ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА ВЪВ ВАРНА Е ШУРЛА-БУРЛА! САГАТА С „ТОП НОВИНИ“ ВЪРВИ КЪМ СЪДА! НИКОЛАЙ ЙОНКОВ И ИВАНКАТА МУ СЕ ЧУВСТВАЛИ ЗЛЕПОСТАВЕНИ!

Журналистите на „Топ новини”-Варна Георги Александров и Нели Дерали, на които главната редакторка на сайта Иванка Бедрова им отне достъпа до административния панел и до служебната поща заради скандалното писмо на Съюза на съдиите в България, вече цял месец стоят с „вързани ръце” и очакват институциите да си свършат работата. Неясно защо обаче Инспекцията по труда във Варна кредитира изцяло обясненията на работодателя на двамата журналисти – Николай Йонков, а пък тях препраща към съда и Комисията за защита от дискриминация. За странното решение на Инспекцията Александров и Дерали научили в петък, 2 април. Журналистите са категорични, че ще го обжалват още в понеделник, не само защото Инспекцията, която би трябвало да защитава трудовите права на гражданите, не си е направила труда да разследва обективно и всестранно посочените в жалбата на журналистите нарушения, но и защото не е отграничила твърде важно обстоятелство.

– За какво иде реч по-точно, Жоро?
– Иде реч за това, че Инспекцията по труда не е отграничила обстоятелството, че на мен и на Нели Дерали ни е блокиран достъпът до административния панел и до електронната поща на сайта, което се явява обективна пречка за изпълнение на служебните ни задължения. Вместо това Инспекцията констатира, че ние имаме достъп до работното си място и ни е посочен имейл в София, на който можем да изпращаме медийните си материали. И това е така, само че се пропуска една много важна подробност – кой организира трудовия процес в условията на нарушения му порядък, къде е графикът на дежурствата на репортерите във Варна и на редакторите в София, кой разпределя задачите и координира работата ни, доколко основателно е бил отнет допускът ни до сайта и до пощата, спазена ли е била необходимата за целта процедура. Тези въпроси Инспекцията по труда изобщо не ги е проверила, нито ги е коментирала в своя доклад, а имаше на разположение цял месец, за да си свърши работата. Аз ли трябва да им чета лекции на тези синекури, за да осмислят в дълбочина разпоредбите на Кодекса на труда, и по-точно на чл. 181, ал. 1 и 2. Вместо това те ни съветват да се обърнем към Комисията за защита от дискриминация, понеже действията на Иванка Бедрова по ограничаване на достъпа ни се тълкуват като тормоз, който е създал у нас отрицателни чувства, емоции и преживявания.
– Срещу вас с Нели тръгна и процедура за налагане на дисциплинарни наказания, докъде стигнаха нещата там?
– Това дисциплинарно производство е едно изнудване да напуснем по взаимно съгласие, на което аз лично няма да се поддам, независимо от предвидимата развръзка, по която последна дума ще има съдът. Нели Дерали, на която й отнеха достъпа абсолютно необосновано, без дори един изтъкнат мотив, реши, че няма смисъл да продължава да троши нерви и склони да си тръгне по най-безболезнения за нея начин, за което не мога да я укорявам, разбира се.
– В какво те обвиняват твоите работодатели?
– В какво ли не. По-лошото е, че и те като Съюза на съдиите си служат с пълни лъжи. Както отговорих на третата им покана за даване на обяснения, със същия „успех” могат да ме обвинят за глобалното затопляне, за аварията на чернобилската АЕЦ и за атентатите в Анкара, Брюксел и Париж. Всяка моя медийна изява или цитиране на откъси от моя кореспонденция до работодателя се тълкува от него като злепоставяне и уронване на доброто име на медията. А истината е, че аз откликвам на тези покани, защото казусът с „Топ новини” далеч не е само трудово-правен. Той е от висок обществен интерес, защото работодателят ни се поддаде на натиска на едно грантово НПО, каквото е Съюзът на съдиите в България, и без да му мисли много-много ни наложи пълна цензура. Опитите ми да защитя професионалното си достойнство и това на колегата ми се тълкуват доста превратно, като злепоставяне, може би защото така е удобно.
– С какво всъщност злепоставяш работодателя си?
– С това, че неговото име и на Иванка Бедрова се цитирали с изключителна неприязън в редица медийни публикации и видиш ли, аз съм бил провокирал това. И как точно съм го провокирал? Доказана ли е субективната страна на вменените ми простъпки? Сведена ли е била на вниманието ми заповед, която ми забранява участия в други медии и какъв им се явявам аз на тях, че да им определям редакционната политика? Аз на подчинените ми журналисти в „Топ новини Варна“ не съм си и помислял да им се бъркам във вътрешните убеждения, та на другите ли ще тръгна да казвам как да мислят и какво да пишат. Очевидно някои работодатели съдят по себе си, което е кардинална грешка.
– Какво смятате да правите с Нели оттук нататък?
– Господ сам ни подсказа какво трябва да правим и върху какви теми и проблеми трябва да се фокусираме в нашата работа оттук нататък. Не че не са ни били приоритетни и досега, но очевидно станахме много неудобни дори в медия, която пропагандира свободата на словото като основна своя ценност. Така или иначе журналистиката за нас никога не е била самоцел и няма как да работим там, където ни третират като безправни наемници и си позволяват да се саморазправят с нас по толкова нецивилизован начин. Затова и в нашия проект е отредено специално място на медиите и на проблемите на журналистите, които са доста неглижирани от обществото, за което донякъде са виновни и самите журналисти.
– Тогава защо продължаваш да се занимаваш с „Топ новини”?
– Защото не мога и никога няма да им простя за цинизма, който проявиха спрямо мен и Нели Дерали. Не стига, че са ме избрали с конкурс, при това за главен редактор на местно ниво, не стига, че аз утвърдих тази медия във Варна, което ми костваше толкова съзидателна енергия, но и потрошени нерви, компромиси, експерименти и спечелени врагове на различни нива, а накрая решиха, че едно „грантово” НПО е по-важно от мен и от една колега, която също работи честно и самоотвержено и никога не би тръгнала да мери с двоен аршин и да си затваря очите заради едната заплата. Всичко друго мога да простя в този живот, но измекярщината и предателството – никога и за нищо на света!

Разговаря: Веселина Томова

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: ЗА МЕДИЙНОТО ПРАВО, СВОБОДАТА И БАЙ ГАНЬО С S-КЛАСАТА И МЛАДАТА ЛЮБОВНИЦА