ИЗТРИХА СТАТИЯ В „МЕДИАПУЛ“ ЗА СКАНДАЛ С ШЕФ НА ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД И ВАРНЕНСКИ БИЗНЕСМЕН: „МИСТЕРИОЗНАТА СЪДБА НА „ФОНДА НЕРГАРАРИЯН“

На пощата на сайта АФЕРА се получи следното съобщение:„Здравейте госпожа Томова, след многото скандали във Варна и арменската общност, днес излезе една уникална статия от Борис Митов в Медиапул, която след 1 час я изтриха от сайта.  Тъй като и Вие сте разследващ журналист, Ви я предоставям за коментар. Там са замесени Ванухи Аракелян, председател на Апелативен съд Варна и Антраник Шакарян, общински съветник в град Варна от БСП!“.

Проверка на АФЕРА показа, че статията е изтрита и не може да бъде прочетена в Медапул, където е била публикувана за … кратко.

АФЕРА я публикува така, както ни е изпратена от  читател, който е успял да я копира:

„Мистериозната съдба на „Фонда Нергарариян“

Или как част от наследството на известен варненски меценат сменя собствеността си след съдебен фарс и няколко съвпадения

Известен варненски меценат, живял през 19-и и 20-и век, оставя в наследство цялото си имущество на международна благотворителна организация. В продължение на повече от 70 години въпросните имоти са управлявани добронамерено и в изпълнение на волята на покойния им собственик.

До момента, в който две български благотворителни организации с имена, сходни с това на международното сдружение, предявяват последователно претенции към имотите. Следва режисиран съдебен процес, в който двете уж спорещи страни всъщност се оказват с общи интереси, произтичащи от свързаните лица в ръководствата им.

Големият печеливш от цялата тази история е човек, претендиращ също да е известен съвременен меценат, успешен бизнесмен и политик. Става въпрос за Антраник Шакариян, който в продължение на години беше монополист в частния автобусен превоз във Варна. Бизнесът му отбеляза най-сериозен възход по времето на бившия кмет Кирил Йорданов, а впоследствие Шакариян стана и общински съветник от БСП.

Хованес Нергарариян умира на 6 юли 1932 г. Част от последната му воля е наследството му да бъде озаглавено „Имуществото на Нергарариян“ или по-известно като „Фонда Нергарариян“.

Още след създаването си, „Фондът Нергарариян“ се управлява от Комитет (Nergararian’s Comnittee) от видни български граждани с арменско потекло въз основа на писмени пълномощни, предоставени от централното ръководство на швейцарското дружество „Общоарменски благотворителен съюз“.

Един от най-видните председатели на „Фонда Нергарариян“ – Нерсес Арис Папазян е бил упълномощен на 04 август 1937 г. от парижкия нотариус Жан Анри Бланше, действащ от името на Вахан Малезиян и като член-делегат на „Общоарменския благотворителен съюз“. След смъртта на Нерсес Папазян за председател е избран Бедрос Бохос Демирджиян, действащ в това си качество до 1998 г.

През цялото това време имуществото, останало след завещанието на Хованес Нергарариян, се е управлявало винаги от името и за сметка на „Общоарменския благотворителен съюз“. В нито един момент към имуществото не са били предявявани претенции от трети лица.

Встрани от транспортния му бизнес, той се оказва основна печеливша фигура и в казуса с наследството на известния варненски меценат Хованес Нергарариян, оставено със завещание от 1932 г. на „Общиоарменския благотворителен съюз“ (ОАБС), познат и като „Парекордзаган“.

Основаната в Лозана организация съществува от 1924 г. и след смъртта на Нергарариян нейни пълномощници управляват наследството му до 2005 г. Тогава част от това наследство окончателно сменя собствеността си в полза на „Общо сдружение на арменците за благотворителност“, базирано във Варна.

Смяната на собствеността продължава повече от 10 години, като през цялото време у ръководството на ОАБС е поддържано убеждението, че пълномощниците му във Варна действат изцяло в интерес на международната организация.

Нещо повече – кореспонденцията, изпращана от България за Ню Йорк, където се мести седалището на „Парекордзаган“ през Втората световна война, неизменно носи печата на „Общоарменския благотворителен съюз“. Освен това в нито един момент международната организация не е известена, че български сдружения имат претенции към имоти, завещани от Хованес Нергарариян.

Това става известно на ОАБС пост фактум, след като между 2005 и 2010 г. ръководството му спира да получава информация за управлението на имуществото.

Следват неуспешни опити за извънсъдебно разрешаване на възникналата ситуация чрез контакти с Антраник Шакариян, който се явява управител на новопризнатия от българския съд собственик – „Общо сдружение на арменците за благотворителност“. Впоследствие наетите от „Парекордзаган“ адвокати правят проучване на казуса и се натъкват на серия странни съвпадения.

Малко преди да почине, на 4 април 1932 г. в румънската столица Букурещ Хованес Нергарариян прави завещание, според което всичките му имоти в България (Варна, Видин и Бургас – бел.ред.) след смъртта му стават собственост на „Общоарменския благотворителен съюз“. Сред тях са къща с двор и парцел с две сгради във Варна, които десетилетия по-късно ще станат обект на мистериозна смяна на собствеността.

Завещанието на известния меценат става известно като „Фонда Нергарариян“, който се управлява от комитет, упълномощен от базираната в Лозана и след това в Ню Йорк благотворителна организация.

С пълномощно от 4 август 1937 г. е дадено правото на Ардашес Тируджиян, Хемаяк Гарабедиян и Нерсес Папазиян „да управляват и администрират всички движими и недвижими имущества, намиращи се в България и които са завещани от покойния Хованес Нергарараниян на Общия арменски благотворителен съюз“. На 10 февруари 1950 г. е издадено още едно пълномощно, по силата на което тримата да „управляват, да поддържат, да поправят, да дават под наем и да се грижат за всички движими и недвижими имоти“.

През следващите години някои от пълномощниците се сменят, но сред тях неизменно е Нерсес Папазиян, който продължава да се занимава с меценатство и да управлява „Фонда Нергарариян“ до смъртта си през 1986 г. В началото на 1990-те години от ОАБС упълномощават нови трима души, които да поемат управлението на имотите. Сред тях е и настоящият ръководител на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян, която впоследствие ще стане участник и в събитията, съпроводили смяната на собствеността на имотите.

Две български организации разиграват съдебен процес

Междувременно през 1992 и 1996 г. са издадени констативни нотариални актове за въпросните два имота във Варна, с които „Общоарменският благотворителен съюз“ е признат за техен собственик. Въпреки това, на 3 май 2000 г. учреденият преди по-малко от 8 години в морския град „Общ арменски благотворителен съюз“ успява да се сдобие с нотариален акт за собственост на единия имот – ресторант с площ от над 148 кв.м. заедно с двор от 472 кв. м.

Интересното е, че при съставянето на този документ за собственост новопоявилият се благотворителен съюз си служи с нотариалните актове, издадени през 1992 и 1996 г. на името на ОАБС, въпреки че между двете организации няма нищо общо.

Следващата стъпка към трансформиране на собствеността на „Фонда Нергарариян“ е през същата 2000 г., когато десетима души завеждат дело във Варненския районен съд с искане да бъдат отменени нотариалните актове, използвани от българската организация, за да се легитимира като собственик.

Междувременно в общата картина се появява още една страна – „Общо сдружение на арменците за благотворителност“. Организация, която за разлика от „Общия арменски благотворителен съюз“ (регистриран през 1992 г.), твърди, че датира от далечната 1933 г. Това обстоятелство не е случайно, тъй като му дава възможност да претендира, че е придобило имота по давност. Въпросното сдружение твърди още, че в годината си на основаване Хованес Нергарариян му е предоставил за ползване въпросния ресторант. Независимо, че меценатът умира година по-рано.

Така „Общото сдружение на арменците за благортворителност“ встъпва като нова страна по въпросното дело. В хода на процеса „Общият арменски благотворителен съюз“, който се явява ответник, услужливо признава претенциите на сдружението, благодарение на което то е признато за собственик на имота, а нотариалните актове от 1992 и 1996 г. са отменени. Решението окончателно е потвърдено от Върховния касационен съд и влиза в сила на 9 ноември 2005 г.

Установявайки този изненадващ развой на събитията, международният „Общоарменски благотворителен съюз“ наема адвокати в България, които да разберат как се е стигнало до смяната на собствеността, въпреки наличието на завещанието на Хованес Нергарариян и издадените през 1992 и 1996 г. констативни нотариални актове.

Проучвайки казуса, юристите разбират, че през цялото време упълномощените от ОАБС техни представители в България са ги заблуждавали, че делото върви в полза на „Парекордзаган“. В един от последните отчети на комитета, управляващ „Фонда Нергарариян“, дори се изразява задоволство, че „най-накрая спечелихме делото“.

Става въпрос за спора за собствеността на имота с ресторанта, но решението на Варненския районен съд по този казус е в полза на варненското „Общо сдружение на арменците за благотворителност“, а не на базирания в Ню Йорк „Общоарменски благотворителен съюз“.

„По този начин у представляваното от мен чуждестранно сдружение е поддържано заблуждението, че съдебното производство е водено от негово име и в защита на неговите интереси. Действителността обаче се е оказала друга – на практика в резултат на съдебното производство зад гърба и без знанието на клиента ми се е стигнало до признаване на правото на собственост върху неговите имоти в полза на лице, което никога не е било собственик и не е придобивало имота нито на деривативно, нито на оригинерно основание. Така посредством участието на две български сдружения с идеална цел в един режисиран процес, по който клиентът ми не е бил страна, се е стигнало до създаването на една привидност по отношение на принадлежността на правото на собственост“, посочва адвокат Николета Стоянова в молбата си за обезпечение на бъдещ иск, внесена по случая във Варненския окръжен съд.

Доказателство, че става въпрос за очевидно симулативен съдебен процес, е и фактът, че двете български сдружения, участващи като ответни страни по делото, се управляват от едно и също лице – Антраник Шакариян.

Липсват следи за дейността на сдружението, изчезват дела

Съвпаденията обаче не спират до тук. Обявеното за нов собственик „Общо сдружение на арменците за благотворителност“ на практика не е оставило почти никакви следи за предполагаемата си дейност от 1933 (когато се твърди, че е създадено) до 2001 г. Тогава Варненският окръжен съд вписва нов устав на сдружението, като изрично споменава датата на създаването му, с което му осигурява и възможност да претендира собствеността на имота по давност. Съдия по делото е Цвета Маркова, която впоследствие ръководеше Държавната комисия по сигурността на информацията.

В съда обаче липсват каквито и да е документи от 1933 г., свидетелстващи за основаването на сдружението в онзи момент. Най-старият документ във фирменото дело е нотариален акт от 1966 г. за имот, придобит от Църковното арменско настоятелство, копие от който е отказано на адвокатите на „Парекордзаган“.

Впоследствие се оказва, че делото от 2001 г., в рамките на което е направена промяна в устава на българското „Общо сдружение на арменците за благотворителност“, е изчезнало. Нещо повече – от Фирменото отделение на Варненския окръжен съд през 2015 г. изчезва и цялото фирмено дело на сдружението, след като е дадено за справка. В момента е ход производство по неговото възстановяване.

На 30 октомври 2015 г. е проведено последното към момента общо събрание на сдружението, на което управителят Антраник Шакариян се оказва единственият жив негов член. Затова и на събранието се променя уставът на сдружението и се приемат нови членове. Освен свързаните с Шакариян фирми „Болкан Трейд“ ООД и „Акцент 2“ ЕООД, сред тях са служителите му Арком Агопян и Галя Агопян, дъщеря му Мелина Антраник Цветкова, зетят му Илия Цветков, синът му Левон Шакариян, както и Аракел Аракелян, съпруг на председателя на Варненския апелативен съд – Ванухи Аракелян.

Последната, впрочем, освен упълномощена да управлява сметките на „Фонда Нергарариян“ през 1997 г., се оказва и сред учредителите на варненския „Общ арменски благотворителен съюз“ през 1992 г.

Ванухи Аракелян присъства и на общото събрание на въпросния съюз през 2004 г., на което се взима решение управлението на дейността му да бъде поето от председателя на Управителния съвет на съюза – Антраник Шакариян.

Казано с други думи, Антраник Шакариян и Ванухи Аракелян се оказват свързани едновременно и с трите страни в спора за собствеността на имота, станал обект на делото от 2000 г. – международният „Общоарменски благотворителен съюз“ (губещ собствеността с решение на съда), учреденият през 1992 г. във Варна „Общ арменски благотворителен съюз“ (отказал се от претенциите си в полза на другото българско сдружение) и „Общото сдружение на арменците за благортворителност“ (претендиращо, че владее имота на Хованес Нергарариян от 1933 г. – година след смрътта му). През цялото това време Ванухи Аракелян ръководи последователно Варненския окръжен съд и Варненския апелативен съд.

Борис Митов“

afera.bg

На снимката: Факсимиле от статията в Медиапул, преди да бъде изтрита.