ИНСТРУМЕНТЪТ НА БОГ АРЕСТУВА ПРОРОКА ОТ БАНКЯ
Декември влезе необичайно топъл. С мирис на канела като чая, който Сийка донесе на Инструмента на Бог – Гешев.
Каскета на Инструмента на Бог се подаваше срамежливо зад няколко прашасали папки, в една от които Гешев маркираше отделни пасажи с цветни листчета.
Сийка изхъка, за да я забележи Инструментът на Бог.
Сийка бе изрусила косата си с още четири тона по-светло, защото извънредното положение я бе докарало до степен на разораната целина и пърхаше мигли, намазани със спирала, подарена и лично от Румяна Бретончето при предаване на поста говорител на Инструмента на Бог.
Гешев не я отбелязваше.
И залепи лилаво листче върху страница 37-ма от оперативната справка за Пророка от Банкя.
Сийка обаче не се предаваше. И кихна. Изкуствено. Просто за да я чуе Инструмента на Бог и да и предаде послание.
Наду устнички, полуотвори ги и … зачака. Тази поза винаги и отваряше път към Инструмента.
Гешев внезапно удари с юмрук по бюрото и изрева:
– Хванах ли те, мамицата ми мръсна!
Сийка подскочи.
– Ама, господин Инструмент на Бог, аз нищо не съм направила, чай донесох само… с канела…
Гешев я погледна, като че е нищо, от което никога не ставаше нещо.
– Сийке, не се пъхай там, където не ти е работа и чакай инструкции за пресконференция! Събери там пиковете и блицовете и им подай уточняващите въпроси… Не! Чакай! Тия сега ще се насерат и три дена няма да знаят накъде да се завъртят… Не им се обаждай!
– Що бе, Шефе, те нали са от наште, от правилните… Пардон, господин Инструмент на Бог… – Сийка пелтечеше. Прокурорският и инстинкт от село Уйново безпогрешно и подсказваше, че нещо необратимо щеше да се случи. Даже по-необратимо от коронавируса, дето само у нас не им се получи.
Гешев стана бавно и решително се взря в Сийка.
– Сийке, днес е велик ден! Задействаме спец.групата и арестуваме Пророка от Банкя! Заковах го, Сийкееее, заковах го!
Сийка се вцепени.
– Ама, господин Инструмент на Бог, амааа, кво ще стане сега, а… Ами ако…
Гешев пое ласкаво порцелановата чаша с чая, която бе изрисувана с образа на Путин, прорязан с надписа „Нас не догонят!“, отпи глътка дъхава канела и рече:
– Сийке, по Коледа стават чудеса.
– Ама, господин Инструмент на Бог, тя Коледа още не е дошла…
– Нищо. У нас и Коледата не е като хората. Ще колим свинята на Варвара вари, Сава пече…
Сийка окочателно се обърка. Коя беше тая Варвара, кой беше тоя Сава, хич не я бъркаше, обаче Пророка от Банкя и дойде в повече и тя се свлече на дивана.
Гешев изобщо не забеляза, че Сийка дишаше тежко.
Набра по „Signal“ Груйчо от спец.групата. Даде му инструкции и погали каскета.
Беше дошъл неговия час. Като им казваше, че е Инструментът в ръцете на Бог, хилеха се прокоповчетата. Сега да ги види на кой дувар ще клечат и ще просят кинти от Пророка от Банкя да ги спасява. Те може и да се бутат във Фондация за Америка, ама Инструмента на Бог влиза в американското посолство през парадния вход, а в руското – през задния. И Бог беше рекъл и на двата входа – „Време е…“.
На Гешев не му пукаше особено, че досега е близал пътеките на Пророка от Банкя. Когато си Инструмент на Бог, к’вото ти каже правиш – лижеш и мажеш, после арестуваш. Важното е да си Главен Инструмент.
Бяха му казали другите Инструменти на Бог какво да прави и Гешев беше готов. Той винаги беше готов за две неща – да си купи нов каскет и да арестува всеки, когото Бог му посочи.
Сийка се съвземаше. Леко се надигна от дивана и прошепна:
– Господин Инструмент, а в ОАЕ и в „Берлин“ знаят ли?
Гешев придърпа надолу ризата, качила се над шкембето му, и я погледна снизходително:
– Всичко е съгласувано по Божия план. Пророкът от Банкя приключи. Не го хвана COVID 19, обаче Гешев хваща всеки рано или късно.
Сийка, като всяка селска женица, пропита от съмнения, плахо се обади:
– Ама накрая да не го отнесем ние, че и консули да не ни направят…
Гешев изпъчи гърди:
– Сийке, много си проста, ма! Пиша история аз, оттук нататък и президент мога да стана, не схващаш ли какъв пир ще има сред народа след новината?!
Сийка се опули:
– Ама те готвят Мутафчийски за президент… Господин Инструмент, да не Ви подвеждат нещо?
Гешев ледено се взря в Сийка, мъчейки се да се сети кой му я набута, и ревна гороломно:
– Кой да ме подвежда, ма, Сийке, кой? Бог? Чийто Инструмент съм? Херо, чийто инструмент съм? Путин, чийто инструмент съм? Аз съм Инструмент на инструментите, Сийке! Ставай и тръгвай да готвиш пресконференция, че като те запукам тука, само на Сийка ще ми станеш… И се обади на оная лудата от Варна, дето пишеше непрекъснато, че Пророка от Банкя е топка пред дупка. Взе, че позна. Питай я кога е рождения ден на сайта и, че да и пратим поздравително писмо. Стига сме писали на пиковете.
– Амаааа… – понечи Сийка да каже нещо.
– Няма ама! И мълчиш като п…а до 21,45 часа довечера, да не стане така и Пророка на Банкя да го търсим в Абу Даби, въпреки че той пък Черепа го чака там и вместо нас ще свърши работата…
Сийка пооправи косата си и тръгна към вратата.
Инструментът на Бог я проследи и похвърли на изпроводяк:
– И поръчай плакати за пресконференцията с голям надпис: „Гешев – Инструментът на Бог е радост! Той спаси България!“. Донеси го за автограф и по специалната поща го прати на Радев. Да не ме забрави.
Веселина Томова