Има ли живот след смъртта и какво се случва със съзнанието?

На тези въпроси са се опитвали да отговорят много учени от различни сфери: психолози, психиатри, неврохирурзи, философи и т. н. Сред най-сериозните изследователи са лекарите-реаниматори Реймънд Моуди и Елизабет Кублер-Рос. Те са натрупали голямо количество спомени на хора, които са били в клинична смърт. Част от тях са напускали временно физическото си тяло, но не са се отдалечавали много. Други са пътешествали из познати места. Трети са попаднали в друга реалност. Ето някои примери, описани от Реймънд Моуди:
"Влязох в болница заради болно сърце. На следващата сутрин, докато си лежах, почувствах силна болка в гърдите. Натиснах звънеца и извиках сестрите. Те пристигнаха и започнаха да се суетят около мен. Беше ми неудобно да лежа по гръб и се обърнах на една страна. Веднага щом го направих, спрях да дишам и сърцето ми спря да бие. Чух, че сестрите крещят. И в този момент почувствах, че се отделям от тялото си, изхлузих се между дюшека и перилата от едната страна на кревата. После започнах да се повдигам бавно нагоре. Усещах се като лист хартия, духнат от вятъра. По време на това движение видях, че в стаята влязоха тичешком още няколко сестри. Вътре имаше сигурно 12 човека. Виждах как лекарите се опитват да ме върнат към живота. Тялото ми беше опънато на кревата и всички стояха около него. Чух, когато една от сестрите каза: "О, Боже, тя си отиде". В това време друга ми правеше изкуствено дишане. Виждах тила є. После включиха електрошок. По време на тази процедура чувах как костите ми трещят и скриптят. Беше ужасно. Помислих си: "Защо се вълнуват? Та на мен ми е толкова хубаво".

"Получих разрив на сърцето и изпаднах в клинична смърт. Но помня абсолютно всичко. Внезапно настъпи тишина. Чувах всичко някак приглушено и отдалече. В същото време чудесно съзнавах какво се случва. Видях, че в стаята влезе сестра и се обади на някой по телефона, забелязах дошлите след нея доктори, сестри, санитарки. В този момент чух звук, който не мога да опиша: приличаше на ударите на голям барабан, беше бистър, стремителен звук. Изведнъж се повдигнах и се озовах на височина от няколко метра, гледайки отгоре собственото си тяло. Не ме беше страх. Не усещах болка, само покой. След секунда или две сякаш се преобърнах. Беше тъмно – като в тунел, но скоро забелязах ярка светлина, която се доближаваше. Внезапно се оказах на друго място. Обкръжаваше ме златиста светлина, идваща от невидим източник. После чух музика и ми се стори, че се намирам сред ручеи, трева, дървета, гора."
Реймънд Моуди и Елизабет Кублер-Рос са убедени, че след смъртта има живот. Но какво е било преди нашето раждане? По тази тема също има много проучвания. Доктор Кенън от Англия, притежател на девет дипломи от европейски университети, е събрал голямо количество данни за предишни животи, като е върнал хиляди хора далече в миналото с помощта на хипноза. "Дълги години теорията за прераждането на душата ми се струваше абсурдна и правех всичко възможно да я опровергая. Даже противоречах на изпитваните лица, като се надявах, че те са в транс и виждат несъществуващи неща. Но след години бях принуден да призная съществуването на реинкарнацията.
Друг известен изследовател в тази област е професор Ян Стивънсън – професор по психиатрия в университета във Вирджиния. Заедно с екипа си в продължение на 20 години той провежда изследвания по цял свят и събира повече от 2000 свидетелства на хора, които си спомнят предишния си живот. В своя труд "20 случая, предполагащи възможност за реинкарнация" Ян Стивънсън разказва за поразителни произшествия. Като историята на Бишъм Чанд, който се е родил през 1921 г. в индийския град Барейли. Съвсем малък, Бишъм започва да задава въпроси за град, който се намира на около 50 мили от Барейли. Никой в семейството му не знаел нищо за въпросния град. Но Бишъм постоянно разказвал за живота си там. Той си спомнил, че се е казвал Лакшми Нарайн и е бил син на богат земевладелец. Казвал, че си спомня дядо си Хар Нарайн, който се оказал действително баща на Лакшми. Описвал къщата, в която е живял, както и веселите вечеринки в дома на съседа им Сандер Лала, който живял в "къща със зелена врата".
Семейството на Бишъм Чанд било бедно. Сравнявайки настоящия си живот с предишния, момчето се разстройвало много. Бишъм отказвал да яде. Имал претенции и за облеклото си. Разказал, че е имал жена. Тя се казвала Падма и въпреки че била проститутка, той я смитал за своя собственост и с гордост разказвал, че веднъж убил мъж, който излязъл от нейната стая. Тези спомени на Бишъм Чанди привлякли вниманието на прокурор от града. Заинтригуван до краен предел, той предложил да закара момчето и баща му във Филбхит. Там почти всички знаели историята на богатото семейство Нарайн и развратния син Лашми, който имал връзка с проститутката Падма. В порив на ревност, той действително застрелял свой съперник – любовник на Падма, която все още била жива. Семейството на Лакшми било достатъчно богато, за да го спаси от съдебен процес. Той обаче умрял от естествена смърт само след няколко месеца – на възраст 32 години. Оттогава били минали осем години.

Кристи Петрова

В. “Политика”