Има много по-умни, но страшливи
От писмото на Левски до Филип Тотю в Одеса, 1 март 1871г.
………………………………………
Приятелю и брате Филипе, ний, дейците, сме си посветили животът за отечеството, да работим за толкова милиона народ. Тряба да се мисли зряло, да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, тряба да зимаме опити, па и да се съветуваме един други и да се слушаме; да избегваме даже и най-малка гордост. Да не присвояваме на себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение. Секи каквото заслужи, то не му се изгубва: било каквото – добро или зло. Особито ний, които до смърт сме се решили и после освобождението ни да служим на отечеството, не трябват ни таквиз глупости. Ние сме жадни да видим отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките. Не е ли така? По мое мнение е така най-право и човешко. Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности в сичко, нито катадневното ми преследвание от полицията от град в град, по селата и кърищата, па и от самите изродици български. Нито пък казвам, че от края на работата ни досега съм бил способен при таквиз страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм аз на еди-кое си място, ами еди-кой си наготово. Напротив, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друго, нека по-долна. Историята ни няма да прикачи заслугата ми другиму.
Сякак се случва, на всичко тряба да бъдем осторожни умно. Има много по-умни, но страшливи. С такива се постъпва другояче. Такива тряба да бъдат около нас, да се съветуваме от тях, пък ний да извършваме. Тогава заслугата ни е равна, защото и тий без нас не можат, па и ний без тях. Това, братя, трябва да ни бъде сякогаж на умът, та да подаваме пример. Ний ако бъдем таквиз, тогава никой не ще смее да възгордее себе си, за да се раждат вражди между ни, от каквито е пропадало отечеството ни. Имаме хиляди примери.
Щял да дойде някой си по някакво вишегласие право или криво да ми земе онова, което съм заслужил. Да му е просто! Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Там нека съди народа, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.
Какво искам повече, като гледам отечеството си, че ми е свободно! Такова нали ми е предначертанието ми днес за него, не да видя себе си на голям чин, но да умра. Братко, това тряба на секи работник български: да даваме таквоз предначертание; и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа! И начесто тряба да се съветоваме ний, дейците, щом спазим един другиму погрешките си, защото секи бърка, па немой да се съземе. На драго сърце тряба да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.
Приемете братското ни поздравление и целувам ви искрено. Да бъдем докрай в единомислие.
С вас единоборний В. Лъвский
1871 март 1, из Българско, из еди-де си –
–––––––––––––––––––––––––––––––––-
Молитва за прошка
Дяконе,
Отгоре гледаш ли, Дяконе?
Хубавко ни погледай! Всичките, дето ни виждаш, що сме се тука събрале, все сме адам-акъллии, с дипломи и то големи, като ханджийски порти. Сумати свят сме изръчкали, с кого ли не преговаряхме, какви ли не партии правихме и в що коалиции влизахме!…
Държавата, дето мечтахте и толкова кърви проляхте, вече е на затриване…
Глухи да бяхме, Дяконе, все някой щеше да чуе, думите от отвъдното….., за да свети най-бляскаво едничка държава Българска, най-първата в цяла Европа…
Едничка България, Дяконе, най-първата в цяла Европа, най-първом ще се затрие…
Тука дошли сме, Дяконе, прошка от тебе да молим … Ще ни простиш ли ти, Дяконе, дето на всеки казваше: Просто да ти остане, а нищо за себе си, Дяконе, нивга ти не притури…
Малки сме били, Дяконе, малки след тебе да ходим, дребни крачки да влачим, а чергата … къмто себе си…
Малки сме били, Дяконе, но на големи чинове…! Кой на кого ще отстъпи? Умен бил! Като е умен, нека такъв си остане! Пашата обича смелите! А смелите – ще те смелят те: последната риза ще вземат… Малко ли нещо помляха из цялата Земя Българска …
Чуваме… казваш, Дяконе: … захващало се е… правило…, тряба да зимаме опити… Дали да опитаме, Дяконе? Дали…, за последно? Ако ли пак се издъним, мътните да ни помъкнат …
Как ли тогава, Дяконе, ще се при тебе да явим ???…
Как ли ще ни приеме… земята, Дяконе, българска …?
Дали прошка да молимe или гората да хващаме, когато сите сме свои…?
ДЯКОНЕ-E-E-E ?????
Никола Ников