ИСКАШ ДА УБИВАШ – ГОТВИ СЕ ДА УМРЕШ. БЪЛГАРИЯ – ТЕРИТОРИЯ НА ДУХОВНОСТ, А СТРАНА НА СТРАХЛИВИ ИЗМАМНИЦИ И ПОЛИТИЧЕСКИ НАГЛЕЦИ

България – територия на духовност, а страна на страхливи измамници и политически наглеци.

Във време на мандати, когато един политически субект загуби чувство за собствено достойнство, той се обвързва с най-големите политически и сенчести, икономически отрепки.

При подобно изстъпление на амбициозността, по-важно е преследването на личния интерес, с всички средства, пред почтеността на дните.

Комичното на оправдаващата се извратеност преминава винаги в гротеска, когато в условията на явна поквара, претенциите за почтен живот са най-големи.

Има едно старо войнско правило:

– Когато избереш предназначението да убиваш, това означава непрестанно да приемаш и собствената си смърт.

И това правило не тежи единствено и само във физическото си проявление.

В него се намират всичките очаквания, надежди, идеи и амбиции за по-добър живот, за политическото, икономическото и финансовото утвърждаване на когото и да е, както и за едно обикновено, но справедливо човешко съществуване.

В летящите, ръждиви политически „кинжали“, изпълнени с болни претенции за справедливост и почтеност – в измамната им демагогия, на която винаги почива техния мир – не търсете достойнство.

Жалкото е, че те правят всичко възможно да убият надеждите и идеите, с които живя едно цяло поколение – поколението на  родителите ни, което строеше България, въпреки проявите на политическо мракобесие, съпътващо някои етапи на съществуванието им.

Вместо да се радват на една заслужена, златна възраст с попуканите си ръце, те са принудени да търпят един нагъл ярем на политически тарикати, които в повечето случаи са проявление на долнопробен еснафлък и простащина, отколкото на интелект, далновидност и политика.

И въпреки това, гледайки изморените им лица, виждам че идеите, вярата и чистотата на намеренията им и сега се оказват по-силни от всичко.

Днес, крещящата политическа уродливост, смята че би могла не просто да убие, а направо да заличи духовитостта на едно цяло поколение, което построи толкова през годините, което някои наглеци още не могат да окрадат.

Затова и напомням това войнско правило:

Искаш да убиваш – готви се да умреш.

Липсва ли ти кураж за това, загубата на достойнство е най-малкото нещо, с което съдбата би те срещнала.

При всички случаи, убиващият винаги убива себе си, но пустото плячкосване и амбицията за повече, до такава степен заслепява очите, че той се смята за вечен.

Затова и не приема края си с достойнство.

От човек, загубил сърцето си, не очаквайте достойнство, още повече от която и да е политическа сила с изсъхнало завинаги сърце.

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС