Истината за атентата или атентат срещу истината?
„Истината за атентата срещу Йоан Павел Втори” е заглавието на книгата на Румяна Угърчинска, която се приема абсолютно безкритично, сериозно и като присъда без право на обжалване, но с привилегията на специалното обгрижване.
Безчет медийни трибуни й предоставиха пиедестал, от който й беше дадена думата за присъдата, поощрена беше да обяви триумфално и някак като за последно онова, което българската тоталитарна държава и нейните застъпници и в наши дни ужасно много държат да е „истината за атентата срещу Йоан Павел Втори”: България (т.е. ние?, уважаеми сънародници, а не просто и конкретно тогавашният режим) е невинна. Виновни са от ЦРУ.
Основното внушение на книгата е пълното оневиняване на българския комунизъм за най-прословутото му ( евентуално, понеже така и не беше доказано) престъпление, което е трън в петата на петата колона тук и на наследниците на неговите дела по простата причина, че посегателството срещу римския папа е много по-болезнено за западния свят от убийството на някакви си десетки хиляди българи, разстрелвани, горени, клани, пребивани до смърт не заради доказана вина, а за отмъщение в комунистическа България ( поне в първите дни и седмици на кървавата безнаказана саморазправа в условията на съветска окупация).
Всички приемат за вярно, че Румяна Угърчинска, понеже живее във Франция, учила е в Сорбоната и е издала две книги, чиито заглавия не говорят добре за руската газова експанзия и за КГБ, няма как да не заслужава доверие при разследването на „българската връзка” в атентата срещу папата. Като казвам всички, имам предвид всички. И най-вече онези, които иначе биха са усъмнили, ако тази книга беше написана от Клара Маринова или Велислава Дърева.
Написана е обаче от заслужаващата ( по презумпция, нали идва от Запад) наша сънародничка с диплома от Сорбоната. И това се оказва достатъчно за всички да се възхитят и да се съгласят с написаното. Щом твърди, че 10 годни е направила „стотици интервюта”(колко ли стотин-700, или 850 и с кого ли – с пълчища словохотливи само като за нея офицери от службите на НРБ ?), обработила е несметни количества архиви и от хонорарите си е финансирала тази скъпа дейност, това се приема като факт. Кой казва, че българите не били прозападно настроени?
Аз обаче, като един „предател” ( за какъвто многократно са ме титуловали заради несъгласието си да бъда като „всички”), си позволявам да се усъмня.
Може би нямаше да го направя само заради прекалено явното обслужване на официалната комунистическа теза за атентата, постигнато от книгата. Но от многобройните интервюта на подкупващо симпатичната Угърчинска започнаха да се натрупват въпроси. Да оставим настрана твърдението й, че и на Запад не се интересували от мафията ( моля???, това е кощунство спрямо паметта на загиналите за тази кауза в Италия магистрати).
Или колко струва съждението й, че Западът сам си е виновен, че се е впримчил в зависимостта си от Русия за природен газ ( което пък е почти буквална реплика на лениновата подигравка, че капиталистите не разбират, че сами си купуват въжето, на което той ще ги обеси).
Чашата преля, когато чух в поредното й интервю, че през главата на тогавашния прокурор Никола Филчев българското държавно следствие в София, с личното участие и санкция на шефа му Бойко Рашков са й е изпратени „ около 8 килограма преснимани материали” за целите на нейното разследване.
Бойко Рашков? Нарушил е правилата (ако не и закона)? И това го е направил човекът, когото БСП през всичките години брани като зеницата на своето ухо…, пардон око? Че и се хвалят с това?!
Много интересно. Как така на Христо Христо му се наложи да съди разузнаването за отказан достъп до информация за разследването му около убийството на Георги Марков, а на Угърчинска й е оказано такова невиждано и нечувано съдействие от един от най-верните охранители на комунистическите тайни? И не просто съдействие, а направо “информационно обслужване” в особено големи размери ( на ръба на закона, какъвто и да е той).
Време е за въпроси. Колцина сме ние тук, които, ядейки доматите с колците, бихме се усъмнили…И все пак, нека опитаме.
Никога, повярвайте, абсолютно никога, не бих започвал нещо като разследване на дейността едно дете на баща си, ако просто ставаше дума за стандартния принцип, че децата не носят отговорност за родителите си. Ами ако обърнем принципа- за отговорността на родителите за техните деца?
В интервютата си Угърчинска споменава, че от дете е живяла в Мароко, защото баща й работил във външната търговия ( малко напомня на детството на Елена Йончева, но да не разводняваме..). После семейството се озовало във Франция, където завършила гимназия. И толкоз.
Понеже нямаме информация за външнотърговската дейност на бащата Богдан Угърчински, а родената през 1963 г в София Румяна е била дете по онова време, имаме основание да смятаме, че тя не е отговорна за родителските отговорности ( решението да учи в парижка гимназия например-какво рядко щастие в разгара на студената война, недостижимо за тогавашните простосмъртни българчета). Да се обърнем към тях, към отговорностите.
Ето кратък, но изразителен списък на тези отговорности към днешна дата сред достъпната ни информация ( без претенция за изчерпателност) по отношение на Богдан Василев Угърчински, бащата на Румяна.
1. ИНФОРМИНВЕСТ АД
Председател на Съвета на директорите, Богдан Угърчински
Член на съвета Румяна Богданова Угърчинска-Лазарова
Член на съвета Стоян Денчев
2. ВЕЛГРАФ-ГРУП, консорциум, София
3. ИНТЕАРТОМЕНЕРГО ООД- Елин Пелин
4. ГАЗЕНЕРГОКОМПЛЕКТ ООД – Козлодуй
5. ЕНЕГРЕТИКА, консорциум- София
6. АБ-АГРО- София
7. ТЕХНОИМПЕКС АД – София
8. ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА АД – Ямбол
А сега малко коментар: прави ли Ви впечатление предметът на дейност на фирмите и консорциумите , в които са вплетени многомилиардните като интереси и все свързани с петата колона тук думички като „атом”, „газ” , „ енерго”?
Да знаете също, че част от софийските фирми, които Угърчински – баща управлява , се помещават на пъпа на София, на площад „ Света Неделя” ( край църквата , разрушената на 16 април 1925 г. при най-кървавия атентат в историята за десетки години напред), където се разпищолваше на времето засекретената бюрокрация на българската социалистическа външна търговия.
И какъв мислите, че е предметът на дейност на ИНФОРМИНВЕСТ ( звучи като Информбюро, но къде ти въображение при тези другари- дори когато инвестират в модерна област, като информацията, пак се обажда подсъзнанието им…). Познахте от самото название, което подсказва ясно дейността, а тя е :
„ Информационно обслужване, изграждане и поддържане на информационни фондове и системи, проучвателна, консултантска и посредническа дейност”.
Сега ясно ли Ви е как се прави 10 годишно разследване с фатален край за „вражеската пропаганда”?
Богдан Угърчински е близък на покойния Огнян Дойнов ( и до вездесъщия Стоян Денчев, бившият началник на кабинета на премиера Любен Беров-същият кабинет , в който се създаде “клуба на богатите” тогава г-13 ) .
Огнян Дойнов пък беше близък с Максуел. А Максуел си беше на ти с Луканов. Но, преди да го убият ( заради едни милиони) Максуел си беше близък с Тодор Живков. Издаваше му книгите ( писани от съветници) с парите на българския народ, а пък „скромният” ни диктатор, по свидетелства на негови съратници, си е прибирал хонорарите от тези книги с куфарчета.
И още нещо е интересно да се знае: дали един от акционерите в ИНФОРМИНВЕСТ Невена Айвазова има нещо общо с Тодор Айвазов, един от българите, обвинени и съдени в Италия, но освободени поради липса на доказателства на процеса за атентата в Рим?
Иво Инджев
Допълнение от Николай Колев – Босия
Малко преди преврата през