други процесуални действия, с които съвсем се присмива на правото и закона и в крайна сметка внася обвинителен акт, който ако човек прочете задълбочено е нелогичен и противоречив, но това е, толкова може.

Какво ли още е подготвило бъдещето?

*Използван е терминът наемател, а не беърбоут чартьор с оглед по-голяма яснота за неспециалиста.

Катя Маринова