„ИЗЧЕЗВАЙ, ПРЕДИ ДА СЪМ ТИ СТРОШИЛ ГЛАВАТА!“ НЯМАШЕ НИТО ЕДИН НОМЕР ЗА ИДЕНТИФИКАЦИЯ! ТРИЖДИ ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ!

Приятели, с риск да Ви отегча с поредния пост от протеста днес, просто НЕ мога да не Ви споделя преживяването си!

Бяхме с Дари и Хари пред БНБ до към 8:40. Прибрахме се и към 11, виждайки какво става се върнах обратно – сам този път. Паркирах мотора в началото на Леге и тръгнах към президентството. Учуди ме, че от там идваха хора, и стигайки разбрах причината. Полицията беше изтласкала протеста до пред президентството и беше оформила „стена“ на нивото на подлеза – водното оръдие зад тях. Протестиращите там бяха доста шумни и някои замеряха стената с пластмасови бутилки вода. Изместих се на жълтите павета до партийния дом, пред тамошната стена от щитове и каски. Нямаше много хора от страна на протеста, явно изплашени от предишната атака на стената. Хванах ръка на съседния протестиращ и зачакахме. И стената тръгна. И ни изтласка. И междувременно ни порита в процеса. Много професионално – между щитовете в бедрата. Не сме викали дори. Не сме хвърляли нищо – просто стояхме там… Спряха за малко. После тръгнаха пак и пак ни поритаха. Двама явно ядосани от моята упоритост ме хванаха и ме задърпаха зад стената. Единият викаше на другия, любителя на лявото ми бедро, да ме били приберяли… Колегата протестър от дясно ме спаси, издърпвайки ме обратно!

После се появи явно висш техен и им каза да спрат. В цялата тази веселба имаше много говорене от моя страна към стената. Без обиди, без нападки – въпроси по-скоро. Знаете стените как отговарят. Както ще видите от снимките по- долу, само минути след това, когато стената се превърна в ред от изморени стресирани, явно на ръба Хора, отидох и подадох ръка на човека, който ме риташе. Не се вижда на снимките, но се разплака – и аз.

Това, което ме кара да пиша сега, обаче стана след около половин час. Тръгнахме с колегата спасител към мотора, щях да го карам до някъде и трябваше да заобиколим БНБ покрай градската градина. Имаше доста полиция там и пред служебния вход, до Съборна водеха арестувани. Белезници зад гърба, по двама полицаи от страните. Както водеха един арестуван, го засилиха и удариха в колоната на служебния вход, после го тръшнаха на земята!! Ей така! Колегата тръгна в тяхната посока, аз след него с вдигнати ръце и молейки да престанат. Моментално 10 тина полицаи ни изблъскаха с реплики да се махаме. Никога няма да забравя зверските им погледи и репликата на един от тях – поне 1,85 и 130 кила – изчезвай преди да съм ти строшил главата!

Тука аз го играх спасител на колегата / Стоян Димитров /, издърпвайки го от жадните за „трошене на глави“

Погнусен съм от тези неща , защото не мога да ги нарека хора!

Не мога да приема тезата, че тях ги били замеряли, обиждали, били там от 5:30… нали са полицаи. Какво са очаквали да бъде работата им? Като си облечен с броня, каска , щит – какво очакваш? Нямаше ЕДИН номер за идентификация. След първото подритване си поставих за цел да търся. Един не видях. Гардероба, който ме заплаши с трошене на глава беше и с балаклава и с много зли очи.

Простете за логореята! Управниците предизвикали това таз нощ – трижди проклети да са!!

Андрей Кало