Искров срещу Рот. 38 special с трици

Въпросният главанак сигурно репетира и думите, които ще каже, секунда преди куршумът да пръсне празната му глава. И в този миг неизменно се събужда.

Желанието остава, но патроните са халосни – 38 special, пълни с трици.

Досега бяхме свидетели на доста случаи, в които участници в различни предавания усърдно бяха тикани към публично самоубийство – в повечето случаи с думи, порядъчно скверни. Но едно момче все пак загина, понеже се опита да имитира героите от телевизионно шоу. Без да броим паплачта от “Биг брадър”, която се самоубиваше по друг начин, доста по-отблъскващ заради крайната неестественост на вечеринката. Тъй или иначе усеща се във въздуха, че едно истинско чуждо самоубийство ще им дойде добре на продуцентите, за някои напористи водещи да не говорим. Собственото самоубийство може да почака.

Карбовски, изглежда, е направил впечатляващо зрелище, понеже три от интервютата от последното му предаване бяха веднага цитирани. Особен интерес предизвика широко оповестеното самозапалване на една от героините му. Поне два дни то се рекламираше из медиите. Нещо като промоциите на мидъловите стоки – които, разбира се, са валидни само три дни, понеже след това идва краят на света.

Между другото, тези дни вестник “Стандарт” направи нещо невероятно, колкото да напомни, че не всичко в нашия занаят вече е само стока.

Цяла страница реклама за поредната “промоция” – но точно до нея бе поместен коментар за обичайните измами, които съпровождат тия мероприятия. Малко медии днес биха си позволили да го сторят, повечето се държат като крепостни роби на самодоволен помешчик който дори не си дава труда да е особено изобретателен в измамите си. Всичките им акции срещу мобилните оператори и останалите хитреци умират, преди да се родят.

Всичките ни въстания са като Априлското, нашето въодушевление трае от ден до пладне. Затова ми се стори, че “Стандарт” се държи като Мунчо, най-великият образ на несъстоялото се българско буйство – “този луд бе единственият, който се осмели да протестира, обесиха го на касапницата”. Преди години от време на време питах репортерите си, какво е финалното изречение на “Под игото”, като наивно си въобразявах, че по този начин поощрявам буйството им. Сегашните репортери трябва да ги питат кой е авторът на “Под игото”, те може да са останали с впечатлението, че това е Андрей Слабаков, понеже той отговаряше за промоцията на този роман по време на кампанията на БНТ “Голямото четене”.

Държавната телевизия отдели значително внимание на класацията “Най-влиятелната българка”. Тя можеше да е любопитна, ако Бойко я беше оглавил или поне се беше намърдал на второто място. То обаче се оказа заето от г-жа Цветелина Бориславова. Иначе нямаше никакви изненади, особено ако става дума за Кристалина Георгиева, която бе основателно предпочетена.

Другото бе обичайната българска мъгла.

Не е лошо да ви припомня критериите на комисията за избора, които озадачиха дори репортерката на БНТ и тя направи повече от обичайните за тази телевизия хъмкания. И тъй критериите бяха: 1 – личен имидж, 2 – обществено влияние чрез притежаваните финансови средства, 3 – сфера на работа, 4 – перспектива за бъдещи успехи.

Ако някой адвокат (който и да е той) е измъкнал от съда повечето от най-големите тарикати и бандюги на прехода, този подвиг към кой критерий трябва да се отнесе, към втория ли?

Същият критерий ми изглежда доста подходящ и за повечето млади вдовици на джентълмените от улицата, обаче те са пренебрегнати.

По-нататък. Може ли изобщо да се сравнява шеф на ЮНЕСКО с тенисистка от далечното минало? Критерият “перспективи за бъдещи успехи” вероятно пък е резервната гума на Кунева, за която вече никой не си спомня нищо, обаче упорито искат да я дотъркалят до президентските избори. Единственото й полезно предназначение в класацията бе да видим в цялата й стойност победителката Кристалина Георгиева.

Това е истински реализираният човек, а не някаква мишка йес-менка.

Малко преди огласяването на въпросните резултати включиха директно Кристалина в емисията “Новини” на БНТ. Коментарът й за бежанската криза бе показателен: ясно говорене, никакво усукване, увереност – далеч извън конвенцията на противното чиновническо нищоправене, което толкова бързо се усвоява от нашите мишки, когато ги допуснат да припкат из коридорите на европейските хамбари. Един човек, който излъчва най-рядкото днес българско качество – самоувереност, също и виталност, защото нашите политици бързо се превръщат в някакви живи мощи. Тази жена не е измислен образ, натъкмен от медиите, не я виждам като фройлайн на царя или нещо подобно, има силно излъчване. Добре че дойде готова такава, каквато е, иначе тук щяха да я смелят. За мнозина Кристалина е Америка, а не Уорлик, който пак се държи като епизодик от читалищна трупа – сега пък се наврял на пресконференцията на премиера в Министерския съвет. И Станишев е прав да го ругае, макар че сигурно щеше да е щастлив, ако това се беше случило по негово време.

Сега не знам как е, но преди няколко години един българин отговаряше за нюйоркските мостове, той беше техният върховен пазител – 2027 на брой, това е невероятна отговорност, но Божидар Янев я беше приел. Кристалина еподобен случай, тя самата е един мост към един друг свят на равновесност и естественост. И ако българското политическо блато я потопи, окончателно трябва да си кажем, че сме свършени.

Да се върнем при Карбовски, понеже той ни очаква от доста време.

Гледах на запис внимателно интервюто му с Галина Райнова, майката на убития във “Факултета” 25 годишен българин Борислав. Пресилено е да се твърди, че е провокирал женицата да се самозапали. Но нямаше да бъде нещастен, ако това се беше случило.

Продължавам да настоявам, че добра телевизия може да се прави и без туба с бензин, само с думи. И на водещия не са му нужни туби, за да запали гнева на публиката, но истински.

Все пак най-дразнещото нещо в този разговор бе друго – Мартин нито веднъж не спомена, че убийците и насилниците са цигани. Опасявам се да не е станал някакъв скрит иноверец интернационалист. Нищо чудно, след като все се мъкне с фланелки с образа на Че Гевара. Цигани са убийците на нашето момче, цигани. Битката с тях е загубена, но поне използвайте тази дума, за да не се чувствате прекалено гузни. Доскоро тя беше забранена във ВАЦ-овите издания, само за вашия дописник правеха изключение, понеже го знаят, че не е с целия си.

Между другото, бившите собственици интернационалисти на ВАЦ ще останат в историята, нашата, с натиска, който упражниха около една чудовищна полемика за Баташкото клане – което, според тях, изобщо не се е състояло. Вече е време да се казват тия неща. Няма Баташко клане, обаче тия дни ще канонизират в светци баташките клетници. Този случай е типичен пример за поведението на чужди медийни собственици у нас, дърти лихвари, които може би носят потници с образа на Ленин, за тях историята е нещо празноглаво, в собствената им кинкалерия тя е просто някаква дрънкулка.

Би Ти Ви вероятно са решили, че дните на Цветанов са преброени и внезапно придобиха някаква страст към епистоларния жанр.

Три пъти четоха писмо до вътрешния министър заради една-единствена негова реплика. Това бе пример за злоупотреба с медийна власт, което си остава най-голямата слабост на тази медия. Вместо това можеха да поканят Иво Инджев и той да обясни дали Цветанов е лъжец. Дори бездомните кучета около американската телевизия знаят как бе изхвърлен Инджев – Цветанов просто припомни този факт, – но това няма никакво значение за Би Ти Ви. Трябва да поканят Инджев. Или пък да поканят посланик Уорлик и заедно да прочетат годишния доклад на Държавния департамент за “Случая Инджев”. Никога няма да го направят. Те за фалита на собствената си национална телевизия ПРО БГ нищо не казаха, та за някакъв си Инджев.

А това е наистина уникален провал. Национална телевизия бе закрита с някакви мъгляви обяснения. Само преди около три години платиха цели 172 милиона долара за едно нищо – за една кутия, в която се мъдреха задникът на Азис, е, чуваха се и “бесуванията” на Юлиян Вучков, когото прикоткаха, за да го вкарат в сериала “Сърдити старчета” 3. И след това, когато в абсолютно нарушение на закона взеха национален лиценз, ги натириха. Сега 172 милиона долара се изпариха. Аферата със създаването и провала на “националната” телевизия ТВ 2 е един най-грандиозните скандали на прехода. Съучастниците в тази афера са известни – и един от тях е президентът Първанов, който я протежираше чрез наместниците си в СЕМ. Затова ли сега шефовете на Би Ти Ви се хвърлят като Раймонда Диен (ако изобщо знаят коя е), за да го бранят?

Тази телевизия е водещата у нас, вън от съмнение, има не малко постижения, разполага с добри кадри – обаче предпочитаната философия там е, че телевизията е нещо като “Плод-зеленчук”. Това едва ли е голямо утешение за журналистите им, морковчета и патладжанчета сладки. А първото им правило, изглежда, е, че в медийния бизнес у нас законите нямат никакво значение. Мога да дам немалко примери за това. Докато пишат писъмца, не е лошо шефовете на телевизията да кажат защо превърнаха земеделския министър Найденов в един ентусиазиран дегустатор на кебапчета – и нито веднъж за близо 20 месеца не го попитаха защо сложи под възглавницата си една друга гигантска афера – тази за заменките. Но за “Плод-зеленчука” са по-важни кебапчетата, а не грабеж за 6 милиарда лева.

Мартин се опита да организира и самозапалване на Волен Сидеров, обаче получи един ритник и се кротна. Да питаш Волен дали Капка ще бъде вицепрезидент освен че е безвкусно, е и празно заяждане, така се държи човек, който иска да чопли някакъв епидермален разговор, а не да прониква в дълбочина. А пък Волен и останалите политици трябва да се научат да преценяват състоянието на водещите, при които се тътрят. Навремето, след една разправия с Боян Радев във “Всяка неделя”, Тодор Колев, който имаше мимолетно участие в програмата, започна да проверява с дрегер гостите си. И направи първата проба на д-р Желю Желев, представете си. Сега водещите трябва да ги проверяват с дрегери от всякакво естество, включително дали не са взели хапчетата за отслабване на жените си. Вижте как изгоря при допинг проба онзи тъмнокож джентълмен футболиста Коло Туре.

Волен продължава да говори най-ясно, останалите играят някаква измислена игра с белязани карти, а и всеки предварително знае какви са картите на противниците му.

Време е и за Искров.

Шефът на БНБ даде срок до днес на един продавач от германския “Плод-зеленчук”, за да опровергае измишльотините си, иначе ще бъде съден в собствената си страна. Той е известен със срамното признание: “Формулировките ми са поднесени по-скоро като предположения, които почиват на сериозни подозрения”.

Само заради тези думи българските медии трябваше да го държат на оръдеен изстрел разстояние от себе си. Точно обратното, Юрген Рот е любим техен гост, това са правилата на алъш-вериша у нас. И сега Иван Искров трябва да им свърши работата. Надявам се да не се откаже.

Кеворк Кеоркян

В. Труд